Определение № 18129 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18129 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110154930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от М. Д. Ц., представлявана от адв. Б. срещу “ВИВА КРЕДИТ” АД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № Standard № 5986820 от 13.12.2023 г., сключен между страните е нищожен, при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане са нищожна, и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 080 лв, изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 13.12.2023 г. между М. Д. Ц. в качеството й на кредитополучател и “ВИВА КРЕДИТ” АД в качеството му на кредитор е сключен Договор за паричен заем Standard № 5986820, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 3 000 лв., който следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски за периода от 12.01.2024 г. до 07.12.2024 г., със следните параметри: ГПР /годишен процент на разходите/ 49, 49 %, фиксиран лихвен процент 40, 32 %. Според ищеца скючения договор не отговаря на изискванията за законност по ЗПКр. Сочи, че в договора не е посочен реалният ГПР, тъй като в посочения не са включени част от разходите, а именно неустойката, при непредоставяне на обезпечение.

Самата неустойка е включена в погасителните вноски по кредита, твърди се, че при съвкупно тълкуване на договорните клаузи неустойката винаги е дължима и е била известен разход на кредитора. Ищцата сочи още, че по сключения договор й е начислена такса за експресно разглеждане, която също не е включена в ГПР неправомерно. Твърди, че действителният ГПР по договора, включващ всички разходи, които са били известни предварително на кредитора, е в по-голям размер от посочения. Посочването на ГПР в по1 нисък от фактическия размер е заблуждаваща търговска практика. Отделно ищецът твърди, че клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора за заем е нищожна , доколкото противоречи на добрите нрави, чрез нея се постига заобикаляне на закона, тъй като същата представлява скрито възнаграждение за кредитора,а и освен това е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и сл. ЗЗП. Клаузата за експресно разглеждане също е нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, а чрез нея кредиторът цели да получи възнаграждение за услуга, свързана с управлението на кредита, по отношение на нея се поддържат и останалите пороци, на които се позова ищецът при оспорване на неустойката. Ищцата сочи, че е заплатила сумата от 4 080 лв. по договора, а сумата от 1 080 лв. е недължимо платена при съобразяване на разпоредбата на чл. 23 ЗПКр.

Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства и за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от “ВИВА КРЕДИТ” АД, подаден чрез адв. Николовска. Ответникът не оспорва, че на 13.12.2023 г. между страните е сключен договор за кредит Standard № 5986820, а в ГПР не са включени неустойката и такса за експресно разглеждане. Оспорва допустимостта на предявените искове, като твърди, че ищцата е лишена от правен интерес да ги предяви, тъй като договорът е изпълнен. Освен това ответникът възразява срещу пасивната си материалноправна легитимация, като твърди, че е прехвърил вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Възразява срещу редовността на исковата молба. Оспорва исковете по същество. Твърди, че договорът отговаря на всички изискванията за валидност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Моли като трето лице помагач да бъде конституирано „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД /универсален правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/.

Възразява срещу доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебносчетоводна експертиза. Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Иска ищцата да бъде задължена да представи стандартен европейски формуляр по договора, както и да се извърши справка в ЕИСС висящи дела между страните във връзка с претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Исковата молба е редовна и допустима. От съдържанието на исковата молба става ясно, че е заплатената общо сума по кредита е 4080 лв., доколкото главницата е 3000 лв., разликата между чистата стойност на договора и платената сума е цената на предявения иск.

Исковете са допустими, така както са съединени. Същите са допустими и срещу ответника, независимо от твърдението му, че договорът е изпълнен, доколкото се претендират правни последици от недействителност на договор, която не се санира от изпълнението му. В тази връзка и предвид заявеното от самия ответник, че договорът е 2 изпълнен не става ясно какви негови вземания са прехвърлени на трето неучастващо лице по делото.

Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:

Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва главен за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № Standard № 5986820 от 13.12.2023 г. поради противоречието му със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. 22 ЗПКр, евентуален за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща неустойка поради противоречието й със закона – чл. 26, ал. 1, предл.

1ЗЗД и противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуален за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане за нищожна поради противоречието й със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1ЗЗД вр. чл. 10а ЗПКр, съединени осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1080 лв. – представляваща платена без основание сума по нищожна клауза.

Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.

По доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в исковата молба нищожност на договора и клаузата за такса за бързо разглеждане.

В негова тежест е и да докаже, че е заплатил сумите, чието връщане претендира.

В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за поръчителство, както и че същата клауза е индивидуално уговорена. В тежест на ответника е и да установи основание за заплащане на неустойката и такса за допълнителна услуга.

В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника претендираната в исковата молба сума от 1080 лв.

В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.

Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № Standard № 5986820 от 13.12.2023, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 3 000 лв., а кредитополучателката е погасила задълженията си по договора в общ размер на 4 080 лв., а в ГПР не са включени стойностите на неустойката за непредставено обезпечение и такса за експресно разглеждане.

По доказателствените искания:

Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

3

Искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК не е необходимо, доколкото страните спорят по отношение на съдържанието на договора.

Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо назначаването на съдебносчетоводна експертиза и издаването на съдебни удостоверения.

Искането за допускане на трето лице-помагач на ответника, съдът намира за неоснователно, доколкото самият ответник твърди, че договорът между страните е изпълнен и вземанията му са погасени.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.06.2026 г. от 14.20 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора документи

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 190 ГПК, както и назначаване на ССчЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трето лице - помагач на ответника.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено 4 неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора на ИМ. Ответникът да се уведоми чрез ЕПЕП /СЕСВ.

Определението в частта, с която не се допуска трето лице – помагач на ответника подлежи на обжалване от него с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5