Решение № 29 от 04.03.2021, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 951/2020
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 04.03.2021
- В сила
- 01.04.2021
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Севлиево , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Христо Н. Христов при участието на секретаря Ивелина А. Цонева като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20204230100951 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.
„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. срещу Д. К. А., с ЕГН **********, от общ. Севлиево, с. Д., ул. *** № 4.
Ищеца твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия и заместване в дълг между «Изи Асет Мениджмънт» АД и «Провидент Файненшъл България» ООД /понастоящем „Файненшъл България" ЕООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., сключен между «Провидент Файненшъл България» ООД и Д. К. А. било прехвърлено в полза на «Изи Асет Мениджмънт» АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.10.2018 г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. по силата на което «Изи Асет Мениджмънт» АД прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Д. К.
А. в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От своя страна "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД прехвърлила 1 процесното вземане в полза на «Агенция за събиране на вземания» ЕАД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането с изпратени с известия за доставяне писма, като някой се били върнали в цялост, други били връчени. Към исковата молба ищеца представя копия от уведомленията за извършените цесии, за връчване на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. При условията на договора за потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000,00 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечния размер, на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 136,61 лв.. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 1136,61 лв., които се заплащали на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,26 лв.. Първата погасителна вноска била платима на 05.02.2017 г., а последната погасителна вноска била с падеж: 10.12.2017 г.. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 10.12.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 09.04.2017 г. до датата на входиране на заявлението в съда, общият размер на което бил 113,32 лв.. Кредитополучателят не заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Предвид изложеното «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, предявило заявление и съдът уважил претенцията по образуваното ч. гр. д. № 152/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като длъжникът не се явил в съда да си получи книжата по делото. Ищеца иска постановяване на решение за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми, за които му е издадена заповед за изпълнение: 819,91 лева, представляващи главница по договор за кредит; 89,36 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.04.2017 г. до 10.12.2017 г.; 113,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата не е подала писмен отговор.
2
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата заявява, че не оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г. и формуляр за кандидастване за кредит, че «Провидент Файненшъл България» ООД е предоставило на ответника и кредитополучател Д. К. А., кредит в размер на 1000,00 лв., като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Кредитополучателя е следвало да получи по банкова сметка сумата 1000,00 лв., като се е задължил да заплати на кредитора 44 седмични погасителни вноски в размер на 40,66 лв. и една последна седмична погасителна вноска в размер на 40,37 лв., с падеж на първата вноска 05.02.2017 г., уговорен е годишен процент на разходите 49 %, лихвен процент 29,73 % или фиксирана лихва - 136,61 лв..
Установява се от договор за цесия от 01.07.2017 г., потвърждение за сключена цесия към него от 01.11.2018 г., че между «Провидент Файненшъл България» ООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г., приложение № 1 към него и писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Установява се от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., приложение № 1 към него и писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., по отношение на ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощни, уведомителни писма и известия за доставяне, че ищеца е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника по договор за 3 потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., като уведомителни писма, адресирани до длъжника, са изпратени на посочения в договора за кредит адрес, като едно от писмата е получено от лице живущо на същият адрес.
От приложеното ч. гр. д. № 152/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Д. К. А., заповед № 80/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 819,91 лева, представляваща главница по договор за кредит; 89,36 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 09.04.2017 г. до 10.12.2017 г.; 113,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2017 г. до 14.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на задължението на ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и праводателя му – кредитодателя на ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника.
Установи се от договор за потребителски кредит № 593864979/27.01.2017 г., че между праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставила на ответника и кредитополучател Д. К. А., сума в размер на 1000,00 лв., която е получена от ответника, съобразно липсата на оспорване на този факт, в срока за отговор. Ответника се е задължил с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договора за потребителски кредит, че ответника се е 4 задължил да върне заетата сума на 44 седмични погасителни вноски всяка в размер на 40,66 лв. и една последна седмична погасителна вноска в размер на 40,37 лв., с падеж на първата вноска 05.02.2017 г., с уговорена фиксирана лихва - 136,61 лв.. изрично бе заявено от ответницата, че не оспорва иска по основание и размер, поради което като съобрази и събраните писмени доказателства, съдът намира, че се установи и размерът на задълженията на ответницата за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, а именно претендираният в исковата молба размер. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва, доколкото за всички вноски по договора за потребителски кредит е настъпил уговореният в договора падеж.