Решение № 1561 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело № 20245300502255 по описа за 2024 година

С Решение №3145 от 12.07.2024г., постановено по гр.д.№8596/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. състав „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Й. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 713.08 лв. /седемстотин и тринадесет лева и 08 ст./, представляваща недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № ***към искане № СТ-********** от 16.04.2018г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД по договор за цесия, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е ОТХВЪРЛЕН за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 1036.58 лв.

Против така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.

Й. Т., чрез адв. К. Й. К.. Съдебният акт се обжалва в частта, с която се отхвърля исковата претенция за разликата над уважения размер до пълно претендирания от 1036.58 лв. Жалбоподателят сочи, че основанието за недействителност на процесния договор за потребителски кредит било непосочването на общата сума, дължима от потребителя. Посоченият в договора годишен процент на разходите бил фиксиран в размер на 47,79 %, но същият не отговарял на законовите изисквания, не бил ясен и размерът на възнаградителната лихва. Така потребителят не формирал ясна представа 1 относно оскъпяването по кредита и относно допусканията, въз основа на които се изчислявало ГПР. Уговорената неустойка следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, като скриването на същата от общо дължимата сума представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО. В погасителния план трябвало да има и разбивка по пера на всяка дължима вноска. Сочи, че общо заплатената сума по договора за потребителски кредит възлизала на 1536,58 лв., от които сумата в размер на 323,50 лв. била преведена на „Сити кеш“ ООД, а сумата от 1213,08 лв. на ответното дружество, като на жалбоподателя следвало да бъде присъдена сума в размер на 1036,58 лв., формирана след приспадане на заемната сума по договора от платеното по съглашението. Така претендираната сума следвало да бъде уважена в пълен размер, тъй като вътрешните отношения между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и първоначалния заемодател – „Сити кеш“ ООД били без значение при обявяването на договора за кредит за недействителен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. А. П., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като недопустима и неоснователна. Въззивната жалба не отговаряла на изискванията на чл. 260, т.3 и т.4 ГПК, тъй като не било указано в какво се състои порочността на решението, не било ясно формулирано и в какво се състои искането на жалбоподателя. Излагат се подробни доводи и досежно неоснователността на въззивната жалба. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на обжалвания акт. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от Д. Й. Т., ЕГН ********** против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 713.08 лв., като платена при начална липса на основание по договор за заем №***/16.04.2018г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, впоследствие цедирано на 10.12.2019г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В открито съдебно заседание от 18.06.2024г. на основание чл. 214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск по отношение неговия размер, а именно за сумата от 1036.58 лв.

Постъпил е и отговор на исковата молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в законоустановения срок. Ответното дружество излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен изцяло.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е изследвал 2 съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, обсъдил е неговите разпоредби – чл. 6 и чл.8 от договора, като с оглед на това е посочил, че неустойката е нищожна, когато същата била уговорена извън присъщите функции да обезпечава, санкционира и обезщетява. В случая била уговорена клауза, която задължавала кредитополучателя да осигури обезпечение по договора в тридневен срок от сключването му, като в случай на неизпълнение били предвидени неустойки в размер от 614.90 лв. Това от своя страна създавало значителни затруднения за длъжника, като е посочено, че кредиторът не търпял вреди в случай на непредоставяне на обезпечение.

Доколкото неустойката се дължала при неизпълнение на договорно задължение, по този начин се постигало скрито оскъпяване по кредита. Целта на неустоечната клауза била да обогати кредитора неоснователно за сметка на кредитополучателя, поради което и същата излизала извън присъщите функции. Неустойката не била включена и в ГПР. По този начин посоченият в договора годишен процент на разходите не отговарял на действителното положение, респ. било налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът бил недействителен. Съдът кредитирал и допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза, като приел, че Д. Т. заплатила по процесния договор сума в размер на 323.50 лв. в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, преди сключения договор за цесия, а след цесията длъжникът заплатил сума в размер на 1213.08 лв. в полза на АСВ, като по този начин общо платената сума възлизала на 1536.58 лв. Решаващата инстанция в мотивите си е посочила, че след приспадане чистата стойност по кредита в размер на 500 лв. се налагал извода, че след изплащането била заплатена сумата от 1036.58 лв., която подлежала на връщане. Констатирано е обаче, че „АСВ“ ЕАД получило само сумата в размер на 713.08 лв. над главницата от 500 лв., а сумата от 323.50 лв. била внесена в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД. Поради това и искът следвало да бъде уважен само до размера от 713.08 лв., а до останалия претендиран размер претенцията била неоснователна.

Спорно в настоящия случай е дали цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да дължи връщане на цялата надплатена над главницата сума в размер на 1036.58 лв., при условие, че част от платената сума от страна на длъжника, в размер на 323.50 лв., е внесена в полза на цедента – „СИТИ КЕШ“ООД.

На първо място не е спорно, че така сключеният между „СИТИ КЕШ“ ООД и Д. Й. Т. договор за паричен заем №***към искане № СТ-********** е недействителен на посочените от първоинстанционния съд основания, поради което въпросът за действителността на процесното правоотношение няма да бъде обсъждан в настоящото производство. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен приложение намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която гласи, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Възможно е по време действието на договора за кредит кредитополучателя да е внесъл суми в размер, които надхвърлят чистата стойност по договора за кредит, като в този случай потребителят може да иска връщане на даденото на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, равняващо се на разликата между стойността на 3 главницата по договора за кредит и размерът на надплатените от длъжника суми.

Претенцията на потребителя към кредитора за връщане на надплатеното се основава на принципа на неоснователното обогатяване. Този институт гарантира правото на обеднялото лице да иска връщане на даденото без основание, като в същото време е налице и задължението на обогатилото се лице да върне това, което неоснователно е получило, като под „обогатяване“ в случая се разбира получаването от страна на кредитодателя на имуществена облага. Горното води до извода, че отговорността на обогатилото се лице следва да бъде ограничена действително само до парични суми, които самото то е получило без основание и които суми са увеличили неговата имуществена сфера. Не би било основателно да се търси отговорност по реда на неоснователното обогатяване от определено лице за суми, които изобщо не са постъпили в неговия патримониум.

От събраните в хода на процеса доказателства по безспорен начин се установява, че отпуснатият заем по процесния договор за кредит е в размер на 500 лв., като задължението за връщането му е разсрочено на 11 погасителни вноски. Доказва се от приложената справка за дължима сума от 21.11.2023г., че в периода след цесията 10.12.2019г., длъжникът Д. Й. Т. е превела към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по договор за паричен кредит №***/16.04.2018г. сума в общ размер от 1213.08 лева. На следващо място от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо платените суми по договора за потребителски кредит възлизат на 1536.58 лв., от които 1213.08 лв., платени от длъжника в периода след датата на цесията в полза на „АСВ“ ЕАД, а сумата от 323.50 лв. е платени преди цесията в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД.

От доказателствата по делото се установява, че Агенцията се е обогатила със сумата 713.08 лв., представляваща разликата между заплатеното по договора от страна на кредитополучателя в полза на „АСВ“ ЕАД - 1213.08 лв. и чистата стойност по кредита в размер на 500 лв. Именно до сумата от 713.08 лв. следва да отговаря и ответното дружество, тъй като, както вече бе посочено и по-горе, отговорността на обогатилото се лице следва да бъде ограничена действително само до парични суми, които самото то е получило без основание. Останалата сума в размер 323.50 лв. не е заплатена на Агенцията, тази сума не обогатила неоснователно ответното дружество и за нея същото не следва да отговаря.

Поради изложените съображения първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят и сторените разноски в настоящото производство. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 Наредбата за заплащане на правната следва да бъде определено юрк.възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горното съдът:

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3145 от 12.07.2024г., постановено по гр.д.

№8596/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр. състав.

ОСЪЖДА Д. Й. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 150 лв., дължимо юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5