Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 12.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 299/2023
Вид
Решение № 229
Подписан
12.07.2023
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.106, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.71 · Закон за движението по пътищата
  • чл.71, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.378, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл.78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000299 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК . Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК 040638060, София, чрез адв.М.И. от САК, срещу решение №21/10.03.2023г., постановено по т.дело №10/2022г. по описа на ОС – Силистра, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати на ищеца З. Й. И., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в гр.София, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до присъдените 11 500 лева /8 500 лева/, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 05.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част, до сумата от 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди както и в отхвърлителната част до първоначално предявената претенция от 28 000 лева, ведно със законната лихва, в частта за присъдените мораторни лихви, решението е влязло в законна сила.

Твърди се, че в обжалваната част решението на СОС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и вместо това отхвърляне на исковете за обезщетението над 3 000 лева. Претендират се сторените в производството разноски съобразно 1 отменената част, за двете инстанции.

Въззивникът оспорва определения от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетение в размер на 15 000 лева като несъобразен с критериите, заложени в чл.52 ЗЗД. За да присъди сума в размер на 11 500 лева, СОС е достигнал до извод за общ размер на обезщетението от 15 000 лева, от които е приспаднал платеното извънсъдебно в размер на 2 000 лева както и приноса на пострадалия в размер на 10% или 1 500 лева.

С жалбата се поддържа, че определеното обезщетение е завишено и не отговаря на принципа „справедливост“ като води единствено до неоснователното обогатяване на ищеца. Съдът не е извършил съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства, посочени неизчерпателно в съдебната практика и ръководна такава в ППВС №4/1968г. В този контекст въззивникът излага, че съдът не е съобразил получената една средна телесна повреда – контузия на гръден кош и счупване на 9 ляво ребро, периода на възстановяване за около месец както и липсата на дефицити след оздравителния процес. Оплакването за завишен размер на обезщетението е онагледено с цитирана съдебна практика на съдилищата, според която обезщетенията варират според уврежданията от 5 000 лева до 8 000 лева.

Твърди се, че съдът не е взел предвид възрастта на ищцата, което е самостоятелен фактор за бавния възстановителен период. /на 80 години/ Не е съобразил обществено –икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП през 2019г. и стандарта на живот на ищцата, което е довело до размер, несъответен с принципа за справедливост. От друга страна се твърди, че определеният от съда процент съпричиняване на вредите е занижен. Твърди се, че приносът на ищцата за увреждането е поне 90%, тъй като същата е нарушила няколко изисквания от ЗДвП, не е спазвала лечебновъзстановителния режим за предшестващи заболявания, което е довело до усложняване на възстановителния процес. Твърдят се нарушени конкретни разпоредби от ЗДвП, а именно правилата на чл.167, ал.2, т.4 и чл.71 от ЗДвП.

Ищцата е управлявала ППС с животинска тяга, което не е било регистрирано и не е отговаряло на изискванията за движение по пътищата – липсвали са светлоотражатели отпред и отзад на ППС както и в ляво светещо тяло, излъчващо добре различима светлина. Ищцата не е спазвала предписания медикаментозен режим на лечение след изписването; оздравяването е било 2 затруднено от съпътстващи заболявания - исхемичен мозъчен инсулт и БДСМА с лявостранна хемипареза.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищцата З. Й.

И., чрез представляващия адв.М. П., за нейната неоснователност. Твърди се, че съдът е постановил правилно решение, в съответствие със събраните доказателства. Твърди се, че единствена причина за ПТП е поведението на деликвента К А С, обстоятелство, което е обхванато от СПН на влязлата в сила присъда на наказателния съд. Прави се довод, че на мястото на произшествието липсват обозначителни знаци за недопустимо движение на ППС с животинска тяга; не се оспорва липсата на регистрация на процесното ППС в община Главинци, но се твърди, че това обстоятелство, макар представляващо административно нарушение, не обуславя принос на пострадалата за конкретното ПТП. Претендира отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на сторените в инстанцията разноски за адв.възнаграждение, които да бъдат определени от съда по реда на чл.38 от ЗАдв.

Пред настоящия състав въззивникът поддържа жалбата на изложените основания. Претендира сторените разноски като прилага списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата З. И. поддържа отговора и становището си за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за адв.възнаграждение, договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав констарира, че производството е било образувано по искова молба на З. Й. И. срещу ЗАД Алианц България АД, за осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента, причинил ПТП, в което е пострадала ищцата, на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лева, ведно с лихвите за забавено плащане, считано от отказа на застрахователя за увеличаване размера на обезщетението -05.10.21г. до подаване на исковата молба както и законната от този момент до окончателното изплащане.

Съобразно твърденията в исковата молба, ищцата е пострадала при ПТП на 26.04.2019г., настъпило около 10.41 часа в с.Стефан Караджа, общ.Главиница, ул.Централна, когато при движение на л.а.Опел Астра с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, управляван от К А С, в посока към с.Осен, последният нарушил правилата за движение в чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП /за изпреварване/ и причинил средна телесна повреда на ищцата /контузия на гръден кош със счупване на 9 ляво ребро/, която пътувала в превозно средство – каручка, теглена от жива тяга /магаре/, като не осигурил достатъчно разстояние между двете превозни средства при изпреварване. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата постъпила в МБАЛ –Тутракан ЕООД, където и било проведено лечение за 4 дни. Твърди се изготвен за процесното ПТП Констативен протокол с пострадали лица от 30.04.2019г. на ОД на МВР – Силистра, РПУ –Тутракан както и образувано досъдебно производство по 3 описа на РУ-Тутракан. Твърди се наличие на валидна застраховка на ГО на виновния за ПТП водач К С за процесното МПС както и подадена своевременно претенция и образувана щета №1000/20/217/500111. Твърди се влязло в сила решение по АНД №28/2020г. на РС –Тутракан, с което К А С е признат за виновен за процесното ПТП. Твърди се повторно хоспитализиране на ищцата в МБАЛ –Канев АД и проведено лечение за четири дни. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 04.11.2019г. на МБАЛ Силистра АД на ищцата е определена 95% нетрудоспособност с чужда помощ. Твърди се, че състоянието на ищцата след ПТП от 26.04.2019г. се е влошило към датата на експертното решение на ТЕЛК като същата не може да разчита и на помощта на съпруга си, който е пострадал при същото ПТП, а поради усложнения е починал на 10.06.2019г. съгласно съобщение за смърт, издадено от ЕТ АПМП-ПП Д-р К М.

В исковата молба се излага, че на ищцата е било изплатено обезщетение във връзка с образуваната щета в размер на 2000 лева, на 28.06.2019г. Твърди се, че към същата е било заведено допълнително уведомление по щета от 23.09.2021г. по електронен път въз основа на настъпил ексцес и преразглеждане на настъпилите увреждания, съответно размера на изплатеното обезщетение. Ищцата изрично се позовава на настъпило усложнение от първоначалното увреждане. Твърди, че с писмо от м.10.2021г. застрахователят е отказал увеличаване размера на обезщетението, поради което е налице възникнал интерес от прекия иск спрямо ответното дружество.

Твърди се, че изплатеното обезщетение не отговаря на действително претърпените от ищцата вреди, не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД, на нивата на обезщетяване съгласно постановената съдебна практика както и на лимитите на отговорност на застрахователя. Претендира се присъждане на справедлив размер на обезщетението от 28 000 лева ведно с лихвите, считано от отказа на застрахователя на 05.10.21г. до 21.02.22г. и от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

С отговор, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответното дружество чрез адв.Я К, оспорва основателността и размера на иска. Оспорва механизма на настъпване на вредите и причинно-следствената връзка с получените от ищцата увреждания. Излага се, че наказателното производство се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение причинена на другия пътник в каруцата средна телесна повреда, не и спрямо ищцата. Оспорва се наличието на ексцес във връзка с получената при ПТП травма. Оспорва се размера на обезщетението като прекомерно завишен и неотговарящ на критерия в чл.52 ЗЗД. Считат, че изплатеното обезщетение в размер на 2000 лева е репарирало всички вреди на ищеца. Застрахователят релевира и възражение за съпричиняване на вредите, тъй като ищцата не имала право да управлява ППС с животинска тяга в нарушение на чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП; движила се е на забранено за такива ППС участък от пътя; нарушение на чл.71 от ЗДвП за поставяне на светлоотражатели на каруцата; ищцата е нарушила и разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДвП. Евентуално, ответникът възразява, че 4 ищцата не е спазвала предписания й санитарно-хигиенен режим, което е усложнило състоянието й. Оспорва се датата, от която се претендира обезщетение за забавено плащане върху двете претенции както и претенцията за лихви изобщо като обусловена от неоснователността на претенцията за главницата. Претендира се отхвърляне на исковете.

Съставът на ВнАпС, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК и е надлежно администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването като отговаря на изискванията на чл.262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, по всички останали въпроси съдът е ограничен от въведените с жалбата оплаквания.

Пред въззивния съд страните не са правили нови доказателствени искания, не са въвели нови факти и обстоятелства от значение за спора.

Тъй като решението на първата инстанция не се обжалва изцяло, вкл. в уважената част до размера от 3 000 лева /а и с оглед на извършеното извънсъдебно плащане на сумата от 2 000 лева/, настоящият състав приема, че обстоятелствата пораждащи функционалната отговорност на застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента, не се оспорват. Не е спорно и предявяването на застрахователна претенция в срока по чл.380 КЗ и изплатеното обезщетение от 2 000 лева, за понесените неимуществени вреди.

Решението се обжалва единствено за разликата над присъдените 3 000 лева до уважения размер от 11 500 лева, при отчитане на изплатените доброволно 2 000 лева обезщетение, т.е. застрахователят обжалва като несъобразен с чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. С жалбата се поддържат доводи за завишаване на определеното обезщетение и несъобразяване от съда на съпричиняването на вредите от пострадалата. В тези рамки на обжалване е ограничена и повторната преценка и произнасяне на настоящия състав.

Не се спори относно настъпването на деликт на 26.04.19г., чрез който е реализирано застрахователно събитие по валидна застраховка Гражданска отговорност на водача на МПС К С. С влязло в сила на 24.06.2020г. решение по АНД №28/2020г. на РС-Тутракан е призната вината на К А С за причинената на 26.04.2019г. катастрофа в с.Стефан Караджа, на ул.Централна, в посока към с.Осен, обл.Силистра, между л.а.Опел Астра и ППС, управлявано с жива животинска тяга /каруца, теглена от магаре/. Не се спори, че при същата катастрофа З. И. е получила средна телесна повреда – контузия на гръден кош и счупване на ляво 9 ребро. Влязлото в сила 5 решение по чл.78а от НК вр.чл.300 ГПК се ползва също със задължителна за гражданския съд сила относно обхванатите от състава на чл.45 ЗЗД обстоятелства, вкл. деянието и виновния за същото деликвент. По отношение на съпричиняване на вредите, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и застрахователят следва да установи възражението си чрез пълно и главно доказване, съобразно въведените конкретни основания за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.