Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3080 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12571/2025
Вид
Решение № 3080
Подписан
12.08.2026
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3080 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110212571 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. Ф., ЕГН **********, чрез адв. А. Т. – САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-018527 от 25.07.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, като се претендира отмяната му. Сочи се, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до съществено ограничение правото на защита на жалбоподателя, в тази връзка се сочи, че на жалбоподателя не е предоставена възможност да се запознае с АУАН, както и че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. На следващо място действията на жалбоподателят са намерени за несъставомерни по повдигнатото обвинение. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява , представлява се от адв. К., преупълномощен от адв. Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата по изложените основания. Претендира разноски

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като е постъпило писмено възражение, в което е изложено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и 1 възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2025 г. около 00.52 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил „П,,***''“, с рег. № ,,***'' по ул. „Витошко лале“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „България“, като пред Националния исторически музей по време на движение форсирал двигателя на автомобила, презавивал колелата му, довеждайки същия до загуба на сцепление, като преднамерено го извеждал извън контрол . Поведението му било възприето от намиращи се наблизо служители на 06 РУ - СДВР, които го спрели за проверка, било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил съставен процесният АУАН. При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник група към ОППСДВР, издал оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н. и Х., както и частично показанията на св. В. Г. В. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: справка картон на водача, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на Р България, заповед № 513з-9832 от 13.09.2024 г., издадена от Главен комисар на СДВР;

В хода на производството са събрани две групи гласни доказателствени средства, а именно от една страна показанията на св. К. и Ц. – полицейски служители и от друга страна показанията на св. В., разпитан по почин на защитата.

Съдът обсъди внимателно тези свидетелски показания, с оглед различията в тях и намери, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите полицейски служители, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и в синхрон помежду си. И двамата полицейски служители имат съхранен спомен за случката, като непосредствено са наблюдавали действията на жалбоподателя, докато самите те са били спрели пред входа на НИМ. Видно от показанията на св. К., същият е разпознал жалбоподателя и го отнася към друг сходен случай, в който отново е имал участие. И двамата полицейски служители са категорични, че жалбоподателят е извършвал т.н.

„дрифт“.

От друга страна с показанията си св. В. цели да омаловажи действията на жалбоподателя, като и той сочи, че е имало поднасяне на автомобила от страна на жалбоподателя, но то е било леко и е продължило около 10-15 секунди. При обсъждане на тези показания съдът намира, че не следва да ги кредитира, доколкото имат единствено за цел да смекчат действията на жалбоподателя, а от друга страна не се кредитират от останалия доказателствен материал. В 2 същото време същите са и нелогични, доколкото не става ясно защо жалбоподателят е следвало да прави обратен завой за да се върне при свидетеля, след като първоначално го е подминал, независимо, че го е възприел.

От приобщените по делото писмени доказателства – справка от СДВР се установява, че актосъставителят Н. К. е назначен като старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ – СДВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и форма, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 11.07.2025 г. Н. К. – старши полицай в 0 6 РУ-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН с възражение, че не е извършил деянието, в тази връзка неоснователно е оплакването, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 25.07.2025 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП. Неоснователно е оплакването за противоречие и непълнота в актовете, относно фактическото описание на действия на жалбоподателя, доколкото абсолютно ясно, точно и конкретно са описани инкриминираните действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че 3 жалбоподателят Г. Г. Ф.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по никакъв начин не е въведено изискване с действия си жалбоподателят по някакъв начин да е застрашил други участници в движението или околната среда.

За нарушаването на това задължение в санкционната разпоредба на чл.

175а, ал. 1 от ЗДвП за водача е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.

В закона не се съдържа легална дефиниция за ползването на път за "други цели, освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната съдебна практика, предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза.

По делото се установи, че жалбоподателят е извършил рисковани маневри, без да се налага това, като е форсирал двигателя на управляваното от него, извеждал го извън контрол чрез презавиване и загуба на сцепление, като настоящата инстанция приема за недоказани доводите за обективни причини за подобно поведение на пътя, доколкото не се установява, по никакъв начин, че автомобилът е бил с повредени амортисьори и тампон на заден мост, още повече, че същите не предполагат подобни действия от жалбоподателя. Такова шофиране в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. В тази връзка несонователно е оплакването, че поведението на жалбоподателя не представлява горепосоченото нарушение, доколкото с разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП се санкционира именно посоченото поведение.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват на предназначението на пътя, по който се движи и е искал и целял именно това.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно 4 санкцията.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Използването на пътищата не по предназначение, чрез съзнателно извеждане на МПС извън контрол, е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна санкция.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН , съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззиваемата страна и в частност на Столична дирекция на вътрешните работи сума в размер на 66, 47 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 130, 00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.