Решение № 567 от 05.11.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Силистра, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И.М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20203420101102 по описа за 2020 година

Ищецът Г. З. М. твърди, че чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ., т. .по описа на СВ – Д., придобил правото на собственост върху недвижим имот – широколистна гора с площ от 14,100 дка, съставляваща имот № ......, находящ се в м. „П. е.“ в землището на с. В., общ. Д., шеста категория, като преди сключването на сделката той многократно посещавал имота и мотивиран от желанието си да го закупи, издирил неговите собственици. Няколко месеца след придобиването ищецът случайно узнал от горския надзирател, че цялата му гора е изсечена, в което се уверил и при посещението си на място, където била поставена табела, че това е обект за добив на дървесина, собственост на „Дари – Лес 2010“ ООД. След извършена допълнителна проверка ищецът узнал, че гората му е изсечена въз основа на разрешение за гола сеч № .............от 11.09.2015 г., издадено от ИАГ – РД – Р., а управителят на ответното дружество се оправдал, че е извършил сечта въз основа на предоставено пълномощно от собствениците на имота. Първоначално управителят предложил да му заплати причинените вреди, но впоследствие се отметнал от това предложение, поради което ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 14869,13 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди в резултат на неправомерното поведение на служителите на ответника, изразяващо се в изсичането на гората в притежавания от него имот без негово съгласие, законна лихва върху тази сума 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. в размер на 4530,96 лв., както и законна лихва върху горната сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното й плащане. В условията на евентуалност претендира сумата по главницата като стойност, с която ответното дружество се е обогатило за негова сметка от добива на 261,06 куб.м. дървесина от неговия имот заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на 1 исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът „Дари – Лес 2010“ ООД изразява становище, че предявените искове са неоснователни, тъй като сечта в имота била извършена въз основа на редовно издадено позволително за сеч и въз основа на пълномощно за извършването на сечта, предоставено от предходните собственици на имота, за чието предоставяне им била заплатена сумата от 3500 лв. Твърди също така, че цената, на която ищецът закупил имота, съгласно нотариалния акт възлизала на сумата от 6345 лв., поради което именно тази сума се явявала критерий за обедняването му, а не стойността на изсечения дървен материал. Счита, че дори да се приеме за основателна, претенцията на ищеца е погасена по давност.

С разпореждане от 17.12.2020 г. съдът е конституирал като трети лица – помагачи на страната на ответника, СТ. Н. АЛ. и Т. ИВ. Т., а с разпореждане от 19.01.2021 г. е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство обратните искове, предявени от „Дари – Лес 2010“ ООД срещу СТ. Н. АЛ. и Т. ИВ. Т., предявени чрез искова молба от 07.01.2021 г. за заплащане на сума, равна на обезщетението, които „Дари – Лес 2010“ ООД бъде осъден за заплати на ищеца по делото.

Ищецът по обратните искове „Дари – Лес 2010“ ООД твърди, че чрез пълномощно от 21.01.2015 г. първият ответник СТ. Н. АЛ. му учредил право на сеч по отношение на имота, в замяна на което ищецът му заплатил сума в размер на 3500 лв. Въпреки така предоставените правомощия след 5 месеца този ответник прехвърлил правото си на собственост върху имота в полза на купувача Г.. З. М.., с което си действие накърнил правата, предоставени на по – ранен етап на „Дари – Лес 2010“ ООД. На свой ред вторият ответник, бидейки лицензиран лесовъд, издал позволително за сеч № ..........., без да изпълни задължението си да провери материално – правните предпоставки за неговото издаване по чл. 54, т. 1 от Наредбата за сечите в горите и по – конкретно принадлежността на правото на собственост върху имота. Поради изложените причини „Дари – Лес 2010“ ООД моли съда да осъди ответниците по обратните искове да му заплатят солидарно сумите, които самият той бъде осъден да заплати на ищеца по първоначалните искове, включително и такива за лихви и разноски.

Обратните искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ответникът СТ. Н. АЛ. счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Счита на първо място, че искът е неоснователен, тъй като и основният иск е такъв поради погасяването му по давност. Твърди, че във връзка с изсичането на гората в имот № ..........са съставени 2 пълномощни от 21.01.2015 г. в полза на „Дари – Лес 2010“ ООД и лицето В. П. К. и от 22.01.2015 г. в полза единствено на „Дари – Лес 2010“ ООД. Твърди, че чрез тях посочените лица били упълномощени единствено да организират сечта на гората в имота, съответно продажбата на дървесината, но счита, че те не представляват договори за продажба на тази дървесина, въз основа на които 2 упълномощените лица да придобият собствеността върху нея. Твърди, че от подписването на пълномощните до продажбата на имота изминал период от пет месеца, през който никой от пълномощниците не му дал отчет за стореното и не отговарял на телефонните му повиквания. В края на пролетта на 2015 г. ответникът успял да се свърже с В.К., като му заявил, че оттегля пълномощията и че е взел решение да продаде гората, като го помолил да предаде тази информация и на управителя на дружеството, който ангажимент той обещал да поеме. След време В.К. го уведомил по телефона, че е съобщил на управителя за решението да се разпореди с имота си и че не съществува проблем за неговата продажба. Оспорва да е получавал твърдяната от „Дари – Лес 2010“ ООД сума от 3500 лв.; заявява, че от исковата молба става ясно, че сечта е извършена след продажбата на имота, но самият той не е получавал изсечената дървесина, което означавало, че с нея се е разпоредил „Дари – Лес 2010“ ООД, като по този начин е реализирал облаги за самия себе си.

Твърди също така, че пълномощното от 21.01.2015 г. е съставено под въздействието на В.К., който не прочел на ответника цялото му съдържание, а самият той не бил в състояние да стори това поради зрително заболяване, водещо до почти пълна слепота.

Поради изложени в писмения отговор доводи изразява съмнения в истинността на този документ, поради което заявява, че оспорва същия. При отхвърляне на обратните искове претендира направените по делото разноски.

Ответникът Т. ИВ. Т. също счита, че предявеният срещу него иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Присъединява се към възраженията за нередовност на първоначалната искова молба, сторени от „Дари – Лес 2010“ ООД, както и към направените от него възражения срещу основателността на иска. Твърди, че въз основа на договор за възлагане от 22.01.2015 г. и след като му било представено пълномощно и актуална скица на имота той изготвил горскостопанска програма; след като тя била одобрена от РДГ – Р., той маркирал насажденията в имота за сеч и издал позволително за сеч в полза на „Дари – Лес 2010“ ООД, като междувременно отново поискал актуална скица, в която фигурирали имената на собствениците – упълномощители. Счита, че е спазил изцяло процедурата по издаването на позволителното, поради което не следва да носи отговорност дори в хипотеза, в която първоначалният иск се явява основателен, тъй като в този случай такава отговорност следвало да поеме другият ответник, предоставил пълномощното за сеч, получил сума за извършването на сечта, а след това прехвърлил правото си на собственост върху имота.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От показанията на свидетелката Г. А.а, съпруга на ответника по обратния иск С.А., става ясно, че нейният съпруг решил да се разпореди с притежаваните от него земеделски земи и гори в землището на с. В., общ. Д., като за тази цел се свързал с лицето В.К., с чиито координати се снабдил случайно от обява, залепена на автобусна спирка в гр. Р.. От документите, събрани по ДП № 776 по описа на РП – Д. за 2015 г. е видно, че този ответник е наследник на своя прадядо К. С. Д., както и че с решение № .от 25.09.1998 г на ОСЗТ – Д.

3 в полза на всички наследници на този наследодател е възстановено правото на собственост върху две ниви с обща площ от 17 дка и процесната гора с площ от 14,100 дка, представляваща имот № .........в землището на с. В.. От удостоверението за наследници на К.

С. Д. се установява, че ответникът е наследил 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху възстановените земеделски земи и гори, като според свидетелката А.а тази идеална част от земите била закупена от В.К., въпреки че от досъдебното производство се установява, че се касае за договор за замяна, сключен на 28.10.2014 г. (съгласно показанията на това лице по ДП № ....по описа на РП – Д. за 2015 г.). Тъй като не пожелал да закупи горите, В. К. се наел да съдейства за продажбата им, за която цел ответникът му предоставил пълномощно през м. януари 2015 г. От представените по делото доказателства става ясно, че на 21.01.2015 г.

С.А. упълномощил по нотариален ред “Дари – Лес 2010“ ООД, както и В. П. К. да го представляват пред всички общински служби „Земеделие“ и всички поделения на ИАГ за изготвяне на необходимите документи, свързани със сечта и реализацията на дървесината от имот № .......в землището на с. В., както и да го представляват при снабдяването със скици, удостоверения и всякакви документи във връзка с имота. На следващия ден 22.01.2015 г. той изготвил второ нотариално заверено пълномощно единствено в полза на “Дари – Лес 2010“ ООД, което в по – редуциран вид обективирало същите правомощия, като включвало и правото да сключва от негово име договор с лице, имащо право да упражнява лесовъдска практика. Според свидетелката А.а след получаването на пълномощното К. не осъществил никаква връзка с тях в продължение на месец – два, нито им заплатил някаква сума от продажбата, поради което двамата съпрузи решили да потърсят съвет от приятел на сина си по въпроса какви бъдещи действия да предприемат във връзка с подписаните до момента документи. С такива намерения те се свързали със свидетеля И. И., приятел на сина им и брокер на недвижими имоти, и по негово предложение организирали среща между него и К. на 08.03.2015 г. в дома на ответника, на която последният с подкрепата на свидетеля Илиев настоял за анулиране на подписаното преди време пълномощно. Първоначално К. спорел с него и го разубеждавал, но накрая приел решението му и се свързал по телефона с представител на фирмата, с която работел, за да го уведоми за оттеглянето на пълномощното. След проведения разговор К. поискал от ответника сума от 200 лв., представляваща направени до момента разходи от страна на фирмата („където са ходили насам – натам“), но последният заявил, че не разполага с такива средства и че би могъл да възстанови сумата след като бъде осъществена продажбата на гората. Свидетелката заяви, че въпреки оттеглянето на пълномощното В. К. не върнал на упълномощителя документа, който го обективира, заявявайки, че не го носи със себе си, но обещал да му го предостави след получаването на посочената сума от 200 лв. Сделката по продажбата се осъществила на 08.05.2015 г. по инициатива на братовчеди на ответника, като на тази дата всички наследници на К. С. Д. прехвърлили собствеността си върху спорния имот на ищеца чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ......, т. .по описа на СВ – Д. При извършването на сделката присъствал и В.К., на когото по данни на свидетелката ответникът А. заплатил сумата от 200 лв. след като получил полагащата му се част от продажната цена. Присъствието на това лице се обяснява с обстоятелството, че на същата 4 дата пред същия нотариус в гр. Д. наследниците на К. С. Д. се разпоредили и със земеделските си земи, като в тази сделка в качеството си на продавач участвал и К., който бил съсобственик на земите на основание сключения по – рано договор за замяна от 28.10.2014 г. с ответника А. (тези факти се установяват от материалите по ДП № .....по описа на РП – Д. за 2015 г.).