Решение № 1427 от 04.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3516/2024
- Вид
- Решение № 1427
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1427 гр. Варна, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стояна И. при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна И. Административно наказателно дело № 20243110203516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на Мартен С. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.И. Б., ВАК против НП № 24-0819-001897/07.08.2024 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като жалбоподателя изразява несъгласие с наказанието, което му е наложено на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като се твърди, че жалбоподателя всяка сутрин води дъщеря си, родена 2020 г. с колата си на детска градина, както и че е ювелир и му се налага да пренася и доставя с автомобила си ценни предмети, които не може да пренася по друг безопасен начин.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Б., АК-Варна, който поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Въззиваемата страна началник група в ОД МВР Варна,сектор ПП Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 27.06.2024 г. в 19:05 часа в гр.Варна по ул.“Бачо Киро“ на кръстовището с ул.“Русе“, в посока ул.“Девня“ жалбоподателя управлявал лек автомобил „ Субаро Легаци“ с рег. №***, собственост на Валентина Скачкова, като при приближаване към пешеходна пътека, 1 обозначена с пътна маркировка М8 от ЗДвП не пропуснал и блъснал преминаващите от дясно на ляво пешеходци И. С. и А.И., с което им причинил контузии – на С. контузия на ляв крак и лява ръка, а на И. – охлузване на ляв крак.
Веднага след инцидента, св.И.М., който станал очевидец на произшествието позвънил на спешения телефон 112. На място пристигнали св.И. М. и колегата му - служителите от Сектор, , Пътна полиция‘‘ Варна, които не установили водача, причинител на ПТП на мястото на инцидента, тъй като същият веднага след настъпилото ПТП го напуснал. Бил съставен и протокол за ПТП, с пострадало лице.
На същият ден 27.06.2024 г. актосъставителят М. съставил на жалбоподателя АУАН, в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б., , а‘‘ от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис. Жалбоподателя подписал акта без възражения. В предоставения му срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, също не депозирал такива.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" в размер на 200 лв., на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а“ от ЗДвП наложени наказания "глоба" в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя М. потвърждава констатациите изложени в АУАН.
От показанията на св.И. М. се установява пътната обстановка към момента на произшествието,факта, че пострадалите са пресичали на пешеходна пътека и поведението на жалбоподателя след сблъсъка му с пострадалите пешеходци.
Съдът кредитира като логични и непротиворечиви показанията на свидетеля М., като изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката С., пострадала от извършеното деяние, описва подробно и без противоречия фактическата обстановка при настъпването на пътно транспортно произшествие. Същата посочва, че тя и съученичката и И. са започнали да пресичат по пешеходната пътека, след като автобус е спрял, за да им даде предимство.Автомобила на жалбоподателя е излязъл от ул.“Русе“, спрял, но когато те се намирали по средата на пешеходната пътека, потеглил към тях, продължил и ги блъснал.От удара и двете паднали на земята, като наранили краката и ръцете си.
Показанията на св. С. кореспондира с показанията на св.М., поради което съдът изцяло ги кредитира.
Показанията на свидетелите М. и С. се подкрепят от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 819р-24159 от 27.06.2024 г.
2
Показанията на актосъставителят М., също се кредитират от настоящият състав, като идентични, последователни и непротиворечащи с останалия доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М., М. и С., както и от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка за нарушител водач, сведения, декларация по чл.188 от ЗДвП, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя .
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът, счита че съгласно всички приложени по делото писмени и устни доказателства – отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно заседание доказват по безспорен начин извършеното нарушение.
По нарушението на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение на водачите на нерелсово ППС, при приближаване към пешеходна пътека, да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходки.
3
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателя като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да спре или намали, управляваното от него ППС, за да пропусне пресичащите пешеходки.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. Като санкционната норма е относно нарушение за водач, който причини ПТП не спазвайки правилата за предимство.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в предвидения в закона размер от 200 лв.
По т. 2 от НП- от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят С. е извършил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. "а" от ЗДП, като в качеството си на водач, участник в ПТП, от което имал пострадали лица, не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП – да уведоми компетентната служба на МВР. Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. В съзнанието му е имало представи за настъпилото произшествие, за участието му в него и собственото му поведение на пътя като водач на превозно средство, както и представи относно настъпилия резултат. Въпреки това не е останал на мястото на произшествието и не е уведомил органите на МВР.
Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП,която предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. На това законово основание на жалбоподателя С. е наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.
Според състава на съда определените от АНО административни наказания съответстват на вида и тежестта на извършеното, поради което не са налице основания за тяхното изменение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на производството жалбоподателя С. следва да заплати в полза на ОД МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-001897/07.08.2024 г. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
4
ОСЪЖДА Мартен С. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв., представляща разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5