Решение № 125 от 06.12.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 404/2024
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 142 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Севлиево, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Йоана Ст. Князова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20244230200404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят П. С. С. от гр. Севлиево е обжалвал Наказателно постановление № 24-0341-000280 от 16.09.2024 на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на административно – наказващия орган. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 20.09.2024 година. Жалбата е подадена по пощата на 04.10.2024 г., т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 02.07.2024 година свидетелите Ц. Ц. и М. К. – служители в РУ на МВР Севлиево изпълнявали служебните си задължения по КАТ на ул. „Стефан Пешев“ в гр.
Севлиево, където в 08:30 часа спрели за проверка лек автомобил марка "Фолксваген Транспортер“ с рег. № **, собственост на жалбоподателя. По време на проверката била 1 извършена справка с ОДЧ при РУ на МВР – Севлиево, откъдето била получена информация, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за това, че автомобилът не бил пререгистриран по надлежния ред. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.
Въз основа на този акт в Районна прокуратура – Габрово била образувана преписка № 2387/20242 година за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В хода на същата било установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил бил закупен от него на 08.04.2024 година от „Стар Керамикс“ ЕООД, за което бил съставен писмен договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Установено било, че за това обстоятелство по електронен път била подадена информация в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово съобразно чл. 144, ал. 4 от ЗДвП. Съобразно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП в срок от един месец от придобиване на собствеността жалбоподателят е следвало да регистрира превозното средство на свое име в службата по регистрация, но тъй като същият не направил това, на 10.06.2024 година служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП била прекратена регистрацията на автомобила.
Проверката приключила с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 30.08.2024 г. и препис от постановлението било изпратено на началника на РУ- Севлиево за сведение.
Въз основа на това постановление, на 10.09.2024 година наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 200 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 година на МВР.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Ц. и К.; Акт за установяване на административно нарушение GA № 976398 от 02.07.2024 година; Постановление на РП-Габрово от 30.08.2024 г. за отказ да се образува наказателно производство, Писмени обяснения на П. С.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи и Справка/картон на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
2
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП от своя страна предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25 предл. първо от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
3
По делото безспорно се установи, че на 02.07.2024 година в гр. Севлиево жалбоподателят е управлявал автомобил "Фолксваген Трансортер“ с рег. № **, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път.
Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяниедействие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление.
То трябва да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Прочее същият вероятно е бил уведомен от нотариуса, изповядал сделката, че има такова задължение, но той въпреки това не го е изпълнил. В случая няма незнание на фактически обстоятелства относно деянието, сторено от дееца, както и няма задължение за наказващия орган да уведоми собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС. Но дори той в действителност да не е знаел, че има двумесечен срок от придобиването на автомобила, в който следва да регистрира закупеното от него превозно средство, каквито твърдения е изложил по преписката, образувана в РУ на МВР – Севлиево по случая, то той не може да черпи права от неправомерното си поведение, различно от дължимото, въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност- деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл. 140 от ЗДвП/, за 4 разлика от противоположния подход за санкция по НК.
В допълнение на гореизложеното съдът следва да посочи, че непознаването на закона, в каквато насока са писмените обяснения на жалбоподателя, приложени по преписката, не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност. П. С. е бил длъжен да знае, че след закупуване на автомобила има задължение да го регистрира. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.