Решение № 1248 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119338 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес:

******, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, пр. 1-во ЗЗД, с която моли ответникът да бъде осъден да върне платената от ищеца сума в размер на 20лв., представляваща получена без основание от ответника по нищожна клауза за поръчителство от Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) №******/16.01.2023г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******/16.01.2023г г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 2600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР – 49,02%, при обща дължима сума от 3499,38 лв.

Между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство №******/16.01.2023г., като потребителят дължал възнаграждение на поръчителя в размер на 1738,62лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 96,52лв.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението за поръчителя представлявал скрит разход, който 1 неправилно не бил отчетен при изчисляването на ГПР. Последното се явявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва като нищожна клаузата за възнаграждение за поръчителя в договора за предоставяне на поръчителство, поради противоречието й с добрите нрави и прекомерност. Иска се връщане на сумата, като платена по недействителна клауза. В тази връзка Договорът за предоставяне на поръчителство се оспорва като недействителен и в частност клауза за поръчителство, предвидена в договора за предоставяне на поръчителство и даваща право на дружеството – поръчител да търси възнаграждение за поетата солидарна отговорност. С оглед на изложените съображения се моли предявения иск да се уважи, както и да се присъдят разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба със становище за нередовност на исковата молба.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен и не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора. В тази връзка развива съображения в насока, че с оглед характера на договора за предоставяне на поръчителство и целите, съобразно които той е сключен, не можело да се направи извод, че процесното договорно правоотношение противоречи на добрите нрави, както и че нарушава принципите за справедливост, в частност за еквивалентност на насрещните престации, и за добросъвестно упражняване на права. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски, като същевременно се възразява по размера на претендираните от ищцовата страна разноски.

По реда на чл. 214, ал. 14 ГПК е допуснато изменение на осъдителната претенция чрез увеличаване на размера на иска от сумата от 20 лв. на сумата от 1738,62 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******/16.01.2023г., както и че е сключен между Р. К. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за гаранция (поръчителство) от същата дата с № ******, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 2600 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40 %, и посочено ГПР от 49,02 % и обща дължима сума – 3499,38 лв. Срокът на договора е осемнадесет месеца.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******/16.01.2023г., сключен между Р. К. и „Файненшъл България“ ЕООД, с 2 който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1738,62 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ******/16.01.2023г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Представена е справка от „Файненшъл България“ ЕООД, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, и от която е видно, че дружеството е получило сумата от 1738,62 лв. по договора за гаранция.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца Р. К. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******/16.01.2023г г., при което ищецът има качеството на кредитополучател.

За обезпечаване задълженията по този договор между К. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******/16.01.2023 г. И при двата договора ищецът, в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Видно от изричното твърдение на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД в отговора на исковата молба в ГПР по кредита не следва да се включва и възнаграждението на гаранта. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът намира, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и 3 възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 3499,38 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1738,62 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство), тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимоста от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване. При това положение получените от „Файненшъл България“ ЕООД суми по договора за гаранция, се явяват платени от ищеца без основание. Предвид начина на заплащането на възнаграждението на гаранта – от длъжника по кредита чрез кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД заедно с погасителните вноски по договора за кредит, съдът намира, че тази сума се дължи именно на ищеца Р. К. от получилия без основание по нищожен договор за гаранция поръчител.

С оглед на горното осъдителният иск се намират за основателен и като такъв ще се уважи. Искът, изменен по реда на чл. 214 ГПК, е доказан и по размер, при съобразяване с представената от ответника справка за извършени плащания. Като последица от уважаването исковата претенция ще се присъди и законната лихва за забава.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 54,54 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане 4 на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност по защита на нейните интереси, както и заявеното искане от ******, то в полза на ****** К. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на 400 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д., да заплати на Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес:

******, сумата от 1738,62 лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем лева и 62 ст.) – недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ******/16.01.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.11.2024 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.