Определение № 5124 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5124 гр. Варна, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20253100502386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Казаков инвест къмпани“ ЕООД, ЕИК 205753089, срещу Определение №13148/29.09.2025г. по гр. д. №570/2025г. на ВРС, 43-ти състав, с което производството по първоинстанционното дело е прекратено на осн. чл.299, ал.2 от ГПК.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при нарушение на „материалния закон“ на обжалваното определение. Още в исковата молба ищците са признали факта, че с влязло в сила решение по гр.д. №2923/2022г. на ВРС делбеното жилище в гр. Варна, ул. „***“ №10 и идентификатор №*****.210.1.5 по КК и КР е било допуснато до делба и изнесено на публична продан. Заедно с това обаче ищците са твърдяли, че тъй като прилежащите към апартамента ид.части от дворното място са били „извън предмета“ на гр.д. №2923/2022г. на ВРС, то и извършената с него делба била недействителна поради негоден предмет (тк не е съществувала „суперфициарна“ собственост, както е приел съдът по гр. дело №2923/2022г. на ВРС). Предвид разликата в характера на съсобствеността, предмет на предходното и на настоящото дело, между двете няма идентичност на предмета, поради което разсъжденията на ВРС за приложение на нормата на чл.299, ал.2 от ГПК са ирелевантни и неправилни. Моли се за отмяна на акта ба ВРС и връщане на делото за продължаване на производството.

По арг. от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната и неконституирана до момента страна по делото.

1

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството по настоящото дело е образувано по иск по чл.34 от ЗС на „Казаков инвест къмпани“ ЕООД, ЕИК 205753089, и „Галоре инвест“ ЕООД, ЕИК 206650423, срещу отв. В. Н. В., ЕГН**********, и А. С. Г., ЕГН **********, за допускане и извършване на съдебна делба на недвижим имот апартамент, с административен адрес гр. Варна, район „Одесос“, ул. „***“ № 10, етаж 3, състоящ се от: две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон и тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *****.210.1.5 по КК и КР на града, разположен на третия етаж в сграда с идентификатор №*****.210.1, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: СО *****.210.1.6., под обекта: СО *****.210.1.3, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение, без посочен номер, с площ от 16,67 кв.м, при граници и съседи: от две страни двор, коридор и изба на сем. Труйкови, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и съответните ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, при дялове: 80/320 ид. ч. за А. Г.; 160/320 ид. ч. за В. В.; 16/320 ид. ч. за „Казаков инвест къмпани“ ЕООД и 64/320 ид. ч за „Галоре инвест“ ЕООД.

Искът е обоснован с твърденията, че с решение по гр. д. №2923/2022г. на ВРС е допусната делба на описаното по-горе жилище „като суперфициарна собственост“, без да е бил отчетен фактът на изкупуването на терена, върху който е построена сградата с идентификатор №*****.210.1, на адрес: гр.

Варна, район „Одесос“, ул. „***“ №10, от страна на наследодателите на А. С.

Г. и В. Н. В. по силата на договори № 3366/03.09.2004г. и № 3325/15.06.2004г.

Тези сделки от 2004г. не са били съобразени от делбения съд, като към датата на образуване на гр. дело №2923/2022г. на ВРС всеки от съсобствениците е притежавал както ид.части от процесното жилище, така и ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата. Тъй като прилежащите ид. части от дворното място били останали „извън предмета на делбата по предишното дело“, това водело до „недействителност на делбата“ и мотивирало интереса от сега предявения иск за делба на същото жилище.

Видно от приложения препис от съдебен акт, с решение №4443 от 09.12.2024г. по гр. д. №2923/2022г. на ВРС е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба, имот – апартамент на адрес: гр. Варна, ул. „***“ №10, ет.3, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел 8-25, в кв. 722 на трети подрайон на гр. Варна, състоящ се от: две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща 2 застроена площ от 79,64 кв.м. с идентификатор №*****.210.1.5 по КК и КР на гр. Варна, ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м, както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с пазарна стойност 141 791 лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 160/320 ид.ч. за В. Н. В.; 80/320 ид.ч. за А. С. Г.; 16/320 ид.ч. за „Казаков инвест къмпани“ ЕООД; и 64/320 ид.ч. за „Галоре инвест“ ЕООД, на осн чл.348 от ГПК.

Към исковата молба са приложени и документи за собственост на страни по делото, както и договори №3366/03.09.2004г. и №3325/15.06.2004г., ведно с анекси към тях, за сделки между Държавата чрез Областния управител на обл.

Варна и респ. Златка Н.а Г.а и А. С. Г. относно земя, индивидуализирана по тогавашен план, находяща се на адрес гр. Варна, ул. „***“ №10.

От служебно извършена справка в деловодна система се изяснява, че „Казаков инвест къмпани“ ЕООД и „Галоре инвест“ ЕООД са обжалвали акта на ВРС по гр. д. №2923/2022г. за изнасяне на жилищетно на публична продан, но с определение №1369/14.03.2025г. по в.гр.д. №459/2025г. ВОС, потвърдено с определение №449/08.07.2025г. по в.ч.гр.д. №322/2025г. на ВАпС, въззивната жалба на съделителите е била върната, като първоинстанционното решение е влязло в сила на 08.07.2025г.

Исковата молба по настоящото дело е подадена на 12.09.2025г.

При горните данни въззивният съд споделя изводите на ВРС, че в случая е налице хипотезата на чл.299 вр. чл.297 от ГПК – забрана за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Към датата на подаване на исковата молба в съда и образуване на настоящото гр.д. №10570/2025г. на ВРС, решенията по гр. д. №2923/2022г. на ВРС за допускане и за извършване на съдебна делба на обект с идентификатор №*****.210.1.5 са влезли в сила и са породили законовото им действие. Ако съделителите са имали възражения срещу валидността и/или правилността на решенията на ВРС по цитираното предходно дело, защитата им е следвало да бъде осъществена по реда на инстанционния контрол. Пропускът да сторят това не може да бъде саниран чрез повторното преразглеждане на вече разрешен със СПН спор. Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен по изключение когато законът предвижда друго.

Изложеното обуславя служебно прекратяване на повторно заведеното дело на осн. чл.299, ал.2 ГПК.

Наведените с жалбата доводи, че съдът по гр. д. №2923/2022г. на ВРС възприел различен (неправилен) характер на съсобствеността, като не е взел предвид договорите №3366/03.09.2004г. и № 3325/15.06.2004г., са неотносими към настоящото обжалване, а са касаели правилността на решението на ВРС по предходното дело, която е можела да бъде проверена чрез инстанционния му контрол. Непровеждането му порди пропускане на сроковете за това не води до възможност доводите за неправилност на влязло тов сила решение да 3 мотивират ново гражданско производство със същия предмет. Въззивният съд не споделя и поддържаната с жалбата липса на идентичност на предмета по гр. д. №2923/2022г. на ВРС и по настоящото дело, след като и двете производства касаят подялбата на един и същ жилищен имот – апартамент с идентификатор № *****.210.1.5 по КК и КР на гр. Варна, разположен на трети етаж в сграда с идентификатор №*****.210.1 по същите КК и КР, при съседни обекти в сградата - на същия етаж: *****.210.1.6., под обекта: СО *****.210.1.3, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор №*****.210 и адм. адрес гр. Варна, ул. „***“ №10.

Правният статут, всъщност само на частите от терена като принадлежност към основния делбен жилищен обект, не променя предмета на делата и е елемент от правилността на крайния акт по първото приключило дело, без да води до „неидентичност“ на делата.

Позоваването от жалбоподателя на Решение №558/06.10.2025г. по гр.д.

№4857/2024г. на 1-во ГО на ВКС е неуместно по две причини. На първо място с него се доразвива принципното положение, че спор за собственост, в т.ч. за делба, може да бъде предявен отново пред съд, само при наличие на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства от съществено значение. Настоящият случай изобщо не е такъв, доколкото като основен правен аргумент се изтъкват два договора от 2004г., които не са били взети предвид (според ищците) при разглеждане на предходното делбено дело, а не се сочат нововъзникнали обстоятелства. На второ място цитираното решение на ВКС касае специфична ситуация, при която новите факти променят до такава степен предмета на приключилото производство, че провеждането на публичната продан да не съответства на правата в съсобствеността или по друга причина да правят провеждането на публичната продан невъзможно. И в тази насока възриета от ВКС постановка не е аналогична с настоящия случай.

Колкото до оплакванията в исковата молба и в жалбата, че „делбата“ по гр. дело №2923/2022г. на ВРС била „недействителна“ поради негоден предмет, на първо място следва да се разясни, че „негодният“ предмет на подялба би довел до неправилност или недопустимост на решението на съда за допускане и извършване, а не до „недействителност“ или „нищожност“ на самата делба.

От друга страна нищожността на съдебната делба, например в хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗН, се разглежда по самостоятелен иск за това, допустим и преди извършването (ТР №4 от 16.06.2025г. на ОСГК на ВКС). Дори индиция за такъв, за подобен или друг иск за нищожност на предходното решение за делба, няма в настоящия случай, което потвърждава формирания извод на съда. А ако след предходно дело е останал неподелен самостоятелен обект на собственост, само той (а не предишния делбен такъв) може да бъде предмет на нова подялба по арг. от чл.75, ал.1 от ЗН.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определението – за правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13148/29.09.2025г. по гр. д. №570 на 2025г. на ВРС, 43-ти състав, с което производството по първоинстанционното дело е прекратено на осн. чл.299, ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5