Определение № 437 от 04.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 500/2023
- Вид
- Определение № 437
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Снежана Душкова, Иван Стойчев, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.249, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437 гр. София, 04.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежана Душкова
Членове:
Иван Стойчев
Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600500 по описа за 2023 година
Производството пред САС е по реда на чл 249 ал.3 вр.с чл.248ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимите П. К. Ж., И. А. П. и Г.
Д. М. адвокат Г. Р. Г. срещу определение на СГС от 03.04.2023г. по нохд№899/2023г. на СГС – НО, 7 с-в., с което съдът:
НЕ УСТАНОВИЛ допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения.
И ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за прекратяване на делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.
За да постанови атакуваното определение в тази му част съдът от първа инстанция изложил следните мотиви:
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство по настоящото дело.
По отношение на направените възражения от защитниците на подсъдимите А. Т. К., С.
В. В., И. А. П., Г. Д. М. и П. К. Ж., настоящият съдебен състав намира следното:
Възраженията на защитниците на посочените подсъдими касаят първото от двете обвинения, а именно това по чл.321 от НК. В тази връзка се правят възражения, че обвинителният акт не съдържа достатъчно факти и по този начин се нарушава правото на обвиняемите лица да защитят правата и законните си интереси, доколкото същите не могат да разберат същността на обвинението.
Настоящият съдебен състав намира, че в обвинителния акт са посочени факти, относно всички съставомерни признаци на деянието по чл.321 от НК. На първо място посочен е периодът на действие на групата, а именно месец май 2018 г. до 26.11.2018 г. Действително, 1 както посочи адвокат М. не е посочен датата, на която тази група е била създадена, но доколкото нито едно от обвиняемите лица няма обвинение, че е създал ОПГ, а обвинението е само, че в посочения период, същите са участвали в тази ОПГ, то за настоящия състав липсата на тази конкретна дата в обвинителния акт не препятства правото на защита на нито един от подсъдимите. В обвинителния акт са посочени факти относно дейността на ОПГ, престъпленията, за които същата е била създадена, лицата, които са ръководили ОПГ, посочени са и участниците в тази група. За всеки един от обвиняемите лица е посочено и каква конкретна е била неговата роля в групата. Например за подсъдимия А. Т. К. е посочено, че същият се е ангажирал срещу заплащане да транспортира чужди граждани, влезли протИ.законно на територията на Република България, аналогично е посочено за подсъдимия С. В. В., че същият се е ангажирал срещу заплащане да транспортира чужди граждани, влезли протИ.законно на територията на Република България, За обвиняемия Г. Д.
М. също са налице твърдения с каква конкретна дейност се е ангажирал, а именно да транспортира чужденци и да бъде „отцепка“. За подсъдимия П. К. Ж. по отношение на обвинението му по чл.321 от НК, също е посочено, че се е ангажирал срещу заплащане да транспортира чужди граждани, влезли протИ.законно на територията на Република България. Що се отнася за подсъдимия И. А. П., за него изрично е посочено, че бил ръководител на ОПГ. Доколкото за посочените подсъдими, прокуратурата е посочила, че са се ангажирали да осъществяват определена дейност по поръчение на ОПГ и е посочена каква е тази дейност, то за настоящия съдебен състав ясно е очертан предмета на доказване.
Следва да се отбележи, че с изключение на подсъдимия Ж., останалите лица нямат обвинение, че реално са транспортирали чуждестранни граждани, така че това, което подлежи на доказване в наказателния процес е, дали всеки един от посочените подсъдими е бил част от ОПГ, неговата роля в тази група и това, за което този конкретен подсъдим се е ангажирал да извършва поради участието си в тази ОПГ, доколкото, с изключение на подсъдимия Ж., останалите лица нямат обвинение, че са осъществявали реално превоз на мигранти, не е необходимо и да се посочва с какви МПС, същите са се ангажирали да извършват тази дейност, доколкото предмет на доказване ще бъде само участието на тези лица в ОПГ, в посочения в обвинението период и в посоченото в обвинителния акт качество. За престъплението по чл.321 от НК не е съставомерно обстоятелство с какви конкретни ППС те са се ангажирали да превозват мигранти, както и дали са превозвали такива, доколкото по делото липсва такова обвинение за подсъдимите, с изключение на подсъдимия Ж. и Б., за които са посочени всички конкретни факти в тази насока.
По отношение на възражението на защитника на подсъдимия С. В. В. за неяснота на обвинението, действително в абзац втори на страница 5 от обвинителния акт, където е посочена ролята на обвиняемия В., действително второто изречение касае обвиняемия М., с оглед заявеното от прокурора, че доколкото твърденията, че е бил „отцепка“ касаят обвиняемия М., а не обвиняемия В., то предметът на доказване спрямо подсъдимия С. В. се заключава само в първото изречение, т. е. неговата роля в ОПГ се твърди да е била водач на товарни и/или лекотоварни автомобили и че се е ангажирал срещу заплащане да транспортира чужди граждани, влезли протИ.законно на територията на Република 2
България от Република Турция, от различни места в района на българо-турската граница, около гр. Свиленград до покрайнините на гр. София и гр. Ихтиман. Второто изречение, което започва с „Обвиняемият М.“, съгласно очертания в обвинителния акт предмет на доказване не се отнася за подсъдимия С. В.. Това изречение обаче едно към едно съществува с предходни абзаци и се отнася за обвиняемия М..
По отношение на изтъкнатите възражения от адвокат Т., свързани с изготвянето на обвинителния акт - видно е, че същият има посочен изходящ номер от 14.02.2023 г., когато същият е изготвен и доколкото става въпрос за акт, изготвен от СГП, то е ясно мястото на изготвянето му. При всяко положение обаче, тези обстоятелства не съставляват някакво съществено процесуално нарушение и не биха могли по никакъв начин да засегнат правото на защита на обвиняемите лица.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на обвиненията спрямо всеки един от подсъдимите по чл.321 от НК, прокуратурата е изпълнила своето задължение да очертае ясно и точно предмета на доказване, като е посочила съставомерните признаци на деянието, посочила е периода на съществуване на ОПГ, посочени са членовете, посочени са ръководителите на тази група, посочени са престъпленията, които тази група е следвало да извършва и че тези престъпления се наказват с „лишаване от свобода“ за повече от три години, както и че групата е създадена с користна цел. Конкретните обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и доколкото същият съставлява едно неразривно цяло между обстоятелствена част и диспозитив, настоящият съдебен състав намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК и очертава в достатъчна степен предмета на доказване.
По отношение на това дали подсъдимите действително са извършили деянията, в които са били обвинени, дали са били част от ОПГ, дали са превозвали мигранти на територията на Република България,това се все обстоятелства, които са по предмета на доказване по делото и по тях съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
На този етап настоящият съдебен състав не намира основания за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, доколкото счита, че такива не са допуснати.
Ето защо, СЪДЪТ намира, че на ДП няма допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила по чл.249, ал.4 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите.
Изложените дотук мотиви се споделят от САС изцяло. Сами по себе си те съдържат достатъчен като обем и верен по същество фактически и правен анализ на обвинителния акт.
Следва да бъде споделен и крайния извод, че така анализиран обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК. В частност по отношение и на тримата жалпободатели обстотяелствената част на обвинителния акт съдържа посочените по – горе конкретни твърдения. За Ж. и М. е посочено какви конкрени действия са се ангажирали да осъществят в рамките на ОПГ, а за П. че е осъществявал ръководството на цялостната дейност на 3 групата. Както правилно е приел СГС доказването на или не на тези твърдения въз основа на конкретни доказателствае въпрос по същество.
От друга страна съдържанието на въззивната частна жалба се изчепва с декларативното твърдение, че лисват конкретни твърдения кога, къде и какво точно са направили във връзка с дейността на ОПГ.
САС, както и СГС възприема противното становище и по – горе бе посочено въз основа на какви конкретни твърдения по отношение на всеки един от тримата жалбоподатели прави това.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 03.04.2023г. по нохд№899/2023г. на СГС – НО, 7 с-в., в частта с която съдът:
НЕ УСТАНОВИЛ допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения.
И ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за прекратяване на делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4