Решение № 382 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500083 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 101896/05.12.2025г., подадена от Прокуратурата на РБ чрез И. Б., прокурор в Районна прокуратура-Варна срещу решение № 4190/24.11.2025г., постановено по гр.д. № 4919/2025г. по описа на РС-Варна, 49 състав, с което Прокуратура на Република България, ЕИК 121817309 да заплати в полза на И. Е. Д., ЕГН **********, сумата в размер от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение по ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 5204/2024 г. по описа на РП-Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.02.2024 г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът сочи, че по ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ в ОД на МВР – гр. Варна няма привлечено в качеството на обвиняем лица, нито взета мярка за неотклонение, поради което счита за недоказан факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното производство. Счита още, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установени настъпило за ищеца неимуществени вреди. Излага съображения за заинтересованост на разпитания свидетел. Сочи, че неизяснен е останал въпрос дали евентуално настъпилите промени в личностовата структура на ищеца са предизвикани от наказателното производства или отт друга причина. Счита за завишен присъденият размер на обезщетението от 2000 лева. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде изменено като се намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпилиотговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Е. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита решението за правилно и лишено от процесуални пропуски. Поддържа, в първоинстанционното производство безспорно е установена причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и претърпените от ищеца вреди. За несъстоятелно намира възражението за завишен размер на присъденото обезщетение. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, 2 поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на И. Е.

Д., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с която е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, повдигнато по пр.пр.

№5204/2024г. по описа на ВРП и ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ ОД МВР - Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.04.2024 г., около 12:00 часа, докато управлявал лек автомобил *****, с рег. № ****, собственост на негова позната - В.Г., ищецът бил спрян за проверка от органите на реда в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ на ул. „Г.П.“ до кръстовището с ул.

„И. П.“ в посока бул. „С.Е.“. Извършена била проверка за наличие на забранени вещества в кръвта с техническо средство „DREGER DRUG TEST" 5000 с фабричен номер ARJM 0053, като уредът отчел положителен резултат за наличието на вещество от групата на „метамфетамин“. На ищеца бил съставен АУАН Серия GA № 1179020 от 09.04.2024 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В следствие на констатираното нарушение СУМПС на ищецът било отнето и той бил задържан с помощни средства белезници и бил под постоянно наблюдение до 19:00 ч, когато бил отведен във ВМА - Варна за изземване на проби (кръв и урина). Ищецът твърди още, че срещу него било образувано ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ Варна, което е под пр. пр. № 5204/2024 г. по описа на Районна прокуратура Варна, като се предполагало извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С постановление от 03.06.2024 г. била назначена съдебно - химическа експертиза, заключението по която било, че в представените за изследване проби на лицето И. Д. не е открито наличие на наркотични вещества или 3 техни аналози, включително и метамфетамин. Въз основа на резултатите от експертизата с постановление от 05.02.2025 г., наказателното производство срещу ищеца било прекратено. Ищецът излага, че в продължение на десет месеца е бил в невъзможност да управлява МПС, което му създавало сериозни практически житейски неудобства, свързани с придвижване до работното му място, осъществяване на по-далечни пътувания, извънредни нужди от бързо достигане до дадено място. Твърди, че е бил възпрепятстван да продължи да полага грижи за баба си, която водил на прегледи при лекар и осъществявал съдействие за други нейни нужди. Отделно от лишаването от възможност да управлява автомобил, през цялото време ищецът изпитвал стрес, което е довело до нервност и безсъние. Чувствал се много потиснат и разстроен, пострадала и репутацията му. Несправедливото обвинение и дългият срок на изчакване на резултатите довели до недоверие спрямо него от страна на познати и приятели, което предизвиквало у него нежелание за общуване и за излизане извън дома, затваряне в себе си и други депресивни проявления.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна е образувано на 09.04.2024г. с първото действие по разследването – разпит на свидетел. С постановление на ВРП от 05.02.2025г. наказателното производство било прекратено, като по същото не е бил привлечен обвиняем, нито е взета мярка за процесуална принуда. Излага се, че СУМПС е отнето от полицейските служители, които към този момент са нямали друга алтернатива с оглед нормативната уредба. Навежда се възражение, че претенцията е насочена към грешен адресат, доколкото ищецът е търпял евентуални вреди от актове и действия на органите на МВР, които са приложили спрямо него мерки за административна принуда, основани на ЗМВР и ЗДвП. По същество искът се оспорва като недоказан по основание и по размер. Оспорва се ищецът да е претърпял неимуществени вреди от актове на Прокуратурата, както и да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерно завишен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

4

Не е спорно пред въззивната инстанция, а и се установява от приетата в оригинал преписка по ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна, че на 09.04.2024г. около 12;00 часа ищецът И. Е. Д. управлявал лек автомобил *****, с рег. № ****, когато бил спрян за проверка от полицейски екип в ж.к.

„В.В.“ на ул. „Г.П.“ до кръстовището с ул. „И. П.“ в посока бул. „С.Е.“.

Полицаите трябвало да окажат съдействие на Отдел „Криминална полиция“, поради което задържали водача и го отвели до мястото, в което живее, в м.

„П.“ за прочистване и обезпечаване на адреса до пристигане на екип за претърсване. След това Е.Д. бил отведен в Трето РУ-Варна, където бил тестван за наличие на забранени вещества в кръвта с техническо средство „DREGER DRUG TEST" 5000 с фабричен номер ARJM 0053, като тестът отчел положителен резултат за наличието на вещество от групата на „метамфетамин“. После лицето било отведено във ВМА за вземане на кръвна проба. До момента на тестването лицето било задържано с помощни средствабелезници.

По образуваното досъдебно ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.342б. ал. 3 от НК на 09 и 10.04.2024г. били извършени разпити на свидетели, включително и на лицето И. Е. Д..

На И. Е. Д. бил съставен АУАН серия GA № 1179020/09.04.2025 г. за нарушение ал.5, ал.3, т.1, предел.2 от ЗДВП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-00455/10/04/2024г. на И. Е. Д. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.б. от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Уведомление до Районна прокуратура-Варна за започналото досъдебно производство производството е изпратено на 12.04.2024г.

Видно от разпореждане от 04.12.2024 г. на прокурор при ВРП, на началника на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна е било указано заключението по допуснатата експертиза да бъде изготвено в срок от петнадесет дни от получаване на разпореждането.

От заключение по Съдебно-химическа експертиза № Е-445/18.12.2024 г. по ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна, изготвена от 5 специализираната Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ - Варна и възложена от разследващ полицай при ОД МВР – Варна се установява, че в предоставените за изследване биологични проби (кръв и урина), иззети на 09.04.2024 г. в 20:01 часа от И. Е. Д., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (отрицателен резултат за амфетамин), въз основа на имунохимичен и газ-хроматографски анализ.

С постановление за прекратяване на НП от 05.02.2025 г. на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № 452/2024 г. по описа на Трето РУ - Варна, водено за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – К.Б.. Съгласно показанията на същия, той бе приятел с ищеца от дете. През 2024г. на И. била отнета шофьорската книжа след тест за наркотици за 10 месеца, което му създало много главоболия. Свидетелят излага, че И. не употребява наркотици и спортува постоянно. Двамата работели заедно – правели дограма. И. шофирал буса и след отнемане книжката му имали затруднения с транспорта, тъй като трябвало да вземат трето лице да шофира. Ищецът не се чувствал добре, не можел да спи заради стреса, наложило се да взема хапчета за успокояване на билкова основа. Нил депресиран и не му се излизало. Освен това И. помагал много на баба си, водел я на лекар и до магазина, защото била болна и през този период бил лишен от възможност да се грижи за нея по същия начин.