Решение № 650 от 17.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502320 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.250, ал. 1 от ГПК и 248 от ГПК Образувано по молба вх. № 10674/24.04.2024 г. от П. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. „ ........., чрез адв. Г. Р. и адв. Н. Д. с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 299/25.03.2024 г. по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г. по описа на ВОС, както и молба по 248 от ГПК с вх. № 10676/24.04.2024 г. подаде от адвокат Г. Г. Р., със съдебен адрес гр. С., пл. „ П.“ № 2 ,с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата по 250 от ГПК се посочва, че в първоинстанционното решение е налице произнасяне съобразно частично формиране на иска.

Районният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението е сумата в размер на 190 000 лв., поради което е уважил изцяло частично предявения иск по чл. 200 от КТ, за сумата от 120 000 лв. Твърди, че във въззивното решение липсва произнасяне съобразно частичното формулиране на иска. В условията на евентуалност, в случай че поради технически пропуск е описан за справедлив размер по чл. 52 от ЗЗД сумата от 120 000 лева, а не поради потвърждаване изводите на районния съд – 190 000 лв. отправя искане по чл.

247 от ГПК, за поправка на ОФГ.

В молбата по 248 от ГПК се излагат съображения за това, че Наредба № 1/09.07.2004 г. , за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде прилагана независимо от решението на СЕС. Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1

№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ НМРАВ/, в размер на 11 340 лв. с ДДС.

В законоустановения срок е постъпило становище с вх.

13364/28.05.2024 г. от насрещната страна „Ю. Т.“ ЕООД, чрез адв. К. Ш.

Посочва, че съдът не е обвързан с Наредбата, а може по свое усмотрение да определи възнаграждение. Изтъква, че пред РС- Варна е бил разгледан частичен иск, чиито размер не е изменен до настоящия момент. Следователно е недопустимо да се иска допълване, след като няма изменение на размера на предявения иск. Посочва, че съдът не е допуснал ОФГ в диспозитива на решението. Евентуална очевидна фактическа грешка следва да се отнася до диспозитива на решението, а не до мотивите.

В законоустановения срок трето лице помагач „Г. З." ЕАД, на страната на „Ю. Т.“ ЕООД, не е депозирал становище.

Настоящият състав, като взе предвид релевираните искания в молбите, намира следното: Подадените молби са допустими – подадени са от активно легитимирано лице по чл. 248, ал. 1 и 250, ал. 1 от ГПК, като съдържат необходимите реквизити. По отношение на основателността на молбите, настоящият състав намира следното:

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявен e иск от П. К. П. срещу „Ю. Т.“ ЕООД, с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в размер на 120 000 лв., /частичен иск от 200 000лв./, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 16.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука 16.12.2022 г. до окончателното й плащане.

С Решение № 2641/17.07.2023г. ВРС уважил иска на П. К. П. за сумата от 120 000 лева, частичен иск от сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяна трудова злополука на 16.12.2022г., призната за такава с Разпореждане №5104-03-4/05.01.23г. на НОИ-Варна, издадено на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, на основание чл. 200 от КТ. В мотивите си ВРС е намерил, че справедливото обезщетение е в размер на 190 000 лв.

В следствие на подадена от „Ю. Т.“ ЕООД, въззивна жалба, настоящият състав е постановил Решение № 299/25.03.2024 г. по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г. по описа на ВОС, с което е потвърдил в цялост, цитираното по – горе първоинстанционно решение. Осъдил е „Ю. Т.“ ЕООД, да заплати на адв. Р. сумата в размер на 2126.17 лв. с ДДС, възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г.

В мотивите на Решение № 299/25.03.2024 г. въззивният съд е посочил, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания е в общ размер на 120 000 лв.

2

По искането по реда на чл. 250 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК, допълване на решението се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането, а по отношение на останалата спорът не е разрешен с уважаване или отхвърляне на претенцията според посочените основание и размер, а когато производството е въззивно, съдът не се е произнесъл изцяло по жалбата. Допустимо е допълване само на диспозитива на съдебно решение.

В настоящия случай съдът е бил сезиран с въззивна жалба, с искане за отхвърляне на предявения частичен иск, в условията на евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение. В решенето си въззивният съд се произнесъл по цялото отправено искане, като е потвърдил крайния първоинстанционен съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът в мотивите си ясно е посочил, че намира за справедливо обезщетението за неимуществени вреди от процесната трудова злополука да е в размер 120 000 лв., като е уважил предявения иск изцяло. Според тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТ, обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН.

Не е налице непълно съдебно решение, когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но самия той е непълен, като в този случай ще е налице възможност за предявяването на нов иск за непедявената част от спорния предмет. Предвид това, че съдът се е произнесъл изцяло по предявения частичен иск за сумата от 120 000 лв., то не е налице основание за допълване на съдебното решение. В този смисъл се явява неоснователно възражението, че съдът не се е произнесъл съобразно частично формиране на иска.

Предвид горе изложеното настоящия съдебен състав прие, че молба вх.

№ 10674/24.04.2024 г. от П. К. П., следва да се остави без уважение.

По отношение на молба по чл. 248 от ГПК, съдът намери следното:

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

3

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НМРАВ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с това разбиране съдът е преценил, че хонорар в размер на 11 340 лв. с ДДС за въззивната инстанция е прекомерен. При определяне в каква степен следва да се намали адвокатският хонорар, съдът е взе предвид, че адв. Р. е депозирал съвместно с адв. Н. Д. отговор на въззивната жалба, който е бланкетен и изрично в него е посочено, че “GPT – 4” го е оптимизирал. Под внимание е взето, че не се е явил в проведеното единствено съдебно заседание и не е извършвал други процесуални действия, освен подаване на формална молба, с която не възразява да се даде ход на делото. Взета е предвид НМРАВ, която е послужила за необвързващ съда ориентир.

В обобщение настоящият съдебен състав не намира основание в производството по чл. 248 ГПК, да преразгледа подробно формираната в решението позиция относно размера на определения адвокатски хонорар.

Предвид гореизложеното, че на основание чл. 633 от ГПК решението на СЕС, е задължително за съда, то възражението, че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде прилагана независимо от решението на СЕС, се явява неоснователно.

С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав прие, че молба вх. № 10676/24.04.2024 г. подаде от адвокат Г. Г. Р., за изменение на Решение № 299/25.03.2024 г. по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г. по описа на ВОС, в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с № 10674/24.04.2024 г. от П. К.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „ ........., чрез адв. Г. Р. и адв. Н. Д. с искане за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 299/25.03.2024 г. постановено по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г. по описа на ВОС.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10676/24.04.2024 г. от подаде от адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес: гр. С., пл. „ П.“ № 2, за изменение в частта за разноските на Решение № 299/25.03.2024 г. постановено по въззивно гражданско дело № 2320/2023 г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието „Г. З." ЕАД, ЕИК ......, с адрес в гр. С., бул. Ц......... №...... като трето лице помагач на страната на „Ю.

Т.“ ЕООД, на осн.чл.219 от ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5