Решение № 6135 от 30.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6135 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Г.

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Петър Милев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Г. Въззивно гражданско дело № 20231100501619 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Г.И.“ ЕООД срещу решение от 10.08.2022 г. по гр.д. №60637/2020 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.75 ЗС да преустанови нарушението на владението на В. С. С. и Т. Н. В. върху сервитутното право на преминаване, осъществявано от ищците В. С. С. и Т. Н. В. посредством използването на съществуващ път, находящ се в част от поземлен имот с идентификатор *** /обозначена със „защриховане“ на комбинираната скица на л.4/5 по делото от СТЕ/, в която част попада ул. „Боянска легенда“, съобразно очертанията на терена и трасирането на инфраструктурните съоръжения за водоснабдяване и канализация, електроснабдяване и газификация, която част представлява пространство с дължина от 60 м. и ширина от 3 м., или общо 180 кв.м., граничещо на юг с асфалтирана алея на Природен парк „Витоша“, на север продължена пътна настилка на ул.

„Боянска легенда“, на запад с оградите на УПИ с идентификатор *** и УПИ с идентификатор ***, и на изток с гора, като преустанови каквито и да е фактически действия върху съществуващата улица в посочената част и възстанови фактическите отношения, съществували до момента на нарушението, като ответникът е осъден и да заплати на ищците разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС депозит за СТЕ.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо и неправилно, 1 незаконосъобразно и необосновано. Сочи още, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск – предявен е след изтичане на преклузивния 6-мес. срок. Поддържа, че по делото не е установено ищците да са придобили или да им е учреден сервитут. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а ако това искане не бъде уважено – да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемите В. С. С. и Т. Н. В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивн ата жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното:

По делото не е спорно и се установява от представените договор за отстъпено право на строеж от 23.06.1976 г., нот. акт за собственост върху недвижим имот, придаден по регулация №122, т.ХV, н.д. №2951/17.12.1976 г., договор за продажба на недвижим имот от 05.05.1999 г., нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №6, т. ІІ, н.д.

№149/05.07.2004 г. на нот. К.А., че ищецът В. С. С. е собственик на УПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“.

По делото не е спорно и се установява от представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, т.ІІ, н.д. №253/09.08.2001 г. на нот. К.Б., че ищецът Т. Н. В. е собственик на УПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“.

Не е спорно и се установява от представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №159, т. І, н.д. №147/13.03.2019 г. на нот. А.В.-М., че ответното дружество е собственик на УПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв.

„Бояна“.

От представеното по делото решение от 16.06.2016 г., постановено по гр.д.

№2939/2016 г. по описа на СГС, влязло в сила на 27.02.2017 г., се установява, че са отхвърлени предявените от праводателя на ответното дружество Р. В. Б. срещу В. С. С. и Т.

Н. В. искове с правно основание чл.108 ЗС относно 79 кв.м. от УПИ ХІІІ-57 в кв.68 по плана на гр. София, м. „кв. „Бояна“ и относно 105 кв.м. от УПИ ХІІІ-57 в кв.68 по плана на гр.

София, м. „кв. „Бояна“ и чл.109 ЗС за премахване на незаконно построените в същия имот огради, както и че е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че Р. В. Б. е собственик на УПИ ХІІІ-57 в кв.68 по плана на гр. София, м. „кв. „Бояна“, представляващ ПИ с идентификатор ***, като е прието че В. С. С. и Т. Н. В. са придобили описаните по-горе реални части от имота по давност.

По делото е представено решение от 22.11.2021 г., постановено по адм.д.

№7418/2021 г. по описа на ААСГ, от което се установява, че са отменени заповеди №№РД20-67/12.06.2021 г. и РД-20-77/26.06.2021 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол на СО, с които е разпоредено премахването на оградите на УПИ ХІІ-528 2 и УПИ ХІ-529а, попадащи в УПИ ХІІІ-57 по плана на гр. София, кв. „Бояна“.

По делото са представени още разрешение за строеж №Б-83/01.06.2004 г., издадено на „София газ“ ЕАД относно газификация в гр. София кв. „Бояна“, разрешение за ползване №СТ-05-392/30.03.2010 г. на строеж „Газификация на гр. София“, разрешение за строеж №Г-29/18.01.2007 г., издадено на ищеца В. С. С. относно вътрешна газова инсталация в ПИ ХІ-529 в кв.68 по плана на гр. София, кв. „Бояна“.

По делото е представено уведомление от 05.09.2019 г., с което представляващият ответното дружество е уведомил СО, район „Витоша“, че ще предприеме действия по изграждане на ограда с цел ползване на собствения му имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, както и отговорът на СО, район „Витоша“.

Представени са по делото сигнали от 24.11.2020 г., с които двамата ищци са сезирали РДНСК, че улицата, която ползват за достъп до имотите в гр. София, ул. „Боянска легенда“, е преградена от голяма купчина чакъл с масивни камъни и са изкопани седем дълбоки дупки за поставяне на ограда, жалба до СРП, вх. №49672/02.04.2021 г., изходяща от ищеца В. С. С. във връзка с разрушаване на ул. „Боянска легенда“, която е единствен достъп до собствения му недвижим имот.

Представено е още писмо от СО, район „Витоша“ от 19.03.2021 г., в което се сочи, че на 17.03.2021 г. е извършена проверка на ул. „Боянска легенда“ и е установено, че на улицата след №3 по уличната регулационна линия на УПИ ХІІІ-57 в кв.68, кв. „Бояна“ – собственост на ответника, е изпълнена частична прозирна ограда.

Представена е жалба от ищците да АССГ, по което е образувано адм.д. №3384/2021 г., за отмяна на писмо на кмета на СО, район „Витоша“ от 25.01.2021 г., в което се сочи, че не са налице основанията по ЗУТ за учредяване на право на преминаване по чл.192 ал.2 ЗУТ в чужд поземлен имот с идентификатор ***, върху който жалбоподателите упражняват сервитутни права. В жалбата се сочи още, че между жалбоподателите и собственика на ПИ с идентификатор *** не може да бъде постигнато съгласие по чл.192 ал.2 ЗУТ. С определение, постановено в о.с.з., проведено на 08.03.2022 г., производството по адм.д. №3384/2021 г. по описа на АССГ е прекратено поради оттегляне на подадената жалба от страна на двамата жалбоподатели.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че източните граници на двата ПИ с идентификатори *** и *** са продължени до съществуващата улица, записана

„Боянска легенда“, като по регулационния план на кв. „Бояна“, одобрен със заповед №291/30.05.1980 г., за достъп до имотите е проектирана улица-тупик, която улица не е реализирана и е приобщена към двата ПИ, като вещото лице е изготвило комбинирана скица на архивния кад. план, действащия регулационен план, КККР и КВС. От заключението се установява още, че в кад. план е заснета и нанесена процесната част от ул. „Боянска легенда“, която преминава през ПИ с идентификатор ***, като източната 3 граница на улицата съвпада с източната граница на ПИ 1166. В о.с.з. вещото лице сочи още, че друга улица, освен проектната, която не е реализирана, не съществува, а съществуващата на място асфалтова улица я има в кадастралния план и в общия устройствен план, но регулация за нея няма, като ищците влизат в имотите си от тази съществуваща на място в имота на ответника улица.

От приетото по делото допълнително заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че придобитите по давност от двамата ищци части, съгласно описаното по-горе решение на СГС, са извън проектната улица, която не е реализирана, както и че проектният тупик по действащия регулационен план на кв. „Бояна“ не е реализиран. В о.с.з. вещото лице уточнява, че тези части са от проектната улица до имота на ответника – проектната улица е изцяло в имотите на ищците, както и че горният слой на асфалта на фактическата улица е изронен.

От показанията на свид. М.В. се установява, че през 1976 г. и 1977 г. са асфалтирани улиците в кв. „Бояна“, вкл. и ул. „Боянска легенда“, през 2005 г. е поставено улично осветление, по-късно е извършена и газификация, като самата улица е стръмна и по нея се стига до туристическата пътека за природен парк „Витоша“, и по тази улица е единственият достъп до имотите на двамата ищци, като от 1976 г. са минавали по нея и никога не е имало проблеми, но през октомври или ноември 2020 г. е поставена ограда с метални колове, поради което е можело да стигна до имота само пеш, но не и с автомобил, а на 01.04.2021 г. е разбит асфалтът, като ремонтните дейности са извършени от ответното дружество.

Свидетелят сочи още, че тупикът по заключенията на СТЕ никога не е бил изграждан, както и че от 1976 г. до момента по асфалтираната улица са минавали не само ищците, но и съседи, и туристи, а праводателят на дружеството-ответник не е имала претенции относно преминаването през имота и.

От показанията на свид. Р.В. се установява, че от 2000 г. до края на 2020 г. до имота на ответника Т. Н. В. има достъп единствено от улицата, като в края на 2020 г. е сложена ограда и е премахнат асфалтът и сега до имота се стига трудно и само пеш, както и че не само ищците, а и всички останали, вкл. и туристи, са преминавали по отклонението на ул.

„Боянска легенда“, което е пред къщата на ищеца Т. Н. В., към природен парк „Витоша“.

От показанията на свид. Р.Р. се установява, че имотът на дружеството-ответник е в гората и в него има свободна пътека, по която са минавали хора, вкл. и туристи, които са отивали към природен парк „Витоша“, като имотът не е бил заграден.

От показанията на свид. С.Я. се установява, че е посетил имота на ответника през 2019 г., при което посещение Е.К. се е сдърпала с други мъж и жена и тя им е казала, че няма да им позволи да и ползват имота, както и че е казала на свидетеля, че иска да си огради имота, тъй като през него преминавали много хора, паркирали коли и пр.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

4

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

СРС, 36 състав, е сезиран с иск с осъдителен иск правно основание чл.75 ЗС за преустановяване на нарушението на владението върху сервитутно право на преминаване ч р е з използването на съществуващ път, находящ се в част от поземлен имот с идентификатор ***.

Съгласно разпоредбата на чл.75 ЗС, в ладението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок. Този срок като процесуален е преклузивен и тече от нарушението.