Определение № 1041 от 16.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 14.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20238003901031 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ФЗ Васил Костов“ ООД против определение № 1132 от 27. 04. 2023 г., постановено от Софийски апелативен съд /САС/ по в.ч.гр.д. № 1000 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно определение № 721 от 02. 03. 2023 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 1668 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите:

1. Допустимо ли е предявяването на иск с правно основание чл. 464 от ГПК срещу ипотекарен длъжник, срещу когото е открито производство по несъстоятелност? Твърди се, че предявеният иск е с петитум да се установи, че не съществува обезпечено вземане на кредитор /„Първа инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД//, посочен от 1 ищеца – частен касационен жалбоподател, като единствен ответник в производството, който е взискател в изпълнително производство, конкуриращ с ищеца, и е провел изпълнение върху ипотекирани имоти, които обаче са собственост на трето лице /“Локал Асет Мениджмънт Енд Рисорсис“ АД/ - дружество, обявено в несъстоятелност. При това се излага, че предявен, съобразно указанията на съда, и срещу третото лице – несъстоятелният собственик на ипотекираните имоти, искът би бил недопустим, поради забраната на чл. 637, ал. 6 от ТЗ. Поддържа се, че прекратявайки делото, поради липсата на конституиране на обявения в несъстоятелност ипотекарен длъжник, САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за правилното решаване на спора, а правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2. Допустимо ли е предявяването на отрицателен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от ипотекарен кредитор за установяване погасяването на предходно учредена в полза на друго лице договорна ипотека поради погасяване на главното вземане, за обезпечение на което е била учредена първата по ред ипотека? Твърди се, че с предходно определение на САС по делото искът е квалифициран като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, а не по чл. 464 от ГПК, като е признат и правния интерес на ищеца да води именно иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с процесния петитум, в противоречие с обжалваното второ определение на САС, с което такъв интерес му е отречен. Излага се, че ищецът не би могъл да води иск по чл. 464 от ГПК, който следва да бъде предявен съвместно срещу кредитора, чието вземане ищецът оспорва и длъжника, поради недопустимостта на такъв иск, на основание чл. 637, ал. 6 ТЗ. Сочи се, че приетото от въззивния съд по посочения въпрос противоречи на Тълкувателно решение № 8 от 27. 11. 2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според т. 1 от което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които 2 произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Претендира се произнасяне на въззивния съд по посочения процесуалноправен въпрос в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, както и че отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

3. Допустимо ли е насочване на искова претенция срещу ответник, за който е налице правен интерес от уважаване на претенцията? Излага се, че третото лице – ипотекарен длъжник не може да участва в производството като ответник, защото това би означавало да брани позицията, че приема и настоява да носи ипотечно задължение по погасена договорна ипотека, т.е. да отговаря с притежаваните от него имоти за погасено вземане. Твърди се, че както ищецът, така и третото лице – ипотекарен длъжник имат интерес от установяване на погасяването на процесната ипотека, макар този интерес да произтича от различни обстоятелства и факти, поради което е недопустимо те да участват като срещуположни страни в процеса. По този въпрос се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с твърдението, че позовавайки се на необходимостта от участието на “Локал Асет Мениджмънт Енд Рисорсис“ АД /н./ на страната на ответника в производството с оглед неговата допустимост, САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за правилното решаване на спора, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на предявения иск, различна от тази на първоинстанционния съд и на свой ред да потвърди определението за прекратяване, без да върне делото на първоинстанционния съд с оглед даването на изрични указания предвид новата правна квалификация на спора? Сочи се, че исковете по чл. 124, ал. 1 и чл. 464 от ГПК са съществено различни. В случая първоинстанционният съд не е извършил правна квалификация на предявения иск по чл. 464 от ГПК, поради което и не е давал указания в тази насока. Това е сторено едва от въззивния съд, като е отчетено, че в тази хипотеза условията за допустимост на иска 3 не са спазени и е потвърдил определението за прекратяване. Доколкото при условията на чл. 124 от ГПК е допустимо третото лице да бъде привлечено както на страната на ищеца, така и на страната на ответника с оглед на правния му интерес, то при чл. 464 от ГПК третото лице е лимитирано от закона и може да бъде само ответник. В единия случай съдът следва да укаже на страната, че исковата претенция следва да бъде предявена срещу длъжник в изпълнителния процес /чл. 464 от ГПК/, а в другия случай следва да подчертае, че трето лице следва да бъде конституирано като страна в процеса с оглед правния му интерес от иска. За да бъде надлежно указан за отстраняване един недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца.

Като не е процедирал по посочения начин, въззивният съд според жалбоподателя, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с константната практика на ВКС – решение № 60157/16.

03. 2022 г. на ВКС по т.д. № 2062/2020 г. на Второ т.о., ТК, решение № 160/18. 02. 2010 г. на ВКС по гр.д. № 839/2009 г. на Трето г.о., ГК, решение № 42/07. 04. 2015 г. на ВКС по т.д. № 868/2014 г. на Второ т.о., ТК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

5. След като вписана в Служба по вписванията договорна ипотека е противопоставима на всички трети лица, допустимо ли е трето лице, което има установен правен интерес, да оспори нейното съществуване?

Излага се, че ипотечното право на „ПИБ“ АД върху ипотекираните в нейна полза имоти е погасено, поради погасяването на главното вземане на банката. Въпреки това ипотеката в полза на банката не е заличена, а дори имотите са възложени на банката въз основа на погасеното ипотечно право, поради което впоследствие е заличена и учредената в полза на ищеца ипотека, а това води за него до преки вреди, изразяващи се в невъзможност да реализира своите вземания, обезпечени с ипотека.

Твърди се, че успешното провеждане на производството по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с което да бъде признато за установено, че ипотеката в полза на „ПИБ“ АД е била погасена, преди банката, в качеството си именно на ипотекарен кредитор, да придобие по пътя на възлагането в 4 изпълнителното производство, ипотекираните и в полза на ищеца имоти, съответно – че ищецът е единствен привилегирован кредитор с действителна ипотека върху тях, ще обоснове и наличието на вземане на ищеца срещу банката с правно основание чл. 55, респ. – чл. 45 от ЗЗД. В заключение се излага, че САС на практика е приел, че ищецът има правен интерес само и единствено от предявяването на иска по чл. 464 от ГПК, докато интересът му се разпростира извън рамките на изпълнителния процес, а дори към настоящия момент за ищеца вече не е налице правен интерес от предявяването на иска по чл. 464 от ГПК. Сочи се, че отричайки правото на защита на ищеца, САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за правилното решаване на спора, което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 3 от ГПК.

6. Следва ли съдът служебно да конституира задължителен необходим другар на страната на ищеца в производството? Твърди се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са преценили, че участието на третото лице – собственик на ипотекираните имоти в производството е задължителна предпоставка за неговото законосъобразно протичане, според въззивния съд – като ответник, а според първоинстанционния – като трето лице помагач на страната на ищеца или на страната на ответника. Излага се, че третото лице – собственик на ипотекираните имоти няма правен интерес да участва в процеса на страната на ответника, а според жалбоподателя единствения му интерес би бил да участва в същия като трето лице помагач на страната на ищеца. Твърди се, че ако се приеме, че третото лице задължително трябва да бъде конституирано в ролята му на ответник, заедно с първоначалния такъв, то това следва да стане чрез насочване на исковата претенция спрямо него и задължение за това носи ищеца. В хипотезата на привличане на третото лице в качеството на задължителен необходим другар, именно съдът е този, който е длъжен да разпореди конституирането на дружеството в това му качество.

Първоначалният ищец може да насочи исковата си претенция срещу повече от една ответни страни, но не разполага с правомощия да предяви иск от името на друго лице, без изрично предварително овластяване за 5 това. Привличането на задължителен необходим другар на страната на ищеца може да бъде реализирано само с акт на съда и то независимо от волята на първоначалните страни в процеса, но в случая съдилищата не са сторили това – не са конституирали “Локал Асет Мениджмънт Енд Рисорсис“ АД като необходим другар на ищеца, въпреки че са отчели необходимостта от това. По този въпрос се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09. 12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

7. Длъжен ли е съдът да даде точни и ясни указания на ищеца при констатирани недостатъци на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК?

Твърди се, че нито една от двете съдебни инстанции не е дала изрични, конкретни и ясни указания към ищеца за необходимостта от конституиране на трето лице и в какво качество следва да бъде привлечено това трето лице, както и че е налице пълно несъответствие в мотивите на двете съдебни инстанции. Поддържа се произнасяне от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС – решение № 60157/16. 03. 2022 г. на ВКС по т.д. № 2062/2020 г. на Второ т.о., ТК, решение № 160/18. 02. 2010 г. на ВКС по гр.д. № 839/2009 г. на Трето г.о., ГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С оглед на всичко така посочено в изложението на основания за допускане на касационно обжалване, както и доколкото според жалбоподателя действията на САС на практика съставляват отказ от правосъдие, се твърди и очевидна неправилност на обжалваното определение.