Решение № 136 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър. Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601599 по описа за 2025 година Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по въззивни жалби, ведно с допълнения към тях, на адв. В., защитник на подсъдимия Д. Г. П. и от адв. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци Я. М., А. И., Х. С. и В. Х., против присъда № 11 от 16.10.2025 г., постановена по нохд № 293/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник. С нея подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 29.07.2024 г. в гр. Перник, като непълнолетен, навършил 16 години, е умъртвил умишлено по хулигански подбуди Р. П. Х., за което на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 във вр. с чл. 115 от НК и чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години и 6 месеца при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци А. И. сумата от 200 000 лева и на Я. М. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, о в останалата част искът на Я. М. е бил отхвърлен, изцяло са отхвърлени исковете на гражданските ищци Х. С. и В. Х..

Във въззивната жалба на защитника адв.В. се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а наказанието е явно несправедливо. Твърди се, че деянието неправилно е квалифицирано като убийство, като се настоява за преквалификация по чл. 124 от НК. Навеждат се доводи за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и се иска намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци 1 адв.М. се сочи, че наказанието е силно занижено и не съответства на обществената опасност на дееца, като се настоява за неговото увеличаване и пълно уважаване на гражданските искове.

В заседание пред въззивната инстанция адв. Б., като повереник на частните обвинители, излага подробни съображения, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неговата заниженост. Той изтъква изключителната тежест на деянието, като подчертава, че подсъдимият е нанесъл на пострадалата общо единадесет удара, от които девет в областта на главата, един в шията и един в гърдите, насочени към жизненоважни органи.

Сочи, че ударите са нанесени с голяма сила и интензитет срещу беззащитно и болно лице на публично място, което не е провокирало по никакъв начин подсъдимия. Според повереника деянието се отличава с особена жестокост, тъй като П. е продължил нападението с още по-голямо настървение дори след падането на жертвата на земята. Адв. Б. определя поведението на подсъдимия като проява на „садизъм“ и настоява, че младата му възраст не следва да води до прекомерна снизходителност, като моли съда да увеличи наказанието към предвидения от закона максимум. Намира искането на защитата за преквалификация по чл. 124 НК за необосновано, предвид доказания евентуален умисъл за умъртвяване.

Пред САС защитникът на подсъдимия, адв. М., признава сериозния интензитет на ударите, но твърди, че те са били провокирани от възприето от П. поведение на пострадалата спрямо автомобил на трето лице. Развива тезата, че се касае за импулсивна постъпка на незрял младеж, водена от „криво разбрана справедливост“, а не от хулигански подбуди. Защитата подчертава, че подсъдимият не е съзнавал, че напада жена поради нейната къса подстрижка, и изтъква липсата на пряк умисъл за умъртвяване. Сочи се, че смъртта е настъпила месец по-късно вследствие на усложнения, което според защитника поставя под съмнение причинно-следствената връзка с действията на П..

Настоява за преквалификация по чл. 124 от НК и отчитане на младата възраст като основание за по-леко наказание.

В реплика адв. Б. оспорва доводите на защитата, като заявява, че изземването на функциите на правоохранителните органи и „раздаването на правосъдие по улиците“ е типична проява на хулигански подбуди. Подчертава, че не съществуват данни пострадалата да е имала каквото и да е провокативно поведение спрямо П..

В лична защита подсъдимият Д. П. изразява искрено съжаление, поднася съболезнования на близките и заявява, че не е целял фаталния край. Споделя, че иска да се поправи и да бъде полезен член на обществото.

Прокурорът намира въззивната жалба на защитата за неоснователна, като изтъква, че съдържащите се в нея доводи не съответстват на събраните доказателства, които потвърждават правилността и законосъобразността на присъдата на Окръжен съд

Перник. Според държавното обвинение фактическата обстановка е вярно установена и правните изводи са прецизни, поради което искането за оправдаване или намаляване на наказанието е абсолютно лишено от основание. Същевременно прокурорът счита за напълно основателни исканията на повереника на частните обвинители и пледира за уважаване на гражданските искове в техния пълен размер.

2

В последната си дума подсъдимият П. моли за намаляване на размера на присъдата.

Настоящата инстанция, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал и проверил всички възможни относими към предмета на делото доказателства.

Доказателствената съвкупност, на основата на която първоинстанционният съд е изградил фактическата обстановка по делото, се състои от: показанията на свидетелите Я. М., В. Х., А. И., Х. С., Р. М., И. Д., Ч. А., Д. Х., Б. И. и А. И.

/приобщени по реда на чл.281 НПК/, от заключенията по съдебно медицинската експертиза на в.л. М., Б., С. и П., от съдебно психологопсихиатричната експертиза на в.л. Х. и М. и по комплексната експертиза на в.л. К., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от събраните по делото веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.284 НПК, както и отчасти от обясненията на подсъдимия.

Първоинстанционният съд е анализирал задълбочено доказателствата и доказателствените средства, като прецизно е отграничил фактите, за чието съществуване свидетелстват и обясненията на подсъдимия, и останалите доказателства по делото, от онези, за които обясненията на подсъдимия не се подкрепят от останалия приобщен по делото доказателствен материал.

На основата на гореизброените доказателства и доказателствени средства се извежда следната фактическа обстановка:

След полунощ на 29.07.2024 г. Д. П., заедно с приятеля си свидетеля Б.

И., се намирали в денонощен магазин, намиращ се в гр.Перник, на ул.“Юрий Гагарин“ № 38, до казино „Уинбет“. В последното на работа нощна смяна бил свидетелят А. И.. Двамата консумирали бира заедно със свидетеля Д. Х. и М.

Г., с които се запознали същата вечер. П. и И. прекарали там няколко часа, за който период от време изпили по около 2 литра бира всеки. Около 04:30 часа сутринта, в денонощния магазин влязла пострадалата Р. Х. и поискала цигари от продавача А. И.. Той отказал да даде цигари, като я обвинил, че му е счупила странично огледало на автомобила. Показал видеозапис от охранителна камера, заснет преди няколко дни, на който това ясно се виждало.

И. попитал Х. защо е счупила огледалото на колата му, на което тя отговорила, че не знае. След това продавачът казал на пострадалата повече да не идва в неговия магазин, както и че ще извика полиция. Х. му отговорила, че е тук и тръгнала към съседния денонощен магазин „Гоу Маркет“, намиращ се на адрес гр.Перник, ул. "Юрий Гагарин" № 38Б, без да разговаря с друго лице.

Пострадалата стигнала до втория магазин и там закупила две кафета от свидетелката Р. М., след което седнала на една от масите пред магазина. Д. П. и свидетелят И. чули разменените на висок тон думи и се поинтересували какво се случва. А. И. им показал видеозаписа със счупеното огледало на автомобила му. Като изгледали видеото, първите двама тръгнали след 3 пострадалата. Пръв се приближил свидетелят И., като Р. Х. вече седяла отвън, и я попитал защо е счупила огледалото на А. И.. Пострадалата му отговорила, че не е имало такова нещо. В този момент подсъдимият също се приближил, покрил си главата с качулката на суичера си и без каквато и да е причина нанесъл удар с дясната си ръка в главата на пострадалата, която се хванала с две ръце за лицето. След това П. хванал седящата Х. с две ръце и я съборил заедно със стола по гръб на земята, в следствие на което пострадалата ударила тялото и задната част на главата си в тротоарните плочки. Р. Х. останала легнала по гръб, а подсъдимия отново нанесъл удар в областта на главата с десния си крак, след което нанесъл серия от пет удара с дясната си ръка отново в областта на главата на пострадалата. Последвал още един удар от П. с десния му крак в гърдите на Х., а когато тя се претърколила на десния си хълбок - още три удара със същия крак в областта на главата . Свидетелят Б.

И. стоял и наблюдавал случващото се, без да се намесва. В този момент свидетелката Р. М. чула шума, видяла на камерите, че удрят жената и излязла навън. Започнала да вика по посока на П. и И., като първият избягал, а малко след него тръгнал и вторият. Двамата се върнали отново до денонощния магазин на свидетеля А. И., след което се прибрали по домовете си.

Свидетелката М. сигнализирала на телефон 112, като и се опитала да окаже помощ пострадалата и помогнала да се изправи и да седне отново на стола.

На място пристигнал полицейски патрул в състав свидетелите И. Д. и Ч. А., както и екип на спешна помощ. Поради говорния си дефект, Х. не могла да обясни на полицейските служители какво се е случило, нито да им каже името или адреса си. Била прегледана, но отказала да бъде транспортирана до болница и медицинският екип си тръгнал. М. разказала на полицаите какво се е случило, а междувременно пострадалата останала в денонощния магазин още малко. Д. и А. също останали на място, за да се уверят, че всичко е наред, след което се опитали да намерят извършителите по описанието на свидетелката, но не успели. Р. Х. се прибрала в жилището си, където сестра забелязала, че диша тежко и по лицето има следи от побой. Пострадалата обяснила, че е била нападната и бита, като познава едно от лицата. Поискала да си легне и сестра да я завие, защото било студено. След като си легнала, пострадалата Х. започнала да хърка, като не реагирала на виковете на сестра си. На място пристигнала линейка и полицейските служители И. Д. и Ч. А., които я разпознали като жената, бита по- рано през нощта.

Медицинският екип прегледал пострадалата и незабавно я откарали в МБАЛ "Рахила Ангелова" - гр.Перник. Х. била приета в ОАИЛ на МБАЛ „Р.Ангелова" гр.Перник в безсъзнание, където останала на лечение до 20.09.2024 г., когато починала. Чрез съдебно медицинска експертиза е изяснено, че като следствие от инкриминираното деяние, на Р. Х. са били причинени следните увреждания: тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа - ограничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка по конвекситета на лявата голямомозъчна хемисфера и в границите на средната и задната леви черепни ямки; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на лявата голямомозъчна хемисфера; мозъчна контузия в дясно челно теменно по скенографски данни; лицева травма - кръвонасядане на клепачите на дясното око; изразено кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка; счупване на лявата ябълчна кост; счупване на външна, вътрешна и горна стени на лявата половина на горната 4 челюст; кръв в левия горночелюстен синус; шийна травма - хематом в областта на шията в дясно; контузия с кръвонасядане на стената на дясната сънна артерия в областта на бифуркацията /отделянето на вътрешната и външната сънни артерии/, тромбоза на дясната вътрешна сънна артерия; емболия на дясната средна мозъчна артерия; обширна исхемия голямомозъчна хемисфера задно слепоочно, теменно и тилно; набиране на ликворна течност в теменната кухина / хигром/; дясната закрита гръдна травма - зараснали в стадий на груб костен калус на шесто, седмо, осмо, девето и десето ребра в ляво по лопатъчна линия; счупване на шесто, седмо и осмо ребра в ляво по предна мишнична линия; кръвонасядания на околните меки тъкани; контузия на белите дробове в задно долните отдели; травма на крайниците кръвонасядане на дясната мишница в стадий на хиперпигментация на кожата; кръвонасядане на левия вътрешен глезен. Според същата експертиза смъртта на Х. се дължи на двустранната тежката бронхопневмония, развила се в следствие на описаната съчетана травма с водеща тежка шийна травма с увреждане на дясната вътрешна сънна артерия и развилите се от нея усложнения (тромбоза на дясната средна мозъчна артерия; обширна исхемия на дясната голямомозъчна хемисфера задно слепоочно, теменно и тилно, набиране на ликворна течност в теменната кухина /хигром/).