Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 347 от 23.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 900/2024
Вид
Решение № 347
Подписан
23.03.2026
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1,т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 234, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, б. "е" · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. П., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100900 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Г. Г. с ЕГН ********** и В. И. Г. с ЕГН ********** двамата от град П., ул.“Г. Г.“№20, ет.1 ап.3 срещу В. Л. Р. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.“№6, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищците с а собственици на недвижим имот находящ се в гр. П. - поземлен имот в м. А. - ПИ в землището на П. с площ от 3398 кв. м, с начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция и идентификатор *** по КККР на гр. П. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя-нива № 33, том V, рег. 5534,нот. дело № 572/21.12.2001 г. на нотариус А. И. , с район на действие Районен съд П., рег. № 423 от регистър на НКРБ.

Твърди се, че през пролетта на 2014 година ищците искали да отдадат този имот под наем. Дъщеря им Д. Т. ги е запознала с ответника В. Л. Р., който е проявил интерес към имота. Лично с него са се договорили той да наеме имота за срок от 8 години, срещу заплащане на наемна цена в размер на 700 лева месечно, платими до края на всеки месец, за който се отнася плащането. Договорката била такава ,че самият Р. ще ползва имота. Когато трябвало да се подпише договора Р. пожелал в писменият договор да се запише, че наемател при тези условия формално ще е негова фирма „Р.-К.“ ООД, ЕИК *****, но реалното ползване и заплащане на наема ще е от самия В. Р..

Твърди се, че ответникът В. Р. е ползвал имота им няколко години като склад офис и считано от м. януари 2014 г. до месец май 2022 г., вкл. през този период, лично той е ползвал имота и се е намирал в него. Никога в многобройните им разговори с В. Р. той не е отричал, напротив винаги е поддържал това, че реално ищците по настоящото дело имат наемно отношение лично с него, а не с „Р. - К.“ООД или други лица. Режийните разходи по ток и вода са се заплащали от В. Р., но за да бъдат оформяни за целите на счетоводството като разход, ищците предполагат, че са били оформяни като такива на „Р.-К.“ ООД.Твърди се от ищците, че многократно са разговаряли с Р. относно отношенията, които са се установили между тях, за да ги уредят, като той ги уверявал, че ще им плати дължимите суми за 1 ползването /наема/. Ищците твърдят, че през лятото на 2022 г., че са отправили и писмена покана до ответника да им се издължи с наемните вноски, който въпреки многото обещания от него, не е заплатил и до момента.Не е имало причина да проявяват недоверие през изминалите години, тъй като се виждало, че той е изградил в имота сглобяема офис- сграда с метална конструкция, алуминиева дограма, окачен таван,преградни стени от гипсокартон с тапети и осветителни тела, монтирал е термопанели по фасадите и покрива, изградил е ограда и мостово съоръжение и др. Твърди се от ищците, че допълнително са имали уговорка тези подобрения след изтичане срока на договора, да бъдат оставени за тях.

Твърди се, че след края на месец май 2022 г. ответникът е напуснал имота, като разглобил и изнесъл всички подобрения и е прекратил отношенията си с ищците, без да ги уредят финансово. Така от момента на сключване на договора 30.05.2014 г. до момента на напускане на имота от наемателя Р., а именно- 30.05.2022 г., същия не е заплащал каквито и да е наемни суми. Твърди се, че за периода от 30.05.2014г до 30.05.2022г. Р. е ползвал имота.

По- късно ищците разбрали, че фирмата „Р.-К.” ООД, ЕИК ***** е прехвърлена на 12.01.2016г. на лицето А. С. А.. Сочи се в исковата молба, че пред органите на прокуратурата А. , който е собственик и управител на Р.-К.” ООД, ЕИК *****, бил заявил, че след 12.01.2016г. не ползвал фирмата да развива дейност ,в тази връзка не е ползвал процесния имот , дори не знаел къде се намира. Твърди се, че след извършена проверка от прокуратурата е установено, че практически на 15.01.2016 г. „Р.-К.” ООД, ЕИК ***** е имала данъчно осигурителни задължения за над 239 000 лева и е била фактически в несъстоятелност, т.е. няма и как да е развивала дейност в процесния период.Ищците твърдят, че при всичките разговори с ответника по време на процесния период, последният никога не е отричал, че задълженията за плащане на наемната цена по договора за наем са поети лично от него.

Твърдят, че ответникът не им е платил 16 месечни наемни вноски по 700лв. всяка от тях или общо сумата от 11 200лв. за периода от 01.02.2022г до 30.05.2022г.Твърдят, че неколкократно ищците са правили опити да уредят отношенията си с ответника, но той отказвал. Твърдят, че на 13.06.2022г са изпратили на ответника писмена покана за заплащане на наема, както и че устно многократно са го канили ,но плащане не е последвало. Молят да се приеме, че между тях и ответника са били налице отношения по договор за наем на недвижимия имот в посочения период и да установи, че ответникът дължи на ищците наем за този период, като при условията на евентуалност да се приеме, че ответникът е ползвал имота без правно основание за същия този период, за което им дължи обезщетение в същия размер за неоснователното ползване.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 11 200 лева, представляващи 16 месечни наемни вноски по 700 лева, дължими за периода от 01.02.2020 г. до 30.05 2022 г., за ползвания на основание договор за наем от 30.05.2014г.недвижим имот, находящ се в гр. П. - поземлен имот в м. А. - ПИ в землището на П. с площ от 3398 кв. м. с начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция и идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до цялостното заплащане на сумата.

Като при условията на евентуалност се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 11 200лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване за периода от 01.02.2020г до 30.05.2022г. на собствения им недвижим имот : поземлен имот в м. „А.“ в землището на П. с площ от 3398 кв.м. с начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция и идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до 2 окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор,с който се оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения.Противопоставя се твърдение, че е налице писмен, нотариално заверен договор за наем, рег. № 3346/30.05.2014 г., вписан с вх. рег. № 4713/30.05.2014 г. на СВп П.. Същият отговаря на изискванията по чл. 112, б. „е“ от ЗС, във вр. с чл. 4, б. „е“ от ПВп, сключен и подписан е от ищците, като собственици. Другата страна по този договор е дружеството „Р.К.“ ООД, ЕИК *****, а срокът му е 8 години, съгласно чл. 23 от договора. Твърди се, че договорът е прекратен на основание чл. 25, поради изтичане на срока му през м. 05.2022 г.

Твърди се, че физическото лице В. Р. не е субект на задълженията по този наемен договор.

Действително Р. е бил съдружник и управител в това дружество до 18.01.2016 г., но наемател е било посоченото юридическо лице. Промените в притежанието на дружествения капитал, респ. в представителството на дружеството не променят правния субект. През всички периоди дружеството е заплащало и дължимите консумативи - ел. енергия към ЕВН съгласно договор за присъединяване от 18.03.2015 г. Нещо повече, съгласно чл. 19 от наемния договор наемателят е имал право да преотдава част или целия имот на трети лица, без съгласието на наемодателя и при каквито условия прецени. На това основание имотът е ползван от дружеството „О. МР“ ЕООД,ЕИК *****, собственост на М. С. Р.. В процесния имот е регистриран ЕКАФП на последното, реализирани са обороти, плащани са месечните такси за охрана към „Радио сот“ ООД и интернет към „Телекабел“АД.Според ответника релевантна е волята на страните по наемния договор към момента на сключването му през 2014 г.

Ответникът твърди, че през целия осемгодишен срок на действие на договора, включително след продажбата на дружествените дялове от Р. на 12.01.2016 г. в Р. К. ЕООД ищците не са поискали промяна на наемателя или прекратяване на наемното отношение. Не са изявявали и никакви претенции за заплащане на „ дължими наеми “ спрямо ответника или дружеството. Тези им конклудентни действия оборват твърденията за наличие на устни уговорки и то между други страни. Сочи се, че в приложената покана от 13.06.2022 г. се основават именно на нотариално заверения договор от 30.05.2014 г. В чл. 21 от последния ясно е отбелязано, че наемателят има право да изгради ограда, трайна настилка, мост, преместваем обект и всякакви други подобрения, като всички направени инвестиции ще се приспадат от наемната цена.С писмения отговор ответникът оспорва твърдението на ищците, че са разглобени и изнесени всички подобрения в имота. Твърди се, че е била поискана и извършена пазарна оценка от лицензиран оценител към месец април 2022г.

Предмет на същата са били само трайните подобрения, оставени в имота, не и сглобяемата офис- сграда.В наетата земеделска земя са изградени и останали ограда; две 6 метрови метални плъзгащи врати; основа от трошен камък и фракция - 3 398 кв.м.; фрезован асфалт 250 кв.м.; бетонови плочи - 35 кв.м.; 4 бр. метални пилони; подземен ел. проводник.

Съгласно договореното всички направени инвестиции се приспадат от наемната цена, а заплащането на наемите ще става след изчистване на всички дължими суми от наемодателите. Това се е наложило, тъй като имотът е представлявал земеделска земя, което е изисквало извършване на редица подобрения, СМР, прокарване на проводници, договор с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, охрана и др. Тези обстоятелства се признават и в исковата молба,където са описват изградените ограда и мостово съоръжение.Оспорва се и заявената при условията на евентуалност претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот. Твърди се ,че ответникът никога не е ползвал недвижимия имот в лично качество.Още по- малко липсва годно правно основание за 3 държане на имота от него с оглед представения от самите ищци наемен договор. Налице е самостоятелно такова - договорът е сключен с трето лице и визира държането на вещта от дружеството през процесните периоди. Касае се за търговски обект, който е използван изключително за търговска дейност. Дали дружеството е изпълнявало свои публични задължения и имало ли е работници са обстоятелства, които нямат отношение към заявения предмет на спора. Също ирелевантни са и твърденията за „фактическа несъстоятелност“ на „РУС- КОМЕРС“ ЕООД. Дали и кога ще извършва дейност дружеството е въпрос на свободна търговска преценка. Отделно, с арг. на чл. 234, ал. 1 от ЗЗД и в случай на пренаемане, наемателят не се освобождава от задълженията си по договора за наем.На следващо място се поддържа, че ако се приема се установят твърденията в исковата молба, то претенцията е неоснователна за периода месец февруари 2020г до месец февруари 2021г като погасена по давност ,тъй като съгласно чл.6 от договора за наем падежа на наемното плащане е от първо до пето число на съответния месец.Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претенциите за първите 13 месечни вноски.Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът А. Г., чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.В съдебно заседание ищцата В.

Г., чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.В съдебно заседание, проведено на 23.02.2026г. е допуснато уточнение на исковите периоди и по двете искови претенции, а именно процесния период е периода от 30 януари 2021г до 31май 2022г.