Решение № 250 от 28.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500342 по описа за 2026 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№06771/24.03.2026г. подадена от С.

А. Н. от гр.Пещера, против Постановление изх.№674/17.03.2026г. на ЧСИ М.

А., с рег.№884, с район на действие ОС- Пазарджик, по изп.дело №274/2017г., с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди се в същата, че в обжалваното постановление, съдебният изпълнител изобщо не се е произнесъл по същество на направените възражения за настъпила автоматична перемпция и изтекла погасителна давност. Приема се в тази връзка, че липсата на мотиви по тези доводи е съществено процесуално нарушение.

Сочи се, че е настъпила автоматична перемпция, тъй като последното валидно изпълнително действие по делото е запора от 19.05.2017г.

Счита се, че съгласно ТР №2/2013г. на ВКС, делото е прекратено по право, още на 19.05.2019г., поради 2- годишна неактивност. Справките през 2018г, 2020г. и през 2024г. не са изпълнителни действия и не прекъсват срока за перемпция.

1

Твърди се липса на реално извършени описи и протоколи. В този смисъл се визира, че твърдените от ЧСИ действия на дати 24.01.2019г., 04.11.2021г., 11.04.2022г., 10.11.2022г., 18.04.2024г. и 04.02.2026г. отбелязани като „Опис“ са фиктивни. В досието на делото липсва съставени и описани протоколи за опис. Като няма протокол, изпълнително действие не е налице и перемпцията не е прекъсната.

Сочи се, че тъй като изпълнителния лист е от февруари 2017г., общата 5годишна погасителна давност е изтекла окончателно през февруари 20202г. и към настоящия момент задължението е изцяло погасено.

Твърди се от жалбоподателката, че се касае за недействителност на цесиите касаещи тези между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „АСВ“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“, тъй като същата не е била уведомена от предишния кредитор, съгласно чл.99 от ЗЗД, което ги прави непротивопоставими на нея.

Искането е да се отмени обжалваното постановление и се постанови прекратяване на производството поради изтекла перемпция и изтекла давност.

Съответно се разпореди вдигане на всички наложени запори и възбрани.

С жалбата са направени доказателствени искания, като е поискано, на основание чл.438 от ГПК, да се спре изпълнението по изп.д.№274/2017г., включително и насрочения за 24.03.2026г., опис, до окончателното произнасяне по жалбата.

В срок са постъпили писмени възражения от страна на взискателят по изпълнителното дело- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му ст.юриск.В. Й.. В същите са развити съображения в насока неоснователност на подадената жалба. Искането е същата да се остави без уважение, а действието на съдебния изпълнител се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Представени са мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК от страна на ЧСИ М. А.. В същите се приема становище в насока, че подадената жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. В тази насока се излага подробни съображения.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

2

Изпълнително дело №20178840400274 е образувано по повод на подадена молба с вх.№3579/24.03.2017г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представлявано от Н. И. П. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез техния пълномощник- В. С. С., с приложен към нея изпълнителен лист от 02.03.2017г., с длъжник С. А. Н. и Заповед №96 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 02.03.2017г.

Поискано е с тази молба от ЧСИ да предприеме проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело, както и да предприеме действия по обезпечаване събирането на задължението, чрез налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти.

В връзка с подадената молба от страна на съдебния изпълнител е издадено Постановление от 24.03.2017г., съгласно което е посочено да се извършат следните изпълнителни действия, а именно: Да се изпрати уведомление до НАП по чл.191, ал.2 от ДОПК; Да се извърши имуществено проучване на длъжника, чрез справки в НАП, БНЛБ и в ГРАО; Да се изпрати ПДИ на длъжника С. А. Н.. В случая същите са извършени впоследствие, като поканата е връчена надлежно по реда на действащия ТГПК.

В хода на изпълнителното производство се установява, че в периода от образуване на същото до искането за прекратяване за подавани множество молби за справки, за налагане на запори, за извършване на опис от страна на взискателя, които са и променени в същия, като крайния такъв е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Установява се в същото, че има насрочвани описи именно по повод на молбите от взискателя, като няма данни те са осъществени.

По делото е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх.№3106/17.02.2026г.до длъжника Н. А. Н., издадено във връзка с постъпила по изпълнителното дело Молба с вх.№02369/04.02.2026г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Уведомлението е сведено до знанието на длъжника на 26.02.2026г. по електронен път чрез ЧСИ;

Видно от постъпило Възражение с вх.№05158/04.03.2026г. на С. А. Н., във връзка с постъпило от нея Уведомление с изх.№3106/17.02.2026г. и 3 насрочен опис на движими вещи за 24.03.2026г. адресирано до ЧСИ М. А. е поискано от последната да отмени насрочения за 24.03.2026г. опис на движими вещи, както и да се прекрати изпълнителното производство по ИД №274/17г., поради невалидност на цесиите, настъпила перемпция и изтекла давност.

От Постановление с изх.№674/17.03.2026г. е видно, че ЧСИ М. А. е оставила без уважение искането от страна на длъжника за прекратяване на делото, направено с Възражение срещу изпълнителни действия и искане за прекратяване на делото, с вх.№05158/04.03.2026г. от длъжника С. А. Н..

При тези данни, от правна страна, съдът приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435 ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство.

По съществото, подадената жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно са изброени основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство.

Следователно предмет на настоящото производство може да бъде единствено наличието или липсата на някое от посочените основания.

В случая се твърди от страна на длъжникът като основно възражение, че взискателят в хода на изпълнителното дело, в продължение на повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В случая с оглед данните по делото не може да се приеме, че е изтекъл двугодишния срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй този довод не кореспондира с доказателствата по делото.

Безспорно е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.10, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен 4 изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В конкретният казус, категорични са данните по изпълнително дело №20178840400274г., че от датата на образуване на последното от страна на взискателят многократно са искани и извършвани изпълнителни действия.

В тази връзка са подаваните молби от страна на взискателят, с вх.

№19740/18.12.2018г., с вх.№13081/13.12.2019г., с вх.№3324/10.04.2020г., с вх.

№169/18.02.2021г., с вх.№5089/07.06.2021г., вх.№2239/11.03.2022г.,, с вх.

№9633/18.10.2022г., с вх.№5132/16.01.2024г. и с вх.№00402/15.01.2025г.

На практика с подаването на искания за конкретни изпълнителни действия описани в тези молби по отношение на длъжника по изпълнителното дело е поддържана висящността на изпълнителния процес през периода от 5 образуване на изпълнителното дело до настоящия момент, поради което отказът на съдебния изпълнител да постанови прекратяване, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен.

В допълнение следва да се посочи, че за прекратяването на изпълнителното дело по право е ирелевантно, дали по изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия на практика пречат същото да бъде перемирано, съгласно категоричната норма на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Това, че не са реализирани на практика насрочените описи не означава, че това е по причина, за която взискателя отговоря. В този смисъл последиците от перемпцията не могат да настъпят. В този смисъл е и Решение №37/24.02.2021г. по гр.д№1747/2020г. на ВКС, ІVг.о., Решение №257/30.04.2020г. по гр.д.№694/2019г. на ВКС, ІІІг.о. и др.

Няма основание да се приемат възраженията на жалбоподателката в насока, че не е уведомена за извършената цесия от 29.10.2025г., тъй като са налице данни по делото, че тя е уведомена от ЧСИ по електронен път на 26.02.2026г.

Наведените доводи за недействителност на твърдените в жалбата цесии не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Този извод се отнася и по отношение на възражението, че е изтекла общата 5годишна погасителна давност.

С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител обективиран в Постановление с изх.№617/17.03.2026г., като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

В последица от така постановения краен изход на делото, няма основание за произнасяне по отношение на искането за спиране на изпълнителното дело по описа на ЧСИ М. А..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление с изх.№617/17.03.2026г. на ЧСИ М.