Определение № 19364 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19364 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504392 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е възражение вх.№86160 от 11.03.2025г., подадено от В. М. Ю., с ЕГН **********, М. П. Г., с ЕГН ********** и Д. В. Ю., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Й.С.-Ф., в качеството им на наследници на П.Д.Ю., с ЕГН **********, починала на 01.09.2022г., с което се оспорват вземанията на кредитора – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, произтичащи от издадена на 03.11.2021г. по гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165-ти състав заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Д.Ю., с ЕГН **********.

Във възражението са релевирани доводи, че заповедният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при връчването на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на длъжника - П.Д.Ю., което е довело до ненадлежното й връчване, поради което последната е била лишена от възможността за защита. Излага се, че на 05.03.2025г. на В. М. Ю., М. П. Г. и Д. В. Ю., в качеството им на наследници на длъжника - П.Д.Ю., е била връчена покана за покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20228510400445 на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ.

Поддържа се, че е била направена на 06.03.2025г. справка по гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165-ти състав, архивирано под № А4643/2022г., при която е установено, че до знанието на длъжника изобщо не е достигнала информация за заведено срещу нея производство за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Релевирани са още доводи, че в заповедното производство не са били представени безспорни доказателства за наличие и размер на задължението, което се претендира, тъй като освен договори, част от които с изтекъл срок на изпълнение и/или изтекъл давностен срок за предявяване на вземане, по делото с нарочна молба от 27.10.2021г. са цитирани четири броя фактури за периода - 15.06.2019г. - 15.09.2019г., 1 но не са представени, както самите фактури, така и счетоводни документи от които да бъде направен обективен анализ на задълженията и плащанията, които се претендират.

Изтъква се, че по делото не са открити доказателства за връчване на съобщения на длъжника. Поддържа се още, че заявлението по чл.410 от ГПК е подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, без да се сочат доказателства за извършена цесия, съответно за наличие на правен интерес на заявителя. Навежда още и възражение за изтекла погасителна давност досежно вземанията, предмет на издадената на 03.11.2021г. заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника - П.Д.Ю..

Ответникът - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подаденото възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление вх. №45570/26.08.2021г., подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.Д.Ю., с ЕГН **********, по което е образувано гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165ти състав.

Издадена е заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 03.11.2021г., с която е разпоредено на длъжника – П.Д.Ю., с ЕГН **********, да заплати в полза на кредитора - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, сумите, посочени в заявлението.

В заповедното производство е била направена на 08.09.2021г. справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г., от която е видно, че длъжникът – П.Д.Ю., има обявен постоянен и настоящ адрес, идентичен с този, посочен в заявлението. По делото е приложено съобщение до длъжника, с което е изпратена издадената заповед за изпълнение на парично задължение на адреса, посочен като постоянен и настоящ адрес, с отбелязване от връчителя, че е получено от М.П. – майка, на 22.11.2021г., като същата е изписала имената си и се е подписала на мястото на получател, със задължение да предаде.

Въз основа на полученото съобщение от длъжника за издадената заповед за изпълнение, заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което с разпореждане от 17.01.2022г. е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на кредитора въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд като се съобрази с приложените по делото доказателства приема, че възражението от наследниците на длъжника – П.Д.Ю., с което се оспорват 2 вземанията на кредитора - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, произтичащи от издадена на 03.11.2021г. по гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165-ти състав заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е депозирано в срок, подадено е от легитимирани страни – законни наследници на длъжника – П.Д.Ю., починала на 01.09.2022г., поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008г.) длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В случая по категоричен начин се установява от приложените по гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165-ти състав, доказателства, че издадената на 03.11.2021г. заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била надлежно връчена на длъжника П.Д.Ю., при спазване на разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК. Всички хипотези, при които е допустимо съобщението по гражданско дело да се връчи на лице, различно от адресата, са изброени изчерпателно в ГПК. Връчителят разполага с произтичаща от закона компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването. За да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да посочи качеството на лицето, на което е връчил. В този смисъл е утвърдената съдебна практика – определение №502 от 22.12.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 4649/2017г. III Г.О., Г.К., определение №397 от 05.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №3873/2018г. III Г.О., Г.К. По тези аргументи настоящият съд счита за неоснователни доводите, изложени във възражението, че заповедният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при връчването на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на длъжника, което е довело до ненадлежното й връчване. Противно на твърденията във възражението от приложеното по делото съобщение се установява, че длъжностното лице-връчител е отразило двете имена на лицето, получило същото и е отразено, че е майка на длъжника – П.Д.Ю.. Съобщението до длъжника представлява официален удостоверителен документ и след като е оформено съобразно изискванията на закона, съдът е длъжен да се съобрази с удостоверените в него от съответното длъжностно лице факти и обстоятелства. По делото няма ангажирани доказателства, които да опровергават удостовереното от длъжностното лице-връчител, че съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение е връчено при условията на чл.46, ал.2 ГПК – на лице от домашните на адресата. Майката на длъжника – П.Д.Ю. се е подписала за получател в разписката, като полагането на подписа й на означеното място на разписката за получател, със задължение да предаде удостоверява качеството, в което е приета призовката, както и съответното задължение за предаването й. Това задължение произтича от закона, който регламентира начина на връчване на съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата и начина на удостоверяване на връчването. Спазена е предвидената в ГПК процедура за връчване на съдебни книжа, която допуска връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно. Спазени са всички изисквания, предвидени в нормата на чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което изложените доводи във възражението за допуснати процесуални нарушения са изцяло неоснователни. При това положение съдът приема, че издадената заповед за изпълнение се явява надлежно връчена 3 на длъжника по реда на чл.46, ал.4 ГПК на 22.11.2021г., съответно срокът по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение e изтекъл на 23.12.2021г..

По изложените аргументи настоящият състав приема, че е налице редовно връчване на длъжника на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и същият не е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК. При това положение съдът приема, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, поради което депозираното възражение се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че всички релевирани в частната жалба доводи и оплаквания относно недължимост на вземанията; както и се оспорва факта, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, с която са цедирани процесните вземания на кредитора - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както и се навежда възражение за изтекла погасителна давност досежно вземанията, предмет на издадена на 03.11.2021г. заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, не могат да се разглеждат и обсъждат в настоящото производство. Това е така, тъй като в производството по чл.423 от ГПК не се разрешава правен спор и не се изследва действителното правно положение между страните, поради което не може да се релевират оплаквания и разглеждат доводи за недължимост на вземането, удостоверено в съответното изпълнително основание. В случай, че бяха предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, то в образуваното исково производство наведените в горния смисъл доводи и аргументи биха били релевантни към повдигнатия правен спор.

Настоящият съдебен състав констатира, че лицата, които са подали възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, не са заплатени изцяло дължимата от тях държавна такса, която е в размер на 25 лв. /чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ за всеки от наследниците и доколкото последните са трима, общият размер на дължимата държавна такса по подаденото от тях възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК е в общ размер на 75.00 лв.. В случая с възражението се прилага вносен документ за платена държавна такса в размер на 15.00 лв., поради което на основание чл.77 ГПК всеки от тримата подали възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса още в размер на сумата от по 20.00 лв..

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение вх.№86160 от 11.03.2025г., подадено от В. М. Ю., с ЕГН **********, М. П. Г., с ЕГН ********** и Д. В. Ю., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Й.С.-Ф., в качеството им на наследници на П.Д.Ю., с ЕГН **********, починала на 01.09.2022г., с което се оспорват вземанията 4 на кредитора – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, произтичащи от издадена на 03.11.2021г. по гр.дело №49593/2021г. по описа на СРС, Г.О., 165-ти състав заповед №17721 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника - П.Д.Ю., с ЕГН **********.

ОСЪЖДА В. М. Ю., с ЕГН **********, М. П. Г., с ЕГН ********** и Д. В. Ю., с ЕГН **********, и тримата с адрес: град София, ж.к.“****; на основание чл.77 ГПК всеки от тях да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от по 20 лв.