Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1352 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1816/2025
Вид
Решение № 1352
Подписан
20.11.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • Член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 10 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110201816 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „***“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***“ №9, подадена чрез управителя Б.Й.А.-И., срещу ЕФ № 8505885751 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500лв.

С жалбата се иска отмяна на ЕФ като се навеждат доводи както за допуснати нарушения на процесуалните правила, така и за такива на материалния закон. Цитира се съдебна практика, в това число и на СЕС, отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано представител не се явява.

Що се касае до постъпилата по ел. път (по имейл) молба от „***“ с посочен автор Велислава Витлиемова - юрисконсулт, тя не се приема от съда за годен документ доколкото не е подписана от автора по реда предвиден в НПК (чл. 55, относим към правата на обвиняемия към която фигура се приравнява нарушителя в административнонаказателните производства, чл. 73в, чл. 75, чл. 79, чл. 82) приложим изцяло и в съдебното административнонаказателно производство, съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН, а именно молбата е подадена по имейл, но не е подписана с квалифициран електронен подпис.

1

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В придружителното писмо с което е изпратена АНП ю.к. К. Калчев е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.11.2022г., в 12:30ч., в община Аксаково, с устройство № 10082 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че ППС, собственост на въззивното дружество „***“ ООД , ЕИК ***, а именно влекач „Скания Р ЛА“ с рег.№ *** с допустима техническа маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса 40 000, се движи по път А-2 км. 418+126, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Установено било, че за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За установеното нарушение срещу въззивното дружество като собственик на ППС-то бил издаден ЕФ № 8505885751, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДП му било наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на 2500лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДП.

За нарушението бил изготвен снимков материал от съответното техническото средство, както и справка относно собствеността на автомобила и доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 от ЗДП. Изготвено било и становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ национално тол управление. В ЕФ било посочено, че въззивното дружество може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата .

В този срок не постъпило съответно плащане.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ЕФ, известие за доставяне, доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал.3 от ЗДП, справка за нарушения, снимков материал, Протокол № 28765/21 на УС на Агенция „ПИ“ и образец на ЕФ, Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени такива, които изцяло кредитира.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна 2 проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

ЕФ е съставен при спазване на формалните изисквания предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура“, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.

Въпреки горното обаче съдът констатира, че така издадения ЕФ е незаконосъобразен, по следните съображения:

С ЕФ административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба Собственик на пътно превозно средство от категорията п о чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500лв.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното – по чл. 179, ал.3б от ЗДП. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл.

189ж ал. 1 от ЗДП (обн. в ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г.) 3 законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш.

Нещо повече според настоящия съд последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДП. Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния характер на административно наказателното производство.

Недопустимото санкциониране на въззивното дружество с ЕФ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо в хода на съдебното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ на процесуално основание без изобщо да се обсъжда казуса по същество.

В горната насока е налице константна съдебна практика на съдилищата в цялата страна – Решение № 1448/30.10.2023г. на Адм. съд - Варна, постановено по КНАХД № 2071/2023г.; Решение № 13719 от 19.12.2024г. на Адм. съд – Варна по КАНД № 1256/2024г.; Решение № 11737 от 13.11.2024г. на Адм. съд – Варна по КАНД № 1697/2024г.; Решение № 6099 от 5.06.2025г. на Адм. съд - Варна по КАНД № 670/2025г. и мн. др.

За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че изцяло споделя и изложеното в жалбата становище за принципна неприложимост на санкционната норма на чл. 179, ал.3б от ЗДП в светлината на Решение на СЕС по дело С-61/23.

Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (наричана понататък Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели.

В случая с нормата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДП е предвиден фиксиран размер на имуществената санкция – 2 500 лева, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП – неизпълнение на задължението на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното 4 превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

С посоченото по-горе Решение по дело С-61/23 – Решение от 21 ноември 2024г. Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл.

187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500лв., на собственик – ЮЛ, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

И доколкото съгласно легалната дефиниция за административно нарушение дадена в нормата на чл. 6 от ЗАНН последното е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а в случая са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивното дружество.