Определение № 2329 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от Н. Г. Ц., с която обжалва определение № 30 363 от 21.11.17 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е осъдил Н. Г. Ц. да заплати на „ЧЕЗ разпределение България" АД сумата от 600 лв., разноски по делото за първата и въззивната инстанции, на основание чл.78 от ГПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокират се доводи, че съдът не е обсъдил всички наведени доводи от страните. Разглежда и обсъжда фактическата обстановка. Твърди, че при прочита на разписаните основания за прекъсване на електрозахранването (чл. 123, ал. 1 от ЗЕ и чл.41 от Наредба № 6) предвиждат прекъсване при неизпълнението на договора за продажба, каквито доказателства не са представени по делото. Твърди, че дори ответникът да е имал основание към 2014 г., при наличието на нареждане от ТЛП, то ответникът не е имал основание да продължи същото за периода от 21.01.2015 г. до момента на изпълнение на задължението. Смята, че ответникът няма право да продължава прекъсването, след като е направено изрично волеизявление за погасяване по давност на задълженията. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и претендира разноски по представеният списък.

Ответникът „ЧЕЗ разпределение България" АД и третото лица помагач „ „Електрохолд продажби“ АД редовно уведомени за постъпилата частна жалба не взимат становище по нея.

С частна жалба Н. Г. Ц. оспорва определение № 261 800 от 08.03.24 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК заявено от ищцата Н. Г. П. - за изменение на постановеното по делото определение от 21.11.2017 г. в частта на разноските, чрез намаляване на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции от по 300 лв.- за всяка инстанция- до размера на сумата от по 100 лв.

1

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е обвързан от претендирания размер от страната, а следва сам да го определи. Твърди, че доколкото промяната на начина на определяне на възнаграждението се дължи на изменение на процесуалния закон, то съдът е следвало да приложи редакцията му към момента на постановяване на решението. В този смисъл цитира практика на ВКС. С оглед на това моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното, като се постанови ново, с което да се уважи молбата за намаляване на присъденото юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба оспорва същата. Твърди, че отправеното искане за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал. 8 от ГПК в редакцията й, обн. В ДВ, бр.

8/2017 г. е правно ирелевантно, тъй като краят производството е преди да бъде направено изменението на разпоредбата. Твърди, че искането е недопустимо, предвид направено своевременно възражение за прекомерност, както и че при определянето на възнаграждението съдът се е съобразил с фактическата и правна сложност, броя на съдебните заседания, както и процесулната активност на пълномощника. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частните жалби и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 30 363 от 21.11.17 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е осъдил Н. Г. Ц. да заплати на „ЧЕЗ разпределение България" АД сумата от 600 лв., разноски по делото за първата и въззивната инстанции, на основание чл.78 от ГПК.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 261 800 от 08.03.24 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК заявено от ищцата Н. Г. П. - за изменение на постановеното по делото определение от 21.11.2017 г. в частта на разноските, чрез намаляване на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции от по 300 лв.- за всяка инстанция- до размера на сумата от по 100 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение, постановено в съдебно заседание на 23.06.2017 г. обжалваното първоинстанционно решение от 11.01.2016 г., постановено по гр. д. № 36 095/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав е обезсилено и производството по делото е прекратено, поради оттегляне на предявения от Н. Г. П. срещу „ЧЕЗ разпределение България" АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Видно от така постановеното определение съдът е отложил произнасянето по заявените своевременно от всяка една от страните искания за присъждане на разноски по делото в закрито съдебно заседание.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба от 29.06.2017 г. ответникът е посочил допълнителни доводи, по отношение на отправеното искане за присъждане на разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата е депозирала молба от 11.07.2017 г., с която е посочила допълнителни съображения по отношение на направените искани за разноските.

2

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че прекъсването на електроснабдяването на имота на ищцата е извършено от ответника, с оглед на неплатени от ищцата задължения за доставена енергия за период, предхождащ датата на предявяване на ИМ и датата на прекъсването на електроснабдяването. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че незаплатените задължения са за периода 05.11.2008 г. - 14.11.2011 г. и са в размер на сумата от 1 520.78 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31 състав, постановено по гр. д. № 2 566/15 г. същите са установени със сила на присъдено нещо. Така постановеното решение е потвърдено с решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 „б“ състав постановено по гр. д. № 10 266/15 г. Видно от доказателствата по делото, със силата на присъдено нещо са признати и задължения ищцата, установени по реда на ПИКЕЕ с констативни протоколи от 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 1 159.61 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да възстанови присъединяването към електро разпределителната мрежа по отношение на имота.

Не се спори, а се установява и от изявленията на ищцата, обективирани в протокола от открито съдебно заседание проведено на 23.06.2016 г., че ищцата е оттеглила въззивната жалба, а впоследствие и оттегляне на предявеният иск.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По отношение на подадената частна жалба срещу определение № 30 363 от 21.11.17 г. съдът в настоящия си състав намира същата за недопустима.

С атакуваното определение № 30 363 от 21.11.17 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е осъдил Н. Г. Ц. да заплати на „ЧЕЗ разпределение България" АД сумата от 600 лв., разноски по делото за първата и въззивната инстанции, на основание чл.78 от ГПК.

За разлика от отменения ГПК (чл. 70 ГПК) определението за разноски не подлежи на самостоятелно обжалване, защото е предвиден специален ред за допълване или изменение му, регламентиран в чл. 248 ГПК. Съдът, постановил определението за разноски по молба на страната може сам да го измени при наличието на предпоставките на чл. 248, ал.

1 ГПК. В конкретния случай с първата подадена частна жалба се атакува определение/решение само в частта за разноските, което не подлежи на самостоятелен контрол, а подадената молба следва да бъде разгледана като молба по чл. 248 от ГПК. С оглед на това настоящия състав намира, че така подадената частна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Решението/определението в частта за 3 разноските не подлежи на самостоятелно обжалване дори и в случаите в които съдът е отложил неговото произнасяне с отделен акт. В тези случай защитата на страната при неправилно определени разноски е по реда на чл. 248 ГПК. В този смисъл е и константната практика на Върховен касационен съд, която поради своята константност не следва да се цитира.

По отношение на частната жалба против определение № 261 800 от 08.03.24 г., постановено по в. гр. д. № 3 500/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-в състав, с което съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът намира същата за допустима.

Частната жалба е подадена в срок и от упълномощени лица, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Релевираните в частната жалба доводи са свързани с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, като се твърди, че съдът неправилно е определил размера на възнаграждението, както и че е следвало да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 8 от ГПК в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 8/2017 г. Така релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение съдът в настоящия си състав намира за основателни по следните съображения:

По въведеното възражение относно характера на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът намира, че е налице значителна по количество съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав на съда, която приема, че нормата в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е процесуална като такава се прилага за заварени правоотношения в процеса. В този см. определение № 93 от 01.02.2018 г., постановено по ч. т. д. № 3 056/17 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 99 от 26.02.2018 г., постановено по ч. т. д. № 3 137/17 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение № 50 от 07.02.2018 г., постановено по к. т. д. № 645/17 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 210 от 26.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 1 316/17 г. по описа на ВКС, І г.о., определение № 46 от 22.02.2017 г., постановено по т. д. № 637/16 г. по описа на ВКС, І т.о., определение № 570 от 04.10.2017 г., постановено по т. д. № 1 217/17 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 291 от 26.09.2017 г., постановено по т. д.

№ 60 352/16 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., определение № 335 от 20.06.2017 г., постановено по ч. т. д. № 186/17 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 74 от 25.01.2019 г., постановено по ч. т. д. № 2 641/18 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 390 от 12.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 1 475/17 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и други, в които е прието, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие, тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия, поради което при определяне на размера на дължимото юристконсултско възнаграждение следва да се съобрази действащата към този момент уредба. Към момента на определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд не е съобразил приложимите разпоредби от Закона за правната помощ, към който препраща чл. 78, ал. 8 ГПК (в редакция след изм. с ДВ бр. 8/2017 г.) и Наредбата за заплащане на правната помощ.