Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 388 от 16.07.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 324/2026
Вид
Решение № 388
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Динчер Хабиб

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Кърджали, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100324 по описа за 2026 година

Предявен е с правно основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 49 във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Т. В. С., с ЕГН ********** и адрес: *****, срещу Община Кърджали, ЕИК 000235920, с адрес гр. Кърджали, бул. „България” № 41, представлявана от Е.Е. М. за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 4 000 (четири хиляди) евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на увреждане, произтичащо от ухапване от безстопанствено куче на територията на *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че живее на горепосочения адрес, като всяка сутрин се придвижвал от ***** КЪМ ****, където имал къща, преминавайки обичайно през *****

Сочи, че на ***** около 05.30 часа е бил в къщата си в ***** , като около 06.00 часа е тръгнал за кв. ***** и докато минавал през централната алея на парк ***** е бил нападнат oт глутница кучета, които били пет на брой.

Твърди, че не ги е забелязал по-рано, тъй като бил с качулка на главата си.

Пояснява, че изневиделица кучетата го обградили и започнали да го нападат, като едно от кучетата успяло да го ухапе по задната страна на дясното бедро.

Твърди, че се е опитал да го прогони, но паднал на земята и започнал да рита с крака и да маха с ръце, за да прогони глутницата, като в един момент е успял да се изправя, а кучетата се отдалечили от него. Твърди, че в далечината е имало три жени и един мъж, които разхождали техните домашни любимци, като кучетата отново се спуснали към него и тогава една от жените му се 1 притекла на помощ и заедно успели да ги разгонят. Описва, че кучето, което го ухапало било високо около 30-40 см, жълто на цвят с къс косъм.

Твърди, че след инцидента се прибрал в дома си, като показал раната на дъщеря си. Заявява, че ухапаното място го боляло и започнало да се подува и около 12.00 часа бил закаран в *** от страна на внука си, където му бил извършен медицински преглед и раната му била почистена и превързана, като отделно от това лекарят от Спешно отделение при**** му направил профилактика, чрез поставяне на инжекция. Отбелязва, че около 30 дни след това все още изпитвал болки от раната, причинена от ухапването на кучето.

Определя кучето като безстопанствено, по неугледният му и мръсен според ищеца вид. Наред с това нямало каишка или намордник, което да навежда на обстоятелството, че има собственик. Прочее, глутницата кучета, с която то се движело било от безстопанствени кучета.

Твърди, че на ***** посетил ****, където бил прегледан от д-р Н.М. ******** от същата болница, който му издал Съдебномедицинско удостоверение *****, в което било записано, че в резултат от нападението и ухапването от безстопанственото куче са му били причинени кръвонасядане и охлузвания на кожата на дясното бедро.

Набляга, че възстановяването му от ухапването било съпроводено със значителни болки, раната му заздравявала бавно н болезнено и около 30 дни след инцидента, мястото на ухапването било силно оточно и много болезнено, като трудно се придвижвал, поради болки на крака и опъване на кожата.

Заявява, че раната от ухапването заздравявала бавно, като през цялото това време изпитвал болка в мястото на ухапването. Маркира, че след инцидента, изпитвал неистов страх и недоверие към кучетата, като при пресичане на пътя му с някое куче, спирал и изчаквал то да отмине. Освен това, когато вървял сам често се оглеждал около себе си дали не го приближава някое куче, като акцентира, че до днес не е превъзмогнал инцидента с безстопанственото куче и не е преодолял страха си.

Предвид изложеното счита, че Община-Кърджали следва да носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие, като намира за справедливо обезщетение сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) евро. Моли да се уважи искът в този размер, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането - ***** до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответникът Община Кърджали е подал отговор на исковата молба с вх.

***** /приет от куриерска фирма ***** но извън едномесечния срок по чл.

131 от ГПК, поради което съдът приема, че не е постъпил такъв, за което надлежно са указани последиците на ответника с разпореждане *****, връчено на ответника на *****

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

2

Предявеният иск е на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 49 във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване на ищеца от безстопанствено куче на територията на ***** ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** до окончателното плащане на сумата.

На ***** Т. В. С. е освидетелстван от ********, който при прегледа установява кръвонасядане и охлузвания на кожата на дясното бедро, със заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният, като е било причинено болка и страдание.

От Лист за преглед на пациент ***** от ***** се установява, че на ***** Т. В. С. е прегледан от лекар - д-р Д.Х., като му е поставена основна диагноза ухапване или удар от куче, с анамнеза ухапване от улично куче по дясно бедро.

От показанията на св. С.О. се установява, че на *****, в***, в парка, който е в района на пазара, до *****, ищецът бил нападнат от глутница големи бездомни кучета, около 5 на брой, който са го нападнали в гръб, едното от които го ухапало, вследствие на което получил нараняване на дясното бедро.

Сочи, че е успял да избяга, тъй като е получил помощ от една жена. Твърди, че след като ищеца (*****) се прибрал, целият бил пребледнял и изплашен, с разкъсани панталони, имал рана. Споделя, че заедно със сина й са закарали ищеца до „Спешна помощ“, където той е бил прегледан, обработили са раната му, изписали са му лечение. Твърди, че около месец след инцидента ищеца се е притеснявал да не го нападнат, оглеждал се непрекъснато навън, дали има кучета наоколо, ставал вечер, изпитвал болка на мястото на ухапването, където било посиняло и подуто.

Свидетелката не е пряк очевидец на случилото се, но от показанията й, се установява състоянието на ищеца след случката, който е бил много уплашен, стресиран и притеснен, отбягвал да минава сам през маршрута, където са го нападнали кучетата. Болките му продължили след случката, като изпитвал страх, не можел да спи, като това психическо състояние е продължило около месец. Свидетелката твърди, че и към момента ищецът е продължавал да се притеснява и да изпитва страх от кучета.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, които се подкрепят от писмените доказателства, които в своята съвкупност установяват, че на ***** на територията на *** и конкретно в района на ***, до *****, ищецът е нападнат от група безстопанствени кучета, като едно от тях го ухапва в областта на дясното бедро и му причинява кръвонасядане и охлузвания, обработени от лекар, с изписано лечение. В резултат на което са му причинени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, както физическо, съпроводено с болки и страдания, така и психическо, изразяващо се в стрес, притеснение и страх от кучета, нежелание за свободно 3 и самостоятелно придвижване.

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа. Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните съображения:

Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.

Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЖ органите на местната власт 4 изграждат приюти за безстопанствени животни, за дейността на които отговаря кметът на населеното място, а съгласно чл. 138 от ППЗВМД кметовете на общини и на кметства организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона; осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства; осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите; назначават лице, което ръководи изолатора и обезпечават залавянето на безстопанствените животни. В чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ е предвидено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, а съгласно чл. 49 от ЗЗЖ и да ги обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс.

От анализа на тези разпоредби следва, че на територията на Община Кърджали ответникът е този, на който законът е вменил изпълнение на задължения за предприемане на действия по опазването на общественото здраве от безстопанствени кучета, а такива са тези, които нямат или са изоставени от своите собственици и необитават дом, ферма или специално определено за тях място, и които подлежат на настаняване временно в изолатор на общините и кметствата.

По иск за вреди от нараняване от куче, в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт /отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти/ – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Ответникът може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да ескулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината. /в този смисъл Решение № 308/03.01.2018 по дело № 1068/2017 на ВКС, ГК, IV г. о. /.