Протокол № 119 от 17.08.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Пещера, 15.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20225240200061 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. Д., редовно уведомен се явява лично и с адв.В. Л., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Ю. Е. П., редовно уведомен, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Й. Б. Б., редовно призован се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. Й. Б., редовно призован се явява лично.

Съдът докладва:

- Постъпило писмо вх.№ 2706/27.06.2022 г. от РП-Пазарджик с информация относно ДП № 72 по описа на РУ на МВР – Пещера.

- Постъпило писмо вх. № 2789/01.07.2022г. от РУ – Пещера, ведно докладна записка от мл. инсп. Ю. П..

- Постъпило писмо вх. № 2836/01.07.2022г. от РУ – Пещера, ведно с докладна записка от мл. инсп. И.Х и снети обяснения от три лица.

По хода на делото:

АДВ.Л. – Да се даде ход на делото.

ОТВ.П. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.Л. – Водим допуснатите свидетели. Считам, че няма пречка да 1 разпитаме по това дело като свидетел Д.Б, тъй като тя е била на място очевидец. Нейните показания ще имат отношение по делото, затова моля и тя да бъде допусната като свидетел.

Свидетелите се изведоха от залата с изключение на Й. Б..

Сне се самоличността му, както следва:

СВ. Й. Б. Б. – на 66 г., роден на 18.07.1956г. в гр.Раковски, живее в гр.Батак, български гражданин, българин, основно образование, разведен, неосъждан, работи на гр.договор към УХТ – Пловдив, без родство с жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122, във вр. с чл.121 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.

Премина се към разпит на свидетеля, със снета самоличност:

На въпросите на адв. Л.:

СВ. Й. Б. – Когато стана кражбата бях в гр. Батак, със сина ми правихме изолация и жена ми, с която сега живея на семейни начала се обади по телефона следобед и ми каза, че няма ток в базата. Това беше тази година пролетно време, не помня датата. Прибрахме се със сина до базата и жената вика „Отивай да провериш тока“. Качваме се нагоре със сина, защото лекторското отделение и столовата са на около 200-300 метра от базата.

Отиваме там и още при влизането към стола виждам, че на столовата ги няма големите врати. Влизаме вътре - всичко разхвърляно, печката счупена, кабелите отскубани, много липсващи вещи. Отидох до таблото да видя шалтера - отзад и трифазният кабел отрязан. Излезнах отвън и видях, че крадците бяха изкопали дупка там, където са го отрязали вече. Около шест метра кабел. Оттам синът ми Б. забеляза следи от гуми. Следите водеха към една вила в близост и Б. каза, че ще слезне да види. Тази вила е на Г. И. Д. и на В.Б. Б. вика „Тате идвай бързо, че всичко качват в един голям бус!“.

Слязох надолу и српях нашия джип пред портала на тяхната вила и влезнахме и заварихме всичко натоварено. Заварих бял бус голям, накарах малкия да снима всичко, снима номерата на буса, крадените вещи в буса. Абсолютно съм сигурен, че са от моята база. Вътре бусът беше натъпкан целият - леглата на спалното помещение, двете врати са железни. Вратите са големи около 1,80 м. големи. Те може би са ги сваляли с джипа, аз не съм видял с какво, но ние ги заварихме, когато товариха нещата. Видях тези работи и Б. докато снима и Г.Д затвори задните врати на буса. Сто процента съм сигурен, че има работи от базата, защото чичо му и на Г. малкия викат „Й.е недей казва на полицията, ние всичко ще върнем.“ Хората бяха Г. И. Д., Г. И. Д., една жена дето стоеше до джипа и един млад мъж, който не познавам, дето помагаше да товарят буса. Джипът им беше зад буса до вътрешната вила, а бусът беше отпред, почти натоварен вече да тръгва. Б. ги снима, и ние излезнахме извън вилата до таблото и звъннахме на тел.112. Първо джипът тръгна и после 2 бусът в посока „Дъното“. Като тръгнахме да се прибраме горе на базата белият бус пак се беше върнал към вилата. Бусът го караше Г. И. Д., който е в залата, а джипът го караше жената. Като се прибрахме вече на базата и се бяхме обадили на тел.112 и Б. видя, че бусът отново се върна към посока „Дъното“ и дойде полицията вече със следователя дойдоха, но беше тъмно и на другия ден пак дойдоха. На следващия ден, когато дойдоха по светло казаха „Задържахме ги и са в ареста в Пещера“ и това знам. Не знам кои са задържани, как са задържани. Абсолютно съм сигурен, че караше Г. И. Д. буса. Аз го познавам от едно време. Той си затвори вратите, той се качи на буса, той ме помоли да не се обаждам на полицията. Видях го на метър – два разстояние. Видях, че се качи на буса и тръгна, затвори задните врати на буса с крадените вещи и тръгна. При него се качи онова момче младото, а Г. И. Д. се качи при жената с джипа. Бусът беше почти натоварен с вещи го заварих.

Не беше затворена вратата, товариха още. Като отидохме на място всичко крадено беше натоварено в буса. Според мен вещите, които са взети от базата са взети с джипа и после са ги натоварили в буса, защото май само джипът може да се качи там, откъдето е крадено. Не съм видял, а само предполагам.

Следите от гуми, които видях бяха от джипа според мен.

АДВ.Л. - В тази връзка прилагам снимки на джипа, за да видите че няма как да прекарат тези легла с този джип.

СВ. Й. Б. – Товарен беше буса. Видях вещите отзад, защото бяха отворени вратите. То всичко беше натъпкано ей така. Товариха леглата.

Когато са отрязали кабела и нямаше ток, тогава отидохме и видяхме, че всичко е разбито и разграбено. Там много отдавна не бях ходил, поне два месеца. Цена ми същия ден отиде на базата. Не съм ходил на стола и лекторското поне 2 месеца, те са надалеч в гората, иначе си живеем на самата база. Поне 300 метра е от базата до столовата. Понеже захранването минава през столовата и идва до базата - и затова отидох до там да проверя тока.

Съпругата ми се е прибрала там около 3 часа следобед и когато е започнала да готви ми се обади и вика - ток няма. И се обажда на ЕВН и разбира, че няма повреди в района. След 17,00 ч. - привечер бях аз при буса, за който Ви казвам.

АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.

ОТВ.П. – Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия остана в залата.

В залата се въведе свидетеля Г. Д..

Сне се самоличността му, както следва:

СВ. Г. И. Д. – на 21 г., роден на 27.06.2001г. в гр.Пазарджик, живее в гр.Батак,***, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, племенник на жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетеля по чл.122, във вр. с чл.121 от НПК.

Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.

3

Премина се към разпит на свидетеля, със снета самоличност:

На въпросите на адв.Л.:

СВ. Г. Д. – Спомням си случая. Беше преди три месеца горе-долу.

Имаме две вили недалече от базата на УХТ – Пловдив. Майка ми се обади и каза „Г., много взеха да крадат. Отиди изчисти работите от вилата.“ понеже втората вила няма СОТ. Първата има СОТ. Отидох с буса на чичо ми Г. Д. и с джипа на учинайка Д.. Учинайка е Д.Б. Учинайка беше с буса, а чичо с джипа.

Аз бях в буса. Отидохме на вилата да изчистя железата. Понеже нямахме ток, той взе агрегата и шлайфа. Отрязах си моите неща, които трябваше, натоварих си ги в буса. Господинът / сочи Й.Б/ дойде, снимаха, правиха. Аз никъде не съм ходил, на вилата си бях, той там ме хвана на моята вила. Еми това е. Взеха да се разправяме, аз си разтоварих буса и си тръгнах. Познавам господина /сочи свидетеля Й. Б./. Той дойде и каза „тези неща са крадени и са мои“ Е как ще са негови? Тези вещи бяха във моята вила. Бяха половината наредени, шкафът беше в буса и три - четири пружини, и той като дойде да се разправя и викам такива главоболия не ми трябват и ги изхвърлих и си тръгнах. Изхвърлих ги зад вилата - един шкаф и 10 пружини. Нашата вила си е хотел - огромна е.

На въпросите на ответника П.:

СВ. Г. Д. – Разтоварих ги, защото те викат „Ще си ходим“ и това е.

Разтоварихме ги, защото те вдигнаха патърдия. Защото ми вдигнаха патърдия и главоболия, разтоварвам ги, изчезвам и си тръгвам. Нямаше железни врати, имаше един шкаф и 10 пружини. Той само видя и каза „Тези работи са мои“ и излезнаха надолу от вилата. Те изобщо не седяха, запалиха колата и си тръгнаха. Той тръгна да звъни на полицията. Никакви договорки нямаше да не звъни на полиция. Просто си разтоварихме и си тръгнахме, понеже чичо ми вика „Аз такива проблеми не искам. Разтоварвай буса, няма да ти върша работа“ и си тръгнахме. Разтоварих си в имота. Не сме ходили до базата на УХТ – Пловдив, разтоварихме ги и си тръгнахме. Джипът и бусът не са мърдани от вилата. Не сме видели някой друг да минава покрай нашата вила.

Неговият син на Й. снима буса с телефона си отпред и отзад и то се вижда, че вещите са наши.

АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.

ОТВ.П. – Нямам повече въпроси.

В залата се въведе свидетеля И. Б..

Сне се самоличността й, както следва:

СВ. И. Г. Б. – на 45г., родена на 09.05.1976г. в гр.Пазарджик, живее в гр.Батак, ***, българка, български гражданин, висше специално образование, разведена, ЕГН, неосъждана, работи като Директор на ЦНСТ И ДПЛУИ при РУ – Пещера, без родство с жалбоподателя.