Решение № 296 от 07.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. ХАСКОВО, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500487 по описа за 2026 година С Решение № 123/28.05.2026г., постановено по гр. д. № 735/2025г.

Районен съд Свиленград: е отхвърлил предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, срещу Г. А. Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове за осъждане на Г. А. Л. да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД дължими суми по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А. Л., като кредитополучател, предмет на договор за цесия от 11.06.2024 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като цедент, и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, а именно: сумата 766,94 евро (1500,00 лв.) - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 104,89 евро (205,15 лв.) - мораторна лихва за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г., за които суми е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл. 140 от ГПК по частно гр. дело № 594/2025 г. по описа на РС - Свиленград.

Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което чрез пълномощника си юрк. Д. К. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика, необоснованост на мотивите. Поддържа, че уведомлението за извършената цесия следвало да се счита за връчено с изпращането му на адреса, посочен в договора за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта .

На следващо място, съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдебните книжа се смятали за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда или общината и едва след като се установи редовността на връчването, съдът разпорежда, съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител. Уведомлението, което е приложено към исковата молба по делото се считало за редовно връчено на ответника. Налагат се твърдения, че съгласно трайната съдебна практика, включително и тази на ВКС, връчването на уведомление за извършена цесия на особен представител е надлежно и е произвело своето действие. Счита се, че длъжникът е уведомен за цесията, тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Заповедният и исковият съд са извършили всички необходими и допустими от закона действия, с цел да открият ответника, но безуспешно.

Видно от книжата по делото, ответника не бил изпълнил своите задължения и не е регистрирал надлежно новия си адрес, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да бъде открит от своите кредитори, както и от съдебните и държавните органи. Цитирана е съдебна практика. Поддържа също, че с връчването на книжата към исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен за извършена в полза на ищеца по делото цесия, независимо от факта, че книжата са били получени от назначения му по делото особен представител.

Излага подробни съображения в насока за надлежно уведомяване на длъжника относно извършената цесия.

Моли съдът, да отмени обжалваното решение, като вместо него да постанови ново, с което да уважи в цялост исковата претенция.

Моли за присъждането на разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата 2 страна Г. А. Л., чрез особен представител адв. М. Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Свиленград.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Г. А. Л., с която са предявени по реда на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, иска от съда да осъди ответника Г. А. Л., с ЕГН: **********, да му заплати дължими суми по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А. Л., като кредитополучател, предмет на договор за цесия от 11.06.2024 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като цедент, и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер, а именно: сумата 1500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, и сумата 205,15 лв. - мораторна лихва за периода от 11.06.2024г. до 06.06.2025г.

От приложеното ч.гр.дело № 594/2025г. по описа на Районен съд Свиленград се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено на 13.06.2025г. от заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, срещу длъжника - Г. А. Л., за заплащане на дължими суми по Договор за издаване на кредитна карта № 20R-R379207 от 07.01.2020г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. А. Л., като кредитополучател, а именно: 1630,60 лв. - главница, 773,47 лв. - договорна лихва за периода от 17.12.2020г. до 12.04.2024г., 215,09 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2024г. до 06.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски, включващи сумата 52,38 лв. - за държавна такса и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Заявлението 3 по чл. 410 от ГПК е отхвърлено с Разпореждане № 1538/17.06.2025г., влязло в законна сила на 01.07.2025г. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя е указано да предяви осъдителен иск относно вземането си, в едномесечен срок от съобщаването, което е извършено на 08.07.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 08.08.2025г. (видно от датата на товарителницата на куриерската пратка), т.е. в указания на ищеца едномесечен срок.

Въпросната заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид гореустановеното, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното производство - ч.гр.д. № 594/2025г. по описа на Районен съд - Свиленград.

От представения Договор за прехвърляне на парични вземания-цесия, сключен на 11.06.2024г. между "Обединена Българска Банка" АД - цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - цесионер, с който са прехвърлени от цедента на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1 към договора.

Процесното вземане е индивидуализирано в представеното Приложение № 1 и то установява прехвърлянето му на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Налице е Уведомление за цесия, адресирано до ответника, с което последният се уведомява, че с Договора за прехвърляне на вземания от 11.06.2024г. задължението му към "Обединена Българска Банка" АД, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD от 13.08.2015г., ведно с произтичащите от него обезпечения и привилегии, включително с начислени лихви, такси и разноски, е придобито от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Представеното Уведомление за цесия е получено на 15.09.2025г. с връчване на исковата молба и приложенията и.

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна, предвид постановените негативни за жалбоподателя правни последици с решението на първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита и е насочена към проверка на решението на Районен съд - Свиленград в рамките на изведените доводи за неговата незаконосъобразност. В хода на въззива не се въвеждат доводи в насока нищожност или недопустимост, нито въззивния съд намира основания за наличие на обстоятелства в тази насока или за произнасяне служебно по незаявени в жалбата доводи.

Следователно предметът на въззивното производство в настоящия случай следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на инстанционната проверка.

В рамките на производството пред първата инстанция са установени 4 относимите обстоятелства по надлежния ред. В доклада на съда правилно, ясно и своевременно е разпределена доказателствената тежест и по отношение на ищеца - да установи всички обстоятелства, от които извежда заявените за защита субективно права, включително и относно сочените договори, така и по отношение на ответника.

Между страните няма спор по установените в хода на производството факти, а за техните правни последици.

Предявените искове пред Районен съд – Свиленград по реда на чл.415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК съставляват обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Същите за правилно определени и квалифицирани от първоинстанционния съд и са процесуално допустими, като предявени от заявителя по образувано заповедно производство с идентичен предмет срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Надлежно е доказано, че на 07.01.2020г. ответникът Г. А. Л., като кредитополучател, сключила с „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № 20RR379207, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 500 лева, усвояван чрез кредитна карта. Срокът на договора е бил две години, като се подновявал автоматично на датата на преиздаване на картата, освен при уведомление от картодържателя, че не желае подновяване. Срокът на валидност на последно издадената кредитна карта изтекъл на 31.01.2022г., като след тази дата кредитът е станал изцяло изискуем. Кредитодателят изпълнил задължението си по договора - предоставил кредитна карта с договорения кредитен лимит, който бил усвояван многократно по сметката на кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за внасяне на дължими минимални месечни погасителни вноски. Вследствие на това ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Въпросният договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща 5 кредитна карта е бил обект на цесия за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта.

Предмет на въззивното производство е именно осъществената цесия на вземането по договор за издаване на кредитна карта и доколко същата поражда действието си спрямо ответника, респ. дали същият дължи на цесионера изпълнение.

Съобразно императива на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая основния въпрос е доколко процесното вземане е надлежно съобщено на ответника като длъжник. Според въззивния съд извода на Районен съд - Свиленград в тази насока е правилен и законосъобразен. По делото не се установява, нито преди образуването му, нито в рамките на неговия х од и в хипотезата на чл. 235, ал.

3 от ГПК, да е осъществено такова известяване на длъжника за цесията. Ето защо и същата няма действие спрямо него, предвид чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

В настоящия случай не са изпълнени всички предписани от закона стъпки, от страна на въззивника, поради което и не е налице надлежно известяване на въззиваемия за настъпилата цесия. В случая не е изпълнено и направено изискуемото за откриването на ответника, тъй като не са предприети всички проучвания, наложени от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, за да се счита, че същият е надлежно известен, съобразно и решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, само при изпълнение на горните изисквания и принципи.