Определение № 1719 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1719 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. С.

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501401 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция Монк 1“ ЕООД, ЕИК 206576841, представлявано от управителя Е.Л.Ж., чрез пълномощника адв. С.

М., против Разпореждане № 13111/01.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 7509/2024г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Г. А. К. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН ********** за сумата от 308 лв. - главница по нотариално заверен договор за възлагане на управление и поддръжка на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: г************************************************, в жилищен комплекс с гаражи „****************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Възразява се против извода на заповедния съд, че договорът не удостоверява субектите носители на задълженията по него, поради което не може да бъде издадена заповед по чл. 417 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че при подписан договор за възлагане на управление и поддръжка като възложител и страна по него се явява всеки собственик, обитател или ползвател в етажната собственост, а не самата етажна собственост, поради което и страните по договора са установени по силата на ЗУЕС. Сочи, че ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовал ПдРС, било неотносимо към разглеждания случай. По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и 1 изпълнителен лист за горепосоченото вземане, а при условията на евентуалност - издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжниците.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 7509/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от кредитора „Агенция Монк 1“ ЕООД, ЕИК:

206576841, против длъжниците Г. А. К. с ЕГН ********** и К. С. К. с ЕГН ********** за сумата от 308 лв., представляваща главница по договор за възлагане на управление и поддръжка на сграда 3 /секция 3/ с идентификатор по КККР ***, в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: г************************************************, в жилищен комплекс с гаражи „****************. В т. 12 от заявлението са изложени твърдения, че длъжниците притежават в режим на СИО самостоятелен обект в сградата – жилище апартамент № 5, на етаж трети. На 15.03.2022 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение дейностите по поддържане на общите части на сградата и зелените площи около нея да бъдат възложени на дружеството – заявител срещу възнаграждение; взето е решение ЕС чрез управителя си да сключи договор със заявителя. Договорът, на който кредиторът основава вземането си, е сключен на 04.04.2022 г. между собственици на самостоятелни обекти в сградата, представлявани от управителя на етажната собственост И.Н.Б.; като възложител и „Агенция Монк 1“ ЕООД като изпълнител. Определен бил размер на възнаграждението, дължимо от всеки от етажните собственици – 22 лв. на апартамент/жилище. Таксата за управление и поддръжка следвало да бъде заплащана на изпълнителя всеки месец между първо и десето число, считано за текущия месец. За периода от 10.02.2023 г. до 10.04.2024 г. изпълнителят „Агенция Монк 1“ ЕООД, в изпълнение на задълженията си по договора, е заплащал всички консумативи и режийни разходи на етажната собственост, почиствал е общите части, поддържал е зелените площи и е извършвал дребни поправки за своя сметка поради неплащането от страна на Г. А. К. и К. С. К. на солидарното им задължение за вноски за поддържане и управление на общите части в общ размер на 308 лв. Претендирани са разноски за производството в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени: договор за възлагане на управление и поддръжка от 04.04.2022 г., с нотариална заверка на подписите; протокол от проведено на 15.03.2022 г. общо събрание на етажната собственост; извлечение от книга на 2 собствениците и справка от имотен регистър.

С обжалваното Разпореждане № 13111/01.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 7509/2024 г. РС - Пловдив е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Изложени са мотиви, че договорът за възлагане на управление и поддръжка не удостоверява предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е удостоверена заверка на подписа единствено на управителя, но не и на отделните етажни собственици, които са били представлявани. В хипотезата на представителство документът следвало да удостоверява както подлежащото на изпълнение вземане, така и субектите, за които възникват задължения. Сочи, че в настоящия случай договорът не удостоверява субектите носители на задълженията по него. Районният съд е приел, че приложената част от книгата на собствениците и електронната справка от Служба по вписванията не променят тези изводи, защото не представляват документи по чл. 417 от ГПК. Позовал се е на разясненията, дадени в т. 4г на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. В този случай проверката на съда се свежда до преценка на следните кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 418, ал.1 и ал.2 от ГПК: дали представените със заявлението документи са сред изброените в чл. 417 от ГПК; дали документите са редовни от външна страна; дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като се твърди, че вземането се основава на договор с нотариална заверка на подписите, представляващ документ от кръга на посочените в чл. 417, ал.1, т. 3 от ГПК.

Представеният договор от 04.04.2022 г., на който се основава процесното вземане, е с нотариално удостоверени подписи на страните по него. Съгласно договора, И.Н.Б.; като управител на етажната собственост в сграда с идентификатор *** е възложил на „Агенция Монк 1“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, срещу определено възнаграждение да извършва управление и поддръжка на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: г************************************************, в жилищен комплекс с гаражи „****************.

Правилни са доводите на частния жалбоподател, че етажните собственици имат качеството на страна по договор за управление и поддръжка, сключен от управителя на етажната собственост с дружество изпълнител. Това е така, понеже етажната собственост не е персонифициран субект на правото, поради което при осъществяване на дейността си 3 управителят не действа от името на етажната собственост, а на всички етажни собственици. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост, каквото несъмнено е сключването на договор за поддръжка на общите части на сградата и зелените площи около нея.

Действително в заявлението по чл. 417 от ГПК заявителят е изложил твърдения, че длъжниците притежават в режим на СИО самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, поради което са страна по приложения договор за управление и поддръжка, сключен с „Агенция Монк 1“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира, че сам по себе си този договор не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците Г. А. К. и К. С. К. доколкото от договора не се установява качеството им на етажни собственици. Първоинстанционният съд правилно е приел, че приложената част от книга на собствениците и електронна справка от Служба по вписванията не променят тези изводи, тъй като не представляват документи по чл. 417 ГПК.

Посоченото от ПдРС разрешение, дадено с т. 4г. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, касае случаите на настъпило преди подаване на заявлението частно правоприемство на страната на длъжника, но същото се явява неотносимо доколкото по делото няма изложени такива твърдения.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при преценка, че не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Заявителят е този, който съобразно диспозитивното начало определя предпочитаната от него форма на прилагане на заповедно производство. Правната теория и съдебна практика приемат, че е недопустимо при отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът служебно да издаде заповед по чл. 410 ГПК.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че приложеният към заявлението договор с нотариална заверка на подписите не удостоверява съществуване на претендираното вземане на заявителя против длъжниците.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13111/01.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 7509/2024г. на Пловдивски районен съд, XIV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление с вх.№ 46629/29.04.2024 г. на „Агенция Монк 1“ ЕООД, ЕИК 206576841, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Г. А. К. с ЕГН ********** и К.

С. К. с ЕГН ********** за сумата от 308 лв. - главница по нотариално заверен договор за възлагане на управление и поддръжка на сграда в режим на етажна собственост от 04.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5