Решение № 45 от 20.02.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1741/2025
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.65, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.269, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.270, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.7, ал.2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. гр. Лом, 20.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева в присъствието на прокурора Е. П. Л. като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620101741 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Ш. Б. от *****, ул.
********* с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, гр. *********, бул. „Витоша” № 2, с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД вр. 124, ал. 2 ГПК, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.269, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизането на съдебното решение по ВНОХД № *****/2020г. по описа на Софийски градски съд *********., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че през лятото на 2018г. ищецът живеел в гр.
*********, където работел в областта на *********. На 24.06.2018г. следобед на *********, намиращ се в гр.*********, бул.*********, раздавали парите, които работниците били заработили. Ищецът твърди, че поради тази причина всички били развеселени и настроението било приповдигнато. Около 18:00ч. пристигнал полицейски патрул с двама полицаи, които, твърди ищецът, започнали да се разправят с работниците поради това, че вдигали много шум и по този повод било постъпило оплакване. В исковата молба се сочи, че започнала разправа, при която работниците обяснявали, че не са извършили нищо лошо, а се веселят, защото са получили трудовите си възнаграждения.
Ищецът е изложил твърдения, че полицаите станали агресивни и започнали да проверяват личните карти на работниците. След известно време дошъл нов патрул, който също започнал да се „разправя“ с работниците. Ищецът твърди, 1 че между него и брат му Б. Ш. ********* възникнала препирня, при което и двамата паднали на земята. Тогава един от полицаите използвал лютив спрей против тях. Ищецът сочи, че на него, а и на брат му били поставени белезници и били отведени във ********* РУ СДВР. За ищеца била издадена заповед за задържане от 24.06.2018г. за срок от 24 часа. По време на задържането му, релевира се в исковата молба, върху ищеца било упражнено физическо насилие. След освобождаването на Е. Б. от ареста, последният посетил на 26.06.2018г. Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където му било издадено съдебно-медицинско удостоверение № *****/2018г. В него, сочи ищецът, били отразени причинените му увреждания: *********.
В исковата молба се сочи, че срещу ищеца било заведено досъдебно производство, като му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Впоследствие му било повдигнато ново обвинение за по-тежко престъпление – с квалификация по по чл.269, ал.1 от НК - за това, че ищецът употребил сила на 24.06.2018г. във времевия интервал от 18.00ч. до 19.00ч. в гр.********* пред ********* ***** на бул. *********, като употребил сила спрямо орган на властта - нанесъл удар с лявата си ръка в областта на ********* ********* с цел да го принуди да пропусне действие по служба по охрана на обществения ред - а именно да му издаде устно предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР за въздържане от нарушение на обществения ред.
Релевира се, че на ищеца била наложена и мярка за неотклонение „подписка“.
Сочи се в исковата молба, че по това обвинение бил изготвен обвинителен акт от Софийската районна прокуратура и същият бил внесен за разглеждане от Софийски районен съд, където било образувано НОХД № *****/2018г. по описа на същия съд. Делото бил разгледано от СРС, като били проведени по твърдение на ищеца многобройни съдебни заседания, които се отлагали по различни причини. По време на всичките тези съдебни заседания ищецът твърди, че се е явявал редовно. Делото приключило на 06.11.2019г. с присъда № *********/06.11.2019г., с която ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи се, че бил подаден протест от страна на СРП, като било образувано ВНОХД № *****/2020г. пo описа на Софийски градски съд. В съдебно заседание прокурорът от СГП, сочи ищецът, не поддържал подадения протест от по-долустоящия прокурор. Изложени са твърдения, че с решение *****/*********. въззивния Софийски градски съд потвърдил изцяло оправдателната присъда, постановена от Софийски районен съд. Решението на съда влязло в сила на *********., сочи се в исковата молба.
Ищецът твърди, че наказателният процес е протекъл повече от две години и предизвикал у него силно притеснение и страх. Било му обяснено от назначения му от съда служебен адвокат, че се касае за обвинение в тежко умишлено престъпление, за което се предвиждат до шест години *********.
Поради това, че ищецът имал минали *********ия, които се явяват пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК, това предизвикало у последния силно притеснение и несигурност, сочи се в исковата претенция. Твърди се, че се касае за повдигнато тежко умишлено обвинение, което е довело до разрив в отношенията на ищеца с жената, с която живеел на семейни начала. С оглед на 2 това, че се очаквало да влезе в затвора, същата го изоставила и заминала сама за *********, където пребивава и до сега. Отношенията им били прекъснати.
В исковата молба са наведени и твърдения, че по същото това време майката на ищеца била болна, но последният нямал възможност да се прибира, да я гледа в ***** и да я обгрижва, тъй като бил предупреден да се явява редовно в съдебните заседания. Ищецът сочи, че роднините и близките му също го укорявали, тъй като бил обещал, че повече няма да се забърква в незаконни дейности и да лежи в затвора. Твърди, че отношенията му с тях се влошили.
Работодателят му го изгонил от работа, макар че преди това го хвалел като добър работник. Изложени са твърдения и че ********* на ищеца му намерил работа в ********* като *********, но поради честите съдебни заседания не било възможно да отиде и да работи там за прехраната си. Ищецът твърди, че изпаднал в тежко икономическо положение - не можел да си намери работа нито в *********, нито в гр. *********, нито можел да замине за чужбина, издържали го неговите роднини, които му отпускали средства в заем. Това допълнително влошило отношенията му с тях. Изложени са твърдения, че цялостно се бил променил личният и професионалният живот на ищеца, последният изпаднал в психическа криза, като няколко месеца наред не можел да спи, употребявал хапчета за *****. Причината за всичко това, сочи се в исковата молба, било повдигнатото неоснователно обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Сочи се, че тези неудобства и негативни изживявания се оценяват от ищеца на 10000 (десет хиляди ) лева неимуществени вреди, като се претендира и лихва.
Претендират се разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен, като са изложени подробни възражения срещу претенциите и обстоятелствата, на които се основава. Оспорени са претенциите за неимуществени вреди като недоказани по основание и размер. Релевира се, че не са налице доказателства касателно твърдените претърпени вреди (които са извън обичайните) в личен, социален и професионален план, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Липсват доказателства за здравословните и психическите проблеми, които се твърдят. Посочено е, че макар и наказателното производство да е продължило около две години, тази продължителност не надвишава разумния срок, като при това ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. Липсват доказателства за твърдяната интензивност на производството и за това, че при взета мярка „подписка“ са били засегнати правата му. Делото не е било преднамерено разгласявано, нито са налице твърдения за трайни вреди върху физическото и психическото здраве на лицето. Ищецът не е бил ограничаван в своето придвижване на територията на страна и извън нея и е можел без особени затруднения да изявява своите професионални умения и да удовлетворява ежедневните си нужди по обичайния за него начин. Мярката за процесуална принуда „подписка“ по същество с нищо не ограничава възможностите му за пътуване, професионална изява и не рефлектира на битовия му комфорт. Наред с горното според ответника следва да се отчете и фактът, че към момента на 3 образуване на процесното наказателно производство по отношение на ищеца са постановени общо ***** съдебни акта за престъпления от общ характер (основно *********), по които същият вече е търпял ефективни наказания „*********“ за значителни периоди от време. Тези деяния според ответната страна са способствали за признаването му за виновен в извършването на много по-тежко наказуеми престъпления от това, по което е оправдан, и макар това да не дерогира възможността за причиняване на неимуществени вреди, определено влияе на техния обем и интензитет, като ги редуцира значително.
Твърди се в отговора на исковата молба, че след приключване на наказателното производство по НОХД № *****/2018 г. на СРС спрямо Б. са постановени и влезли в сила нови три осъдителни присъди за различни престъпления по чл.********* от НК, като е налице и висящо такова по ********* от НК пред СРП. Според ответника е налице изключително тежка криминална обремененост и системно противоправно поведение, поради което преживяното „силно притеснение и страх“, както и твърдените последици като раздяла с партньорката, влошени отношения с роднини и невъзможност да работи в чужбина, не могат да бъдат пряко и приоритетно отнесени към конкретното двугодишно обвинение, което е приключило с оправдателна присъда. Според ответната страна тези негативни последици са основно резултат от системното му противоправно поведение, което е било пречка за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. По изтъкнатите съображения ответникът оспорва предявената претенция от 10 000 лв. за неимуществени вреди, тъй като според него същата не кореспондира със съдържащия се в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта.
Оспорен е и размерът на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, касателно началния момент на изчисляването й, като е направено възражение за частично погасяване по давност за периода от *********. до 17.08.2022г. вкл. Сочи се, че ищецът претендира законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение (20.08.2020 г.), но т.к. исковата молба е подадена на 18.08.2025г., лихвата е дължима най-рано от 18.08.2022 г., а не от по-ранен момент.
Направено е възражение за прекомерност на претенцията за присъждане на адвокатски хонорар като част от разноските. Съгласно разпоредбата на чл.
80 ГПК и решение на СЕС по дело С - *****/2022 г., релевира се в отговора на исковата молба, съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, без да прилага минималния размер по Наредба № 1, тъй като делото по ЗОДОВ не се отличава с правна и фактическа сложност.
По изложените доводи е отправена молба за постановяване на решение, с което да бъде изцяло отхвърлен предявения иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан, алтернативно - същият да бъде уважен частично в редуциран размер, съответстващ на справедливото репариране на действително претърпените неимуществени вреди.
В откритото съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. П. П. от МАК, като поддържат иска.
4
Ответникът в съдебно заседание оспорва иска и представя писмена защита, в която е изложил своите подробни съображения и доводи.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 29 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0136a9a5-f9bf-42f6-a049-4e4ef25d7d86