Определение № 3019 от 20.09.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3019 гр. Перник, 20.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105232 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, с вх. № 17488/22.08.2022 г. от ищцата З. М. М. чрез пълномощника и адв. М. Л. и по молба вх. № 17526/22.08.2023 г. от ответника „Кредисимо ЕАД“, двете с искания за изменение на решение № 803/13.07.2023 г. по гр. д. № 5232/2022 г. по описа на ПРС, в частта за разноските.

Ищцата твърди, че в полза на пълномощника и не е присъдено възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на насрещния иск, което е в размер на 95.96 лв. Искането към съда такова да бъде присъдено.

Молбата е връчена на насрещната страна – „Кредисимо“ ЕАД на 12.09.2023 г. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 19.09.2023 г. не е постъпил писмен отговор.

Ответникът твърди, че съдът неправилно е отказал да присъди разноски в полза на ответника, съразмерно с уважената част на насрещния иск. Счита, че в настоящия случай цитираната съдебна практика е неприложима, тъй като не е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, а насрещен иск по чл. 23, във вр. с чл. 9 от ЗПК. Искането към съда да му присъди сторените разноски съразмерно с уважената част на насрещния иск.

Молбата е връчена на ищцата на 07.09.2023 г. В определения срок е постъпил писмен отговор. Ищцата е посочила, че молбата е процесуално недопустима, тъй като ответникът не е представил списък с разноските по чл.

80 от ГПК. Оспорила е молбата и като неоснователна. Изложила е съображения, че делото е образувано по предявен от нея иск в качеството и на потребител, поради което не дължи разноски.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на молбите, взе предвид изложените в тях съображения и обсъди материалите по делото, намери следното:

Молбите са депозирани от двете страни по делото, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими. Не съответства на 1 приложените по делото доказателства възражението на ищцата, че ответникът не е представил списък с разноските. Такъв е приложен към делото на страница 95.

Молбата на ищцата е основателна. Съображенията за това са следните:

С решението си съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.

2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. е присъдил в полза на адвокат Н. И. И. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата по предявения от нея иск.

Съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по насрещния иск. То е направено с отговора на насрещната искова молба, към който е представен и списък с разноските. В него е посочено, че за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по предявения срещу нея насрещен иск се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв.

Към отговора на насрещната искова молба са представени пълномощно от 31.01.2023 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата. От тях се установява, че ищцата З. М. М. е упълномощила адвокат М. Л. Л. да я представлява по предявения срещу нея насрещен иск, като и оказва безплатна правна помощ и съдействие.

Съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА когато е оказана безплатна правна помощ и съдействие и насрещната страна е осъдена за разноски, на нея се възлага и дължимото на адвоката възнаграждение, чийто размер се определя от съда и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В настоящия случай цената на предявения насрещен иск е 4732.18 лв.

Такъв е и размерът на материалния интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата размерът на минималното адвокатско възнаграждение за осъществената по този иск правна помощ и съдействие е 773.22 лв. В полза на адвоката на ищцата на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от насрещния иска, която е 588.18 лв. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 95.10 лв.

Следва да се посочи, че при присъждане възнаграждение на адвокат за оказана безплатна правна помощ, съдът не е длъжен да се съобрази с размера на претенцията на страна, тъй като тя не се основава на действително извършени разходи. Размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, като изискването което поставя закона е да не е под минимума, регламентиран с наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Основателна е и подадената от ответника молба. Съображенията за това са следните:

В решението си съдът е приел, че на ответната страна не се дължат разноски, тъй като ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и е предявил иск за установяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Този извод е относим само по отношение на първоначално предявения иск, който е за установяване на нищожност на договор за потребителски кредит.

Насрещният иск е предявен на основание чл. 23 от ЗПК от кредитора срещу 2 кредитополучателя за връщане на дадената в заем сума по нищожен договор за потребителски кредит. Чл. 23 от ЗПК урежда частен случай на неоснователно забогатяване на потребителя по нищожен договор за потребителски кредит за сметка на кредитора. Чрез иска се постига възстановяване на материалните блага в патримониума на страните, такова каквото е било преди разместването им в изпълнение на нищожния договор.

С исковата си претенция кредиторът упражнява правото си да иска връщане на даденото от него по нищожния договор. Ответник по иска е потребителят и той отговаря за връщане на неоснователно полученото от него. Искът е предвиден в защита интереса на кредитора и затова при разпределение на разноските по делото е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В случая насрещният иск е частично уважен за сумата от 4144.00 лв. от пълния предявен размер 4732.18 лв. Ответникът/ищец по насрещния иск/ е представляван от юрисконсулт. Затова на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в негова полза следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180 лв.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 803/13.07.2023 г. по гражданско дело № 5232/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***** сумата от 95.10 лв. /деветдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника по насрещния иск, съразмерно с отхвърлената част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ З. М. М., ЕГН ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков сумата от 180.00 лв./сто и осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от насрещния иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3