Решение № 1954 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100509546 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7806 от 10.01.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20109021 от 29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 47236/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 125 състав, е признато за установено по предявения от П. Д. М. срещу „ОТП Ф. Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, че П. Д. М. не дължи чрез принудително изпълнение на ответника „ОТП Ф.

Б.“ ЕАД следните суми:1./ 3 430, 32 лева – главница по договор за кредит от 19.07.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД , с договор за цесия от 12.07.2012 г.; 2./ 40, 00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане; 3./ 1 157, 53 лева – лихва за периода 18.06.2011 г.

– 15.12.2011 г.; 4./ 92,56 лева – разноски , за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 57399/2011 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата П. Д. М. сумата в размер на 737, 21 лева – разноски в производството пред СРС.

Срещу постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт С.А.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че районният съд не е съобразил извършените в рамките на изпълнителното производство доброволни плащания от 30.08.2013 г. и 31.10.2013 г., отразени на гърба на процесния изпълнителен лист (ИЛ). Счита се, че с извършването на тези плащания са прекъснати както срокът на перемпцията, така и този на погасителната давност. Сочи се, че решаващият не е съобразил, че перемпцията настъпва по отношение на цялото изпълнително производство, а не спрямо всеки един длъжник поотделно. Обстоятелството, че взискателят е приел извършените доброволни плащания, без да е предприемал в същия период активни действия 1 по насочване на принудителното изпълнение спрямо имуществото на длъжника, не следва да се приравнява на бездействие от негова страна, респективно в неподдържане на висящността на изпълнителния процес. При тези съображения жалбоподателят твърди, че след образуване на изпълнителното дело, взискателят е предприемал годни и валидни изпълнителни действия, които са поддържали висящността на изпълнителното производство, като към датата на депозиране на исковата молба не са били налице нито предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за неговото прекратяване, нито по отношение на процесните вземания е била изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предвид гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – П. Д. М., чрез адв. М.П. /с пълномощно по делото/, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, като постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразно с ангажираните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно районният съд е приел, че единственото валидно изпълнително действие, прекъснало погасителната давност, е налагането на запор на банковите сметки на ищцата на 23.03.2012 г. След посочената дата, в двугодишен срок, не са били извършвани други изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено ex lege на 23.03.2014 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респективно всички действия след тази дата са ненадлежно извършени и като такива не прекъсват давността, вкл. соченият във въззивната жалба запор на трудовото възнаграждение на ищцата от 23.05.2014 г. При правилно разпределение на доказателствената тежест ответното дружество не е доказало извършване на твърдените доброволни плащания от 2013 г., поради което те не следва да бъдат съобразявани при преценка основателността на исковите претенции. Посочва се, че дори извършването на тези плащания да е било доказано, по делото липсват данни кой конкретно от двамата солидарни длъжници, срещу които е образувано изпълнителното производство, ги е извършил. При тези съображения се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Е въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че по гр. д. № 57399/2011 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав, е издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г., въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу ищцата П. Д. М., в качеството на поръчител и солидарен длъжник по договор за кредит, за следните суми: 3 430, 32 лева – главница, 40, 00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане, 1 157, 53 лева – лихва за периода 18.06.2011 г. – 15.12.2011 г., 92, 56 лева – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 20128380401210 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ. Единствените валидни изпълнителни действия по така образуваното изпълнително дело са били извършени на дата 23.03.2012 г., когато са били изпратени запорни съобщения до различни банки в страната. Считано от тази дата, за срок от две години, не са били извършвани други изпълнителни действия, поради което на 23.03.2014 г. били настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство съобразно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на 2

ОСГТК на ВКС. Депозираната в рамките на двугодишния период молба за конституиране на ответното дружество като взискател по изпълнителното дело не прекъсва погасителната давност, тъй като в нея не се съдържат искания за насочване на принудителното изпълнение спрямо имуществото на П. Д. М.. Изпълнителните действия след датата на перемиране на делото – 23.03.2014 г., вкл. изпращането на запорно съобщение до работодателя на ищцата на 10.05.2014 г., се считат за неизвършени и поради това те също не могат да прекъснат давносттта. Доколкото последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело било извършено на 23.03.2012 г., то на 23.03.2017 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД по отношение главното вземане по изпълнителния лист в размер на 3 430, 32 лева. С погасяване на главницата, на основание чл. 119 ЗЗД, за погасени следва да се считат и произтичащите от нея акцесорни вземания.

При изложените съображения моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист, като погасени по давност. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност предвид съществуващата за него възможност да релевира това свое възражение пред съдебния изпълнител. Сочи, че по делото са били извършени три доброволни плащания на 24.07.2013 г., 30.08.2013 г. и 24.09.2013 г., които представляват признание на задължението по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Същевременно, от материалите по изпълнителното дело се установявало също, че на 23.05.2014 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от П. Д. М. при „Б.Т.“ ЕООД.

В периода 28.07.2014 г. – 28.12.2018 г. били правени периодични удръжки от трудовото възнаграждение при посочения работодател, които също представлявали годно и валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС. При изложените аргументи счита, че по изпълнителното дело са били извършвани регулярно годни и валидни изпълнителни действия, поради което не са налице нито предпоставки за неговото прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито е изтекъл петгодишният давностен срок за процесните вземанията. При тези аргументи моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендират сторените по делото разноски.

С писмения отговор на исковата молба е представен договор за покупко – продажба на вземания от 12.07.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ АД – цедент, и „ОТП Ф. Б.“ ЕООД – като цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера вземанията, посочени в приемо – предавателен протокол, срещу покупна цена. Стойността на вземанията, както и покупната цена са заличени в текста на документа. Цедентът се съгласява да упълномощи изрично купувача от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърленото вземане, като за целта в 3 – дневен срок от датата на прехвърляне ще снабди цесионера със съответното пълномощно. Представен е приемо – предавателен протокол, в който се посочват цедираните вземания. Ищецът не е оспорил, че в протокола се съдържат и процесните вземания.

По делото е представено пълномощно без дата, с което „БАНКА ДСК“ АД упълномощава „ОТП Ф. Б.“ ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити от портфейла на София – Запад, необезпечени с ипотеки, които банката е цедирала с договор за покупко – продажба на вземания (цесия), сключен между банката – цедент и „ОТП Ф. Б.“ ЕООД – цесионер.

По делото е представен изпълнителен лист (ИЛ) от 09.01.2012 г., издаден въз основа 3 на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, постановена по гр. д. № 57399/2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав, с който А.Д.И. – като кредитополучател, и П. Д. М. – като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 3 430, 32 лева – главница по договор за кредит, 40, 00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане, 1 157, 53 лева – лихва за периода 18.06.2011 г. – 15.12.2011 г., 92, 56 лева – разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист, с молба от 15.02.2012 г., „Банка ДСК“ ЕАД е поискала образуването на изпълнително дело срещу А.Д.И. и П. Д. М. пред ЧСИ М.Б., с рег.

№ 838 на КЧСИ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ, като конкретно взискателят е поискал насочване на принудителното изпълнението спрямо движимото имущество на длъжниците и получаваните от тях трудови възнаграждения или пенсии.

От приложеното в настоящото производство копие на изпълнително дело № 20128380401210 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, се установяват следните обстоятелства:

До длъжницата П. Д. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 21262/23.03.2012 г., връчена чрез нейния съпруг на дата 16.04.2012 г.

На 23.03.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до различни търговски банки в страната, като е получил отговор от „ОББ“ АД и „Ю. И Е.Д. Б.“ АД, че П.