Решение № 60 от 17.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Плевен, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20254400900026 по описа за 2025 година

1.ТВЪРДЕНИЯ ОТ ИСКОВАТА МОЛБА :

В исковата молба от Р. Ц. У. и В. Н. У.,чрез пълномощника им адв.М. С. се твърди ,че двамата ищци са наследници по закон на Н.Т. У.,починал на 31.05.2023г. в гр.Плевен ,като са съответно негова съпруга и негов син.

Твърди се ,че смъртта му е в пряка причинно следствена връзка с възникнало на 26.05.2023г. в гр.Плевен ,на общински път гр.Плевен –с. Търнене ,км 3 ПТП при което А.Р.М. от с.*** ,ул.“*** „ №19, управлявайки лек автомобил „ *** „ с рег.№ *** ,нарушавайки правилата по ЗДвП ,по непредпазливост е причинил ПТП вследствие на което е починал Н. У..

Сочи се ,че горните обсотоятелства са доказани по безспорен начин с влязлата в сила на 18.01.2025г. присъда по н.о.х.д.№ 354/ 2024г. на Плевенски окръжен съд ,която е била потвърдена с решение на ВТАС постановено по внохд.№ 258/ 2024г.

Сочи се също така ,че осъденото лице А.М. към момента на ПТП е имал валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност „ с ответното дружество , а именно полица BG/06/122003570409 .

Твърди се също така ,че на 21.02.2024г. ищците са предявили пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция , с искане дружеството да им заплати сумата от по 130 000лв. на всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди ,но такова обезщетение не им е било изплатено , а е изплатена само стойността на унищоженият при ПТП лек автомобил в размер на 1500лв.

Сочи се ,че въпреки напредналата си възраст от 82 г. към датата на смъртта си , общият им наследодател е бил в много добра психо-физическа кондиция 1

,бил жизнен и изпълнен с енергия и планове,ежедневно шофирал лекия си автомобил, обработвал дворното си място в с.*** ,където имало лозе ,овошки и зеленчукова градина. Твърди се ,че ищците са живеели задружно с него ,в любов и разбирателство.Споделяли всички житейски трудности и успехи в живота си. Със своя опит и мъдрост покойният им съпруг и баща бил стожер на семейството им. Нелепата и преждевременна смърт на наследодателя им считат ,че е непоправима ,тъй като завинаги са лишени от неговото присъствие ,обич и съвети. Търпяли са и продължават да търпят душевна болка и страдание от загубата на най-близкия си човек.

Поради това правят искане за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 130 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди ,болка и страдания от загубата на нашия съпруг и баща ,ведно със законната лихва върху присъдените суми ,считана от 21.02.2024г. до окончателното погасяване на дълга.

2. ТВЪРДЕНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТ ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР :

В постъпилия в срока по чл. 367 от ГПК ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА от “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ***,гр. София, бул. “Витоша” № 89Б, чрез юрисконсулт Р. К. се заявява Оспорване изцяло на предявеният иск, както по основание, така и по размер, като се счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л. а. марка „***”, с per. № ***.

Оспорва се твърдението на ищците, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството ни водач.Изложени са общотеоретични разсъждения относно основанията за ангажиране отговорността от непозволено увреждане ,като се акцентира ,че Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, които претендират обезщетение за неимуществени вреди и че При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищците.

Обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.Ответникът счита ,че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици.

На следващо място се оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствената връзка със събитието.

2

Твърди се , че представените медицински документи удостоверяват единствено наличието на травматични увреждания,но от тях не може да се заключи какъв е действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорват се твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес у Р. Ц. У. и В. Н. У.

Оспорва се размера на претенцията, като се счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.

Отделно, в условията на евентуалност ,ответникът счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на Н. У. за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.

В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД водач, то се твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от ищците размер.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено основанието на предявената претенция,се въвежда възражение за съпричиняване от страна на Н.Т. У., изразяващото се в следните насоки:

- Пътувайки без поставен предпазен колан, Н.Т. У. е допринесъл към настъпването на установените увреждания, алтернативно - за настъпването на по- тежки увреждания, което не би се случило ако тялото му беше застопорено към седалката посредством предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалото лице е пътувал без поставен предпазен колан.Така изложените съображения на принос от страна на Н.Т. У. към настъпването на деликта и отделно - към настъпването на негативния за него самия резултат от деликта,според ответника следва да бъдат взети предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство - в случай, че бъде установено основание за присъждането на обезщетение.

Поради това се прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици. При условията на евентуалност, ако се счете иска за основателен, се оспорва размера на претендираните от ищците неимуществени вреди, като се счита същият за завишен и неотговарящ на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се и иска за присъждане на законна лихва като акцесорен на главния.

Неоснователността на главния иск води до неоснователността и на акцесорния.

3. ТВЪРДЕНИЯ ОТ допълнителната искова молба :

Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия на вредите се прави искане да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при призоваване ,които са били очевидци на самото ПТП и които са били разпитвани на досъдебното производство в това отношение . Не се 3 възразява по искането за изслушване на съдебно-медицинска експертиза , ако това искане се поддържа след разпита на тези свидетели.

4.Не е постъпил допълнителен писмен отговор в срока по чл. 372,ал.1 от ГПК .

5.Съображения на съда по съществото на спора:

Същественото в случая ,което следва да бъде отчетено е наличието на влязла в сила присъда по нохд.№ 354/ 2024г. на Плевенски окръжен съд с която съдът ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А.Р.М. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 26.05.2023 година на общински път гр.Плевен – с.Търнене, км.3 след изхода на гр.Плевен, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, нарушил правилото за движение по пътищата – чл.20, ал.2, изречение първо от Закона за движение по пътищата, който гласи: „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движел с несъобразена с релефа на местността и с конкретните условия на видимост скорост, с което се поставил в невъзможност да спре своевременно автомобила при възникналата опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Т. У. от гр.Плевен, която настъпила на 31.05.2023 година в гр.Плевен, поради което и на основание чл.343, ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.2 от НК във вр. с чл.54 от НК и го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА да е извършил деянието в град Плевен и да е допуснал нарушение на следното правило по чл.20, ал.2 изречение две от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание с ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок, като ПОСТАНОВИЛ на основание чл.67, ал.3 от НК по време на същия пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК – включване в програма за обществено въздействие. ЛИШИЛ подсъдимият А.Р.М. със снета по-горе самоличност на основание чл.343, ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.2 от НК във вр с чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Тези обстоятелства,които са установени с влязлата в сила присъда , съгласно правилото на чл. 146, ал.1 т. 4 от ГПК във вр. с чл. 300 от ГПК не се нуждаят от друго доказване по делото , а именно , че от страна на А.Р.М. е извършено на 26.05.2023г. виновно и противоправно деянието , описано като деликт в исковата молба и причинната му връзка с настъпилата по-късно смърт на Н.Т. У. .

От гл. т. на КЗ това вредоносно деяние, пък представлява настъпване на застрахователното събитие, което се покрива от задължителната застраховка „гражданска отговорност „ на водачите на МПС при чието настъпване за 4 пострадалите от деянието възниква правото да търсят обезщетение за вредите пряко от застрахователя съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ.

Не се нуждае от друго изследване и доказване, и това ,че не е било налице съпричиняващо поведение от страна на пострадалия Н. У./изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан / , което да бъде отчетено като смекчаващо вината на подсъдимия , при определяне наказанието на подсъдимия с влязлата в сила присъда по нохд.№ 354/ 2024г. на Плевенски окръжен съд. Това е така ,защото въпросът за наличието на съпричиняване е бил изследван в хода на наказателното производство и е решен категорично в смисъл ,че такова съпричиняване от страна на пострадалия Н. У. не е налице. Този въпрос е бил изрично обсъждан в мотивите на присъдата № 24/ 28.06.2024г. по н.о.хд.№ 354/ 2024г. на Плевенски окръжен съд, където е посочено,че няма основание за намаляване наказанието на подсъдимия поради смекчаващи вината му обстоятелства ,тъй като водачът на лекия автомобил „Фолксваген „ Н. У. и спътницата му Р.

У. са били с поставени обезопасителни колани.

Именно поради изложеното дотук , Плевенски окръжен съд е приел, че не се налага допускането нито на съдебна автотехническа експертиза , нито пък се налага допускането на съдебно-медицинска експертиза,поискана с отговора на исковата молба, доколкото тези експертизи касаят изясняването на механизма на ПТП ,причините за неговото настъпване и причинноследствената връзка между това ПТП и настъпилата смърт на наследодателя на ищците , а това са все обстоятелства , които са установени с влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 354/ 2024г. на Плевенски окръжен съд .