Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1130 от 14.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1883/2022
Вид
Решение № 1130
Подписан
14.08.2022
В сила
14.08.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.435,ал.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435,ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Пловдив, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501883 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. И. Г.,ЕГН-********** от ***,длъжник в изпълнителното производство,чрез пълномощника адв.Л.Д. против разпореждане от 18.04.2022г.на ЧСИ П. Н.,рег.№ ***,постановено по изп.д.№ 200/22г.в частта му,с която е отказано редуциране на приетия за събиране адв.хонорар в размер на 400лв.и е оставена без уважение молбата на длъжника Г. с вх.№ 07448/06.04.22г.за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение,сторени от взискателя и приети за събиране по изп.дело в размер на 400лв.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на действията на ЧСИ с довода,че приетите разноски на взискателя за адв.възнаграждение от 400лв.са в прекомерен размер.Излагат се доводи,че единственото предприето от взискателя действие до този момент било подаване на молбата за образуване на изп.дело,поради което се дължали разноски само по чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/2004г.в размер на 200лв.Извършеното от пълномощника на взискателя било с ниска правна и фактическа сложност,а платеното от взискателя възнаграждение за адвокат в размер,надхвърлящ минималния-прекомерен.Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната му част за разноските.Претендират се разноски.

1

Ответната страна по жалбата-взискателят Н. Л. М.,ЕГН-********** от гр.*** не е изразила становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по см.на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 200/22г.по описа на ЧСИ П.Н. е образувано по молба на Н. Л. М.,представлявана от пълномощника адв.М.К. против М. И. Г. въз основа на изпълнителен лист от 17.02.22г.,издаден по гр.д.№ 13892/20г.на ПдРС,за заплащане на издръжка за детето К.М.Г.,ЕГН-********** чрез неговата майка и законен представител Н. Л. М. в размер на 400лв.месечно за времето от 04.02.21г.до приключване на производството по гр.д.№ 13892/20г.

С молбата е поискано да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжника и се възлагат правомощия на ЧСИ на осн.чл.18 от ЗЧСИ.

С разпореждане от 24.03.22г. ЧСИ Николова е образувала изпълнително производство и е приела разноските за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.производство в размер на 400лв.Наложен е запор върху всички вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД до размера на дълга по изп.дело,започнато е пълно проучване на длъжника чрез изпращане на справки до НАП/НОИ,КАТ,БНБ,АВ и ГРАО.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за задължението по изп.дело,получена на 05.05.22г.Общият размер на задължението е посочен в ПДИ на 800лв.главница + лихви и разноски.

На 06.04.22г.от длъжника чрез пълномощника му е постъпила молба с вх.№ 07488 с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение,както и се прави възражение за прекомерност на приетия за събиране адв.хонорар.

Взискателят е изразил становище от 13.04.22г. досежно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,като го намира за неоснователно.

С разпореждане от 18.04.22г.ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото и да редуцира приетия за събиране адв.хонорар.Разпореждането е обжалвано само в частта досежно отказа да се намали адв.възнаграждение поради прекомерност.

Доводите на ЧСИ за отказа са,че приетото за събиране адв.възнаграждение в размер на 400лв.е съобразено с предвиденото в чл.10,т.1 и т.2 от НМРАВ за образуване и и водене на изп.дело.

2

Действително длъжникът е заплатил дължимите суми съобразно актуалния размер на дълга,посочен от взискателя към момента на образуване на изп.дело в рамките на срока за доброволно изпълнение,видно от представеното по изп.дело платежно нареждане.По делото обаче са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ във връзка с поисканото от взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника-налагане на запор върху вземанията на Г. в „Уникредит Булбанк“АД.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Приетите от съдебният изпълнител разноски на взискателя за адв.възнаграждение са в размер на 400лв.съгласно представения ДПЗС.Съгласно разпоредбата на чл.10,т.1 от НМРАВ минималният размер на адв.възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200лв.,а съгласно чл.10,т.2 от Наредбата минималният размер на адв.възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело се определя за удовлетворяване на парични вземания до 1000лв.,(какъвто е настоящият случай)-в размер на 200лв.Т.е.минималният размер на адв.възнаграждение за образуване и за процесуално представителство по изпълнителното дело е 400лв.общо.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя,че на взискателя се дължи възнаграждение само за образуване на изп.дело,тъй като единственото предприето от неговия пълномощник действие до момента е само подаване на молбата за образуване на изп.дело и това действие е с ниска правна и фактическа сложност,а платеното от взискателя възнаграждение за адвокат-прекомерен.От молбата за образуване на изп.дело е видно,че взискателят е поискал от съдебния изпълнител пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и в тази връзка му е възложил правомощия по чл.18 от ЧСИ,включително да определя способ за принудително изпълнение.В изпълнение на това ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника и е правил справки за установяване на имущественото му състояние.Запорът е бил наложен,т.е. осъществени са действия не само по образуване на изп.дело,тъй като са поискани и предприети реални същински действия въз основа на молбата на взискателя,въпреки извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение.Освен това производството по изп.дело не е прекратено и по него могат да бъдат извършвани и други изпълнителни действия в резултат на осъществявано от пълномощника на взискателя процесуално представителство.Следователно правилни са изводите на ЧСИ,че се дължи адв.възнаграждение по чл.10,т.1 и по т.2 от НМРАВ за образуване и процесуално представителство по изп.дело в общ размер на 400лв.

Тъй като това е минималният размер,предвиден в

Наредбата,неоснователно е възражението за прекомерност на адв.възнаграждение.Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК съдът,а в изпълнителното 3 производство-съдебният изпълнител,може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна,но не може да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36 от ЗА.В случая приетото като дължимо адв.възнаграждение от 400лв.за образуване и процесуално представителство по изп.дело е в минимално определеният размер по Наредбата и не следва да бъде намалявано под него.

С оглед на изложеното постановеният отказ за намаляване на адв.възнаграждение е правилен и законосъобразен,поради което жалбата против него следва да се остави без уважение.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателя не само с оглед изхода на делото,но и с оглед константната съдебна практика,според която страните не си дължат разноски независимо от изхода на делото,доколкото в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.Ето защо разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.В този смисъл-определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. И. Г.,ЕГН-********** от гр.***,длъжник в изпълнителното производство против разпореждане от 18.04.2022г.на ЧСИ П. Н.,рег.№ ***,постановено по изп.д.№ 200/22г.в частта му,с която е отказано редуциране на приетия за събиране адв.хонорар в размер на 400лв.и е оставена без уважение молбата на длъжника Г. с вх.№ 07448/06.04.22г.за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение,сторени от взискателя и приети за събиране по изп.дело в размер на 400лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4