Решение № 50 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора и Ю. Ст. Л. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600481 по описа за 2024 година

С присъда №1 от 05.01.2024г., по нохд № 1125/2022г., Благоевградски окръжен съд е признал подс. А. С. Е. за виновна в това, че на 17.07.2021г. около 15.00ч. в участък от асфалтов общински път BLG 19742 км.1+200м в посока от с.Ваклиново, общ.Сатовча към с.Кочан, общ.Сатовча, като неправоспособен водач, при управление на моторно превозно средство от категория „В“ – лек автомобил марка „ВМW“ модел Х3 с рег.№ ********, собственост на С. С. Е., като непълнолетна, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, като е допуснала отклонение на автомобила надясно по посока на движение, към канавка, намираща се от дясната страна на пътното платно за движение, последвано от рязко завИ.е наляво, преминаване през цялото пътно платно за движение и навлизане в банкета към насрещната лента за движение /левия банкет/ - чл.20 ал.1 от ЗДвП; при избиране на скоростта на движение е превишила допустимата в този участък от пътя, която за пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч, като се е движила със скорост от 155,4 км/ч – чл.21 ал.1 от ЗДвП; използвала е мобилен телефон по време на управлението на превозното средство без устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете си – чл.104а от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинила смърт на едно лице и средни телесни повреди на две лица – 1 смъртта на Н. Ю. А. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***, средна телесна повреда на Ц. В. Д. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, изразяваща се в счупвА.я на дясна лъчева кост – в областта на тялото /диафиза/ и в долния край на „типично място“, довели до трайно /за период от време по-голям от месец/ затруднение на движенията на десен горен крайник и средни телесни повреди на на Е. М. М. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост в областта на шийката с разместване на фрагментите, довело до трайно /за период по-голям от един месец/затруднение на движенията на десен горен крайник и разкъсно-контузна рана по гръбна повърхност на лява ръка с прекъсване на екстензорни сухожилия /сухожилия разгъвачи/ на 4-ти и 5-ти пръсти на ръката и на нерви на пръстите на ръката, довела до трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на лявата ръка, с което е осъществила състав на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. Б вр. ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.63 ал.2 т.2 от НК във връзка с чл.20 ал.1 чл.21 ал.1 и чл.104а от ЗДвП, поради което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, като на осн.чл.69 от НК вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, съдът е признал подс.С. С. Е. за виновен в това, че на 17.07.2021г. около 11.30 часа в с.Сатовча, област Благоевград, е нарушил забраната на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП – като водач и собственик на лек автомобил марка „ВМW“ модел Х3 с рег.

№ ******** е предоставил моторното превозно средство на неправоспособния водач – непълнолетната А. С. Е., и с това деЯ.е на същата дата около 15.00ч., в участък от асфалтов общински път BLG 19742 км.1+200м в посока от с.Ваклиново, общ.Сатовча, обл.Благоевград към с.Кочан, общ.Сатовча, обл.Благоевград, като независим съпричинител с А. С. Е., по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и средни телесни повреди на две лица – смъртта на Н. Ю. А. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***, средна телесна повреда на Ц. В. Д. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, изразяваща се в счупвА.я на дясна лъчева кост – в областта на тялото /диафиза/ и в долния край на „типично място“, довели до трайно /за период от време по-голям от месец/ затруднение на движенията на десен горен крайник и средни телесни повреди на Е. М. М. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост в областта на шийката с разместване на фрагментите, довело до трайно /за период по-голям от един месец/затруднение на движенията на десен горен крайник и разкъсно-контузна рана по гръбна повърхност на лява ръка с прекъсване на екстензорни сухожилия /сухожилия разгъвачи/ на 4-ти и 5-ти пръсти на ръката и на нерви на пръстите на ръката, довела до трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на лявата ръка, с което е осъществил състав на престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.последно, б.Б вр.ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и във връзка с чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години при първоначален общ режим на изтърпяване.

На осн.чл.343г от НК във вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лишил подс.С. С. Е. от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ години.

2

В законоустановения срок срещу постановената от БлОС присъда е постъпила жалба от защитника на подс. С. Е. – адв.Ив.Д., с искане за отмяна поради неправилност и незаконосъобразност. Застъпва се становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразно произнесена при липса на доказателствен материал по делото, от който обективно, безспорно и категорично да се направи единствен възможен извод за извършителство от страна на подс.Е.. В процесния казус не били събрА. доказателства в достатъчен и необходим обем за установяване на обстоятелството, че подсъдимият е извършил виновно, по непредпазливост престъплението, за което е обвинен. Моли се да бъде отменена присъдата на БлОС и подс.Е. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Въззивна жалба срещу постановената от БлОС присъда е постъпила от подсъдимите С.

Е. и А. С. чрез адв.Д.М.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Според защитата, присъдата е необоснована, тъй като съдът приел за доказА. факти, за които липсват доказателства, събрА. по реда на НПК, поконкретно за подс.С. Е., спрямо когото се поддържа обвинение, че е предоставил управлението на МПС на неправоспособен водач, а именно – неговата дъщеря. Цялото обвинение се основавало на едно единствено доказателства – показА.ята на св.К., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Посочва се, че този разпит бил проведен в пълно нарушаване на императивни процесуални норми, които съдът е следвало да констатира и съобрази. Първостепенният съд е допуснал отклонение от своите процесуални задължения да бъде обективен при анализа на доказателствата, като се ръководи само от закона. Дори и хипотетично да се приеме, че е законосъобразно да бъдат ползвА. показА.ята на този свидетел от досъдебното производство, то той в тях не сочи в никой момент, че подс.Е. е предоставил управлението на МПС на подс.А. Е.. Свидетелят не е направил изявление за знА.е, т.е. за факти, които са се състояли и същият е възприел, а прави свое умозаключение, казвайки „явно той й беше дал да кара“. В този смисъл, според защитата, присъдата почивала на предположение, в противоречие с НПК.

На следващо място според защитата, съдът неправилно бил приложил материалния закон, като осъдил подс.Е. за това да е нарушила чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и чл.104а от ЗДвП, като незаконосъобразно приел, че нарушаването и на трите разпоредби се намира в причинно-следствена връзка с ПТП. Твърди се, че по делото не били събрА. доказателства за нарушение на чл.104а от ЗДвП, тъй като единствено една от пътничките в автомобила свидетелствала в тази насока, но не казала, че именно в момента на загубата на контрол върху МПС подс.Е. е използвала мобилно устройство. Според защитата, това се било случило най-малко 10 минути преди ПТП. Освен това се застъпва становище, че ако се приеме, че подсъдимата е отклонила внимА.ето си чрез използване на мобилно устройство, то в такъв случай превишената скорост не се намира в причинно-следствена връзка с ПТП, защото според вещите лица, изготвили САТЕ, при несвоевременна реакция, дължаща се на използването на мобилния телефон, ПТП е щяло да настъпи и при допустимата за 3 съответния пътен участък максимална скорост от 90 км/ч. Застъпва се становище, че вменените нарушения на подсъдимата по ЗДвП взаимно се изключват/поглъщат и едновременното й осъждане за всяко едно от тях е в противоречие с материалния закон.

Защитата е на мнение, че наложените наказА.я и на двамата подсъдими са несъразмерно тежки, изключително прекомерни, несъобразени с действителната обществена опасност както на деянието, така и на дейците и най-вече с множеството смекчаващи вината обстоятелства, за които са събрА. не малко доказателства в хода на делото. Съдът не съобразил определените наказА.я с доказателствената съвкупност относно личността на двамата подсъдими, която свидетелства за лица с клоняща към нула обществена опасност.

Въпреки безспорно тежкия резултат, съдът е длъжен да съобрази всички значими обстоятелства по делото и да извърши изчерпателна оценка на действителната обществена опасност на самото деЯ.е, на която са се отразили и съпричиняващите действия на самите пострадали. Обратното означавало предубеденост и тенденциозна проява на тежък пеналистичен уклон, несъвместим с принципите на наказателния процес. В заключение се моли да бъде отменена присъдата в частта, в която подс.С. Е. е бил признат за виновен, като бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение. Моли се да бъде ревизирана присъдата по отношение на подс.А. Е. като бъде приложен правилния материален закон относно престъплението и да бъде намалено наложеното й наказание като явно несправедливо. Като алтернатива, в случай, че не бъде оправдан подс.С. Е., се моли да бъде намален размера на наложеното му наказание, тъй като същото е явно несправедливо и да бъде отложено изпълнението му по реда на чл.66 от НК.

Срещу постановената от БлОС присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители Ю. С. А., Р. А. А. и В. Ю. А. чрез повереника им адв.Кр.Д.. В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Обжалва се присъдата в частта касаеща подсъдимата А. Е. относно явно зА.жения размер на наложеното наказание лишаване от свобода и неправилното приложение на института на условното осъждане. В подкрепа на довода за незаконосъобразност се твърди, че неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.54 от НК, тъй като имало изключителен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, който дава основА.е за определяне на наказанието лишаване от свобода в размер около и над средния, предвиден в закона, след редукцията на наказанието по чл.63 от НК. В тази насока изтъква изключително безотговорното поведение на подсъдимата като водач на МПС, изключително тежките общественоопасни последици, които надхвърлят минималните такива за квалифициране на поведението по престъпния състав, за който е призната за виновна, липсата на критично отношение към тези последици и съжаление за случилото се. В конкретния случай незаконосъобразно е определен почти минимален размер на наказанието и приложен института на условното осъждане. Изразява се мнение, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.66 ал.1 от НК и чл.36 от НК.

4

Излага се довод, че присъдата в частта, касаеща индивидуализацията на наказанието е необоснована, тъй като било подценено значението на отегчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се също, че при обсъждане на доказателствения материал съдът е допуснал нарушение на редица процесуални норми, някои от които с императивен характер.