Акт от 12.03.2020, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е №

153 гр. Монтана, 12 март 2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 129 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 7, ал. 4, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Производството е образувано по жалба на Община Монтана против Решение № РД-02-36-98/28.01.2020 г. на Заместник министър и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж" (ОПРР) 2014 – 2020, за възстановяване на недължимо платена сума по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP001-1.026-0002-С01 с бенефициент Община Монтана.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, нарушения на приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. За разходите посочени в него /697.21 лв./ има издадено Решение № РД -02-36-1143/25.10.2019 г., който акт е отменен със съдебно Решение № 645/19.12.2019 г. на Административен Съд Монтана по адм.д. № 560/2019 г. Този отменен административен акт е постановен по повод възобновяване, по инициатива на УО, на административно производство по издаване на влязло в сила Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г. Отмяната на решението, с което е отказана верификация на разходи в размер на 697.21 лева, е задължително за страните по делото, както и за всички страни /чл. 177 от АПК/ и не подлежи на ново пререшаване, поради ползване на съдебното решение със сила на пресъдено нещо. Настоящият акт за недължимо платена сума постановен от УО е постановен в противоречие със съдебно решение № 645/19.12.2019 г. на Административен Съд Монтана, поради което същият е нищожен и следва да бъде отменен изцяло. Налице е абсолютна процесуална пречка за повторно решаване от органа - при идентичност на предмета и страните в производството. УО първоначално издава Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP001-1.026-0002-C01 с община Монтана. На 25.10.2019 г. издава решение за възобновяване на производството по влязлото в сила Решение № РД-02-36-823 от 15.07.2019 г., а последното е отменено от съда с цитираното съдебно решение. На следващо място твърди, че публично вземане, по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, възниква въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Не само, че в конкретния случай няма административен акт въз основа, на който да се обоснове възникването на публичното взимане, но и този, с който се отказва верификацията на разходите и решението за възобновяване на производството от УО са прогласени за незаконосъобразни и като такива са отменени от Административен съд – Монтана. Твърди се още липса на мотиви, както и че двамата експерти по проекта са държавни служители и са назначени като експерти със заповед на органа по назначаването. Като държавни служители на основание чл. 50а от Закона за държавния служител и във връзка с чл. 144 и сл. от Кодекса на труда имат право и могат да полагат извънреден труд, когато това е необходимо за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

Ответната страна – Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР ), в писмена молба, чрез гл. юрк А*** С*** оспорва жалбата. В писмена защита излага съображения за компетентност на административния орган и спазване на процесуалните правила при издаване на оспореното решение. Позовава се на чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредбата/ и на чл. 166 от ДОПК. По същество счита, че разходът в размер на 697.21 лв., заявен за окончателно плащане с искане № 5, не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 60, ал. 1, чл.

62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Моли отхвърляне на жалбата, прави искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Административен

Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в растеж” 2014 – 2020, Община Монтана сключва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в качеството на водещ бенефициент по Проектно предложение постъпило в ИСУН № BG16RFOP001-1.026-0002 „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици”. /л. 13/ С влязло в сила Решение

№ РД-02-36-823/15 07 2019 г. на Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройство и РУО на ОПРР 2014 – 2020, е отказана верификация и плащане на изброените в три пункта разходи. С последващо Решение № РД-02-36-1143/25 10 2019 г. на Заместник – министър на регионалното развитие и благоустройство и РУО на ОПРР 2014 – 2020, е възобновено административното производство по издаване на цитираното Решение № РД-02-36-823/15 07 2019 г., в което е посочено, че се създава нова т. 4, с която се отказва верификация на разходи в размер на 697.21 лева.

С оспореното решение, по сключения АДПБФП № BG16RFOP001-1.026-0002-С01, е установено публично вземане в размер на 697.21 лева платени като надплатени или недължимо платени и които суми подлежат на възстановяване.

По делото са приложени още доказателства за изпращане/получаване на съобщенията от ИСУН, приложено е адм.д. № 560/2019 г. по описа на Адм Съд Монтана, ведно с всички доказателства към него.

С Определение от 25

02 2020 г. /л. 55/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, а при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е дал и допълнителни указания във връзка със събирането на относими, за правилното решаване на делото, доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По отношение допустимостта на жалбата.

Видно от писмо вх. № 557/02 03 2020 г. на Административен съд Монтана, Община Монтана представя доказателства, от които е видно, че датата на изпращане на жалбата е 12 02 2020 г.

Срокът за обжалване на индивидуалните административни актове е 14 дневен – чл. 149, ал. 1 от АПК, без специалният закон да предвижда различен срок. Същият срок е посочен и в оспорения акт, както и съдът пред който същият подлежи на оспорване.

По общите правила на ГПК, чл. 60, ал. 5 - срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В случая, обаче, когато специален закон предвижда нещо различно, то меродавно значение има специалната норма. В тази връзка в чл. 22, ал. 2, във вр. с чл. 23 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с нормативен акт на Министерския съвет. Този нормативен акт е Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН /Наредбата/.

Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата - Електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. Съгласието на кандидатите/бенефициентите за приемане на електронни изявления и за приложимия ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН. Наредбата, по смисъла на чл. 2, т. 3, се прилага при извършване посредством ИСУН на действия по верифициране на разходите и регистриране на плащанията съгласно акта по чл. 7, ал. 4, т. 4 ЗУСЕСИФ. Според чл. 7, ал. 4, т.

4 от закона Министърът на финансите определя с нормативен акт правилата за извършване на плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи .. по програмите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд.

При така действащата правна уредба, срокът за подаване на жалба срещу законосъобразността на издаденото Решение, с което се цели възстановяване на неправомерно направени разходи, започва да тече считано от дата 28 01 2020 г., когато решението е постъпило в ИСУН и изтича на 11 02 2020 г., ден вторник, присъствен. Срокът за подаване на жалба е преклузивен, поради което след неговото изтичане правото на оспорване се преклудира, а разглеждането на жалбата по същество се явява недопустимо. В тази връзка без правно значение е обстоятелството, кога жалбоподателят се е запознал със съдържанието на уведомлението, а именно датата на първото отваряне, което е с дата 29 01 2020 г.

Извьн процесуалната възможност за оспорване законосъобразността на издадените актове, българското законодателство предвижда и възможност за оспорване с искане за обявяването им за нищожни, в който смисъл е чл. 149, ал. 5 от АПК, което е без ограничение във времето.

Съгласно чл. 168, ал. 3 от АПК - Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК - за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК - Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ - След окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 62 от ЗПФ - Органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредбата № Н-3/2018/, издадена на основание чл. 7, ал. 4 и § 5, т. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ - Бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.