Присъда № 6 от 13.01.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1519/2025
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 194 · Наказателен кодекс
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.58А · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда постановена по НОХД №1519/2025 г. по описа на СлРС.
Районна прокуратура - Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Х. Х. Б. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението и пледира по за подсъдимия Х. Х. Б. за наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.58А от НК да бъде намалено с 1/3, като му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим.
В с.з. подсъдимият, редовно призовани се явява лично и с назначен служебен защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Моли на подсъдимия да бъде определено наказание в предвидения за него минимален размер- наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.58А от НК да бъде намалено с 1/3.
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимитя се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства премина към процедурата по чл.371, т.2 от НПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. Х. Х. Б. е многократно осъждан за престъпления по чл. 194 и чл.
195 от НК.
Пострадалият С. П. Д. живеел в ***** Същият притежавал ламаринен гараж, който се намирал северно от жилищния му блок, близо до бл. 26 и се заключвал с катинар. В него съхранявал инструменти, машини и части, както и 2 бр. велосипеди, които били на внучките му. Почти всеки ден св. С. Д. ходил до гаража си, като последно бил там на 31.10.2025 г. и всичко било в порядък.
На 01.11.2025г. подс. Х. Х. Б. отишъл до гаража на пострадалия, счупил катинара и влязъл вътре, като взел 1 бр. български електрожен в комплект с кабели. Същият се опитал да го качи на велосипеда, който взел от гаража, но не успял, тъй като бил много тежък. Сложил го в един и чувал и го изнесъл зад един от гаражите. След това се върнал и взел велосипед със скорости и дискови спирачки, и се прибрал с двете инкриминирани вещи.
1
На сутринта, около 09,00 часа подс. Х. Б. начупил електрожена и го предал на св. И.Й.Й., който имал пункт за вторични суровини в кв. „Надежда“, гр.Сливен, като получил сумата от 100,00 лв.
Същият ден, св. С. Д. станал рано и тръгнал към битака, но когато минал покрай гаража си, забелязал, че катинарът бил счупен и вратата била отворена около 10-15 см в долната си част. Когато установил, че била извършена кражба, подал сигнал до РУ Сливен, като първоначално посочил, че били откраднати 1 бр. български електрожен в комплект с кабели, 1 бр. велосипед със скорости и дискови спирачки марка „CROSS“, малък струг, две пазарски колички и сандък с инструменти. Впоследствие пострадалият открил част от тях, като пояснил, че инкриминираните вещи били 1 бр. български електрожен в комплект с кабели и 1 бр. велосипед със скорости и дискови спирачки.
С протокол за доброволно предаване от 01.11.2025 г. св. С. Д. предал 2 бр. фотоснимки на гаража си.
На 03.11.2025 г. с протокол за доброволно предаване И.С.И. предал 1 бр.
CD, съдържащ запис от охранителна камера, поставена в жилището му, находящо се в *****.
В хода на разследването бил установен извършителя, а именно подс. Х.
Х. Б., който с протокол за доброволно предаване от 03.11.2025 г. предал 1 бр. велосипед, черен на цвят „CROSS“ с преден и заден амортисьор и с надпис на двете капли „SPRINTER“, като пояснил, че го откраднал от кв. „Сини камъни“, гр. Сливен.
С разписка от 04.11.2025 г. 1 бр. велосипед, черен на цвят „CROSS“ с преден и заден амортисьор и с надпис на двете капли „SPRINTER“, са върнати на собственика им - св. С. Д..
По делото била назначена и изготвена и съдебно-оценителна експертиза , от чието заключение е видно, че стойността на откраднатите от подс. Х. Б. вещи, по пазарни цени, към инкриминираната дата, е както следва: 1 бр. български електрожен в комплект с кабели 160А - 120,00 лв. и 1 бр. велосипед със скорости и дискови спирачки марка „CROSS“ - 280,00 лв., или всичко на обща стойност 400,00 лева.
По делото била назначена и изготвена съдебна видеотехническа експертиза с обект на изследване 1 бр. оптичен носител CD-R м. hp, съдържащ запис от охранителна камера, поставена в жилище, находящо се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ бл.29, вх. Е, ап.7. Кадрите от видеозаписите, съдържащи се на представения за изследване диск, от определеното за изследване време са свалени на хартиен носител и приложени към експертизата като снимки, от които се потвърждава гореизложената фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими 2 към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитания в досъдебното производство свидетели С. П. Д. (л.27- 28 от ДП), И.Й.Й. (л.29 от ДП), Й.М.Д.
(л.30 от ДП), дава вяра на обясненията на обвиняемия Х. Б. (л.26 от ДП), тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и в частност на протоколи за доброволно предаване (л. 10-13 от ДП); разписка (л.14 от ДП); справка за съдимост (л.45-56 от ДП); характеристична справка (л. 57 от ДП); ДСМП (л. 58 от ДП).
Дава вяра на заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза и съдебнооценителни експертизи, находящи се на съответно на л. л.34-40 от ДП и л. 44 от ДП, тъй като не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на експертите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Х. Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, затова, че на 01.11.2025 г., в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот изкривена врата на гараж и взломен катинар, е извършил кражба на чужди движими вещи - 1 бр. велосипед със скорости и дискови спирачки и 1 бр. български електрожен в комплект с кабели 160А, на обща стойност 400,00 лева, собственост на С. П. Д. от гр. Сливен,- престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК.
По делото е безспорно установен механизма на извършеното и авторството на същото.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението „кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел горепосочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение върху тях и е установил трайна фактическа власт върху същите. Подсъдимият е засегнал обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Подсъдимият е проникнал в имот чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита повредил е катинар на гаражна врата. Преодоляването на посочената преграда е било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесиите вещи, тъй като по този начин подсъдимият си е осигурил безпрепятствен достъп до 3 същите, а в последствие ги изнесъл извън гаража.
Подс. Х. Х. Б. е многократно осъждан за престъпления по чл. 194 и чл.
195 от НК. Със Споразумение № 227/2023г. по НОХД № 958/2023г. на PC Сливен, влязло в сила на 28.07.2023г., на обв. Х. Х. Б. било наложено наказание за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Предвид описаните осъждания, обв. Х. Х. Б. осъществил инкриминираното деяние на 01.04.2025 г. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. „б“ от НК.
Подс. Х. Х. Б., е извършил деянието си след като е осъждан за друго такова престъпление с влязла в сила присъда и не е изтекъл срока по чл. 30, ал.
1 от НК от изтърпяване на наказанието по предишната присъда, поради което същото се явява такова в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на НК.
Същото не представлява маловажен случай, въпреки невисоката стойност на предмета на всяко от деянията поотделно, тъй като са налице множество деяния. Това от своя страна обосновава по-висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на противоправните последици и пряко ги е целял.
Отнемането е извършено със специфично намерение - вещите да бъдат противозаконно присвоени. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са негови. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки усилията си за неговото настъпване.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимият и намерението му за облагодетелстване по незаконен начин.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства като прецени, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистосърдечните признания, изразено съжаление за извършеното, както и съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство.
Съдът отчете и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подсъдимия.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи следните наказания:
На подсъдимият Х. Х. Б. за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК, при условията на чл. 58А, ал.1 във 4 връзка с чл. 54, ал. 1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия Х. Х. Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 136.32 евро /266.61 лева/ в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5