Решение № 156 от 19.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ямбол, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст.Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст.Георгиев Гражданско дело № 20252330101658 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Т. В. от гр. Ямбол, против „ Вива Кредит “ АД, искане за прогласяване на нищожност на сключените между страните договор за паричен заем № *** от 19.12.2024 год. и договор за допълнителни услуги към заем №*** от 19.12.2024 год. , на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2024 г. между страните бил сключен договор за заем за сума в размер на 3000, 00 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 40.32 % и ГПР в размер на 49.49 %. Общото сума за погасяване на кредита била в размер на 3 868, 35 лв., като същата следвало да бъде погасена на петнадесет месечни вноски, всяка една от тях в размер на 257, 89 лв. Първото плащане на вноската било на 18.01.2025 г., а датата на последното плащане на 14.03.2026 г., при лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден- 0.11 %.

Между страните бил сключен и устен договор за допълнителни услуги и в случай, че същия не бил ги заплатил преди сключването на договора, по негово искане и възлагане същите се разсрочвали на равни части и се дължали на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителната вноска, съгласно таблица, заемателя трябвало да заплаща сума в общ размер на 502, 74 лв., като със сключването на устния договор за предоставяне на допълнителни услуги, вноската по кредита се увеличавала от 257, 89 лв. на 502,74 лв. Ищеца твърди, че научил за договора за предоставяне на допълнителни услуги първо в приложението му, като видял, че вноските му са 15 бр., всяка едно от по 502,74 лв., като това било потвърдено и по телефона. Твърди се, че договора за допълнителни услуги бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави, като внасял неровновесие в кредитните правоотношения, като престациите били нееквивалетни. Същия имал типов характер, не бил индивидуално уговорен, като по този начин отвветника се стръмял да заобиколи изискването на закона. Невключването на цената на пакета за 1 допълнителни услуги в ГПР накърнявало изискванията на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се целяло калкулиране на допълнителна печалба за ответното дружество. Уговорката за плащане на допълнителни услуги поставяли в по- неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала правата му като по- слаба страна в правоотношението и водило до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Пакета представлявал скрит доход по кредита, който следвало да бъде вкюлечн в ГПР, като съгласно чл.22 ЗПК договора за потребителски кредит бил недействителен.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Предявения иск се оспорва по основание и размер, като се иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Твърди се, че процесния договор не бил нищожен, като отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се развиват подробни съображение за математическия алгоритъм по който се изчислявал ГПР, като в настоящия случай било приложимо единствено първото базово допуескане по т.3,б.“а“ на Приложение № 1. Волята на страните била изразено ясно и недвумислено при сключването на сделката, като договора не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните, като не се установявало различна воля от съставените писмени документи.

Срещу ищеца по първоначалния иск е предявен насрещен иск от страна на ответното дружество, който на основание чл.211 ГПК е приет за съвместно разглеждане. В същия се твърди, че ищеца по първоначалния иск има качеството на длъжник спрямо ответното дружество, с оглед на това, че бил сключен реален и формален договор за кредит, по силата на който кредитополучателя получил заемната сума в общ размер на 3100 лв., като същия се задължил да я върне на падежа, заедно с договорената лихва. Към момента на подаването на насрещната искова молба ответника по насрещния иск не бил направил никакви плащания.

С настоящята искова молба по насрещния иск ищцовото дружество обявил кредита за предсрочно изискуем, като ответника бил уведомен с настоящата насрещна искова молба.

С оглед на това се иска осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000 лв.- главница по договора за паричен заем № ***/19.12.2024 г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск.

В съдебно заседание ищеца редовно уведомен не се явява, като не се явява и пълномощника му.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не изпращат законен и процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно сключването на 19.12.2024 г. договор за паричен заем по посочените по- горе параметри. Също така не спорят, че посочената в договора сума в размер на 3000 лв. е приведена на ищеца. Представени са още декларация по чл.42,ал.2,т.2 ЗМИП; СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити; погасителен план; ОУ приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние и извлечение от моят Вива кредит- по договор за кредит № ***, при ОУ за ЗПФУР, погасителен план от които е видно, че размера на кредита е 3000 лв., брой на вноските 15, размер на последваща погасителна вноска от 502, 74 лв. и дата на следваща вноска 20.03.2025 г., спхравка погасителен план по договор за паричен заем ***/19.12.2024 г. на С.

Т. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, чл.26, ал.1, пр. трето ЗЗД и чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.2, т.20 ЗПК за прогласяване за нищожни сключените между страните договор за паричен заем № *** от 19.12.2024 год. и договор зао допълнителни услуги към заем №*** от 19.12.2024 год. , на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречието им със закона, поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправност.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Безспорно е между страните, фактите, че между тях е сключен договор за паричен заем от 19.12.2024 г. по посочените по-горе условия.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за заем не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит, свързани с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК

Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 3 услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В тази връзка посоченият в процесния договор за кредит ГПР е в размер на 49, 49 % и съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. При включване на възнаграждението по договора за допълнителни услуги в ГПР, същият би се увеличил и би надхвърлил преткратния размер за законната лихва.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по[1]специално посочените в договора за допълнителни услуги. Следователно възнаграждението по договора за допълнителни услуги представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК.

Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес. Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C‑453/10 Jana Pereničová и Vladislav Perenič срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Ето защо, съдът приема, че е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора. За пълнота на изложението следва да се изложи, че клаузата за заплащане.

Договорът за допълнителни услуги също е нищожен, поради противоречие със закона.

В тази насока следва да се отбележи, че в погасителния план към договора за паричен заем изрично е посочено, че заемателя заплаща погасителни вноски в размера , посочен в колона 3, в случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването на настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочвали на равни части и се дължали на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на 4 погасителната вноска, съгласно таблицата по-горе, заемателя щял да заплаща сума в общ размер на 502, 74 лв.