Решение № 215 от 29.11.2019, Районен съд - Кубрат

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 215

Гр.Кубрат, 29.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Великова при секретаря В.Д.и ПРОКУРОР Зорница Цветкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 374 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от

СК.

Ищецът

И.Д.И., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Тезгюл

Лютфиева от САК твърди, че с ответницата

С.Г.А. живели на семейни начала, като от фактическото съжителство имат родени две деца

– Д.И. Д., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН **********. След прекратяване на съжителството им с Решение № 157/26.09.2016 г. по гр. д. № 220/2016 г. по описа на РС-Кубрат, упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Д.е било предоставено на ищеца, а упражняването на родителските права и местоживеенето на детето С. – на ответницата. На всеки от родителите е бил определен режим на лични отношения с другото дете и съответно осъден да плаща месечна издръжка. Като твърди, че

С.Г.А. не давала възможност бащата да се вижда с детето С., че на 19.05.2019 г след като разбрал, че майката е напуснала пределите на страната и със съдействието на служителите от 02 РУ на МВР-Русе открил малолетната при непознати за ищеца лица в срутена постройка в гр. Русе, а момичето било мръсно, гладно и с множество видими физически наранявания по тялото, както и че поведението на ответницата представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, моли съда да постанови решение, с което да лиши С.Г.А. от родителски права по отвношение на С. И. Д. ведно с всички законни последици от това. В писменото становище депозирано преди последното съдебно заседание по делото пледира в условията на алтернативност, ако съдът не уважи исковата претенция, да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. на бащата, ведно с всички законни последици от това.

Ответницата

С.Г.А., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в гр.

Русе, ул. „Д-р Буная“ № 12 чрез пълномощник адв. Сияна Великова Великова от АК-Русе признава, че не живее на адреса, определен в съдебното решение по гр. д. № 220/2016 г. на РС-Кубрат, а в гр. Русе под наем заедно с приятеля си Г.Н., като заявява, че промяната на местоживеенето е право на всеки български гражданин.

Отрича да е препятствала ищеца да вижда детето

С., като обратно той пречил на нейните свиждания с детето Д.. Признава, че по здравословни причини й се наложило временно да напусне пределите на страната, поради което грижите за С. поверила на Д.И.Н.– майка на приятеля й. Ответницата имала уговорка, че при невъзможност от страна на Н. да се грижи за малолетната й дъщеря, тя да отсяда за ден, два в дома на неин много добър приятел – С.Х.П.. Твърди, че именно в такъв момент детето е било открито на адреса в гр. *********** при

П.. Оспорва твърденията, че дъщеря й е била в срутена постройка, гладна, мръсна и с видими физически наранявания. Като твърди, че се грижи добре за С., че детето се чувства щастливо с нея и нейния приятел, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В депозираното писмено становище преди последното съдебно заседание по делото прави възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание прокурорът от Р.п.– К. Зорница Цветкова депозира становище, че лишаването на майката от родителски права би било крайна мярка, но евентуално предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. на бащата, съответства на установената по делото фактическа обстановка.

Дирекцииите

„Социално подпомагане“ гр. Русе и гр. Кубрат поддържат становища, че решението на съда следва да бъде съобразено с интереса на детето.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съобразно чл. 235

ГПК

, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното на л. 8 от делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0523/05.12.2012 г. съставен от длъжностно лице от Община Тутракан, ищецът и ответницата са съответно баща и майка на малолетната С. И. Д., родена на *** г. Страните са живели на семейни начала, като не е спорно, че от съвместното си съжителство имат родено и друго дете – Д.И. Д., род. на *** г.

След фактическата раздяла между страните с Решение № 157/26.09.2019 г. по гр. дело № 220/2016 г. по описа на РС–Кубрат, потвърдено с решение по в. гр. д. № 292/2016 г. по описа на ОС–Разград, упражняването на родителските права по отношение на детето Д.е предоставено на бащата, а по отношение на С. – на майката. Всеки от родителите е бил осъден да плаща издръжка за детето, за което не полага преки грижи, като е определен и режим на лични отношения. Д.заедно с ищеца живеели в дома на родителите му в гр. Кубрат, а С. – заедно с ответницата в дома на баща и в същия град.

Видно от представените по делото писмени доказателства (молби до ДСИ, изпълнителни листи), че и двамата родители не са плащали дължимата издръжка доброволно, както и са създавали пречки на другия при осъществяване на контактите с децата.

През месец август 2018 год. ответницата заживяла на семейни начала с Г.Н.на квартира в гр.

Русе. Взела със себе си и малолетната С., която записала в детска градина.

В края на месец ноември 2018 г. ответницата претърпяла оперативна интервенция поради установено заболяване херниая. Твърди се, че поради влошаване на здравословното й състояние на 01.05.2019 г. С.Г.А. заедно с приятеля си заминали за Англия с цел тя да се консултира с други медицински специалисти, а приятелят й – да работи. Преди да отпътуват, А. оставила пълномощно относно детето С. на майката на съжителстващия с нея мъж – св. Д.Н., защото последната следвало да полага грижи за момиченцето. Уговорили с далечен роднина на ответницата – С., също да го гледа, в случай, че Н. е ангажирана.

След заминаването за чужбина Н. се грижела за С., но после твърди, че се разболяла и го оставила на грижите на С. и възрастната му майка, които живеели в къща, намираща се в покрайнините на гр. Русе.

Ищецът узнал, че малолетната му дъщеря е обгрижвана от чужди лица в гр. Русе, поради което заедно със своята майка – св. С.Д. и сестра – св. Т.Р., отишли в гр. Русе и като не успели да намерят детето, сигнализирали във Второ РУ към ОДМВР – Русе. Така детето било открито в дома на С. П., след което предадено на ищеца с Приемо-предавателен протокол на

19.05.2019 г. в добро здравословно състояние и без видими следи от насилие.

Предаването на детето е извършено в присъствието на полицейски служител – св. В.В..

Бащата твърди, че след като взел дъщеря си, установил, че по лицето и тялото й има следи от насилие, поради което на 20.05.2019 г. С. е била освидетелствана от съдебен лекар д-р Д.В.. Видно от приложеното Съдебно-медицинско удостоверение № 58/2019 год., при прегледа на момичето са установени кръвонасядания по лицето, гърба, лява длан и лява подбедрица, оток и цепковидна рана на десния устен ъгъл с подлежащ подлигавичен кръвоизлив.

Ищецът сигнализирал Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Кубрат, а те съответно Районна прокуратура –Кубрат, която образувала пр. преписка № 316/2019 г., която впоследствие препратила по компетентност на Р.п.– Р. Последната в заверено копие е приета към доказателствата по делото. В рамките на извършваната проверка по преписката на 25.06.219 г. С. отново е била освидетелствана от съдебен лекар – д-р В.Г., като видно от съдържанието на приложеното СМУ № 181/2019 г. при прегледа й са констатирани множество кръвонасядания по двете предраменници и охлузване с линийна форма по задната повърхност на лявата предраменница, кръвонасядания и охлузвания по лявото бедро и лявото коляно.

Социалният доклад на ДСП – Русе е изготвен при разговор по телефон с майката с оглед пребиваването й по това време в Англия. Тя е заявила, че до м. септември 2018 г. бащата не се е интересувал от С., не се е възползвал от режима за контакти с детето. Пред социалните работници тя е заявила желание, готовност и възможност да отглежда детето.

От изготвения от ДСП–Кубрат социален доклад се установява, че С. е нормално развито дете.

Основните му потребности от подслон, храна, здравеопазване и образование се задоволяват от страна на бащата. След заминаването на майката в чужбина и установяването на детето при ищеца, в дома на И. са създадени добри условия за правилното отглеждане на малолетната. В жилището на бащата има обособена детска стая, която обитават двете сестри – Д.и С.. С. е силно привързана към своята кака. При разговор на социалните работници с момичетата и двете изразяват желание да продължат да живеят заедно в дома на ищеца. Последният когато е трудово ангажиран ползва помощта на своята майка. С. ползва социална услуга, предоставена от Центъра за обществена подкрепа, като видно от осъществените 7 сесии с психолог са били изведени следните проблемни зони – обърканост, страх от изоставяне, тревожност, трудно задържа вниманието си. Според социалните работници родителите не поддържат нормални отношения по между си, в това число и по отношение отглеждането на децата си, което рефлектира върху тяхното възпитание. Заключението на служителите в ДСП –Кубрат е, че бащата се стреми да задоволява потребностите на С. адекватно, действията му показват загриженост и силна привързаност към детето.

От показанията на св. Д. и св. Р. се установява, че на 19.05.2019 г., когато взели С. от Русе, детето било мръсно, изглеждало зле и със видими следи от физическо насилие. То с радост приело появата на своя баща и неговите роднини. От тогава и понастоящем момиченцето се обгрижва от своя баща, с полощта на св. Д., през учебната 2019/2020 г. е записано в първи клас на СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат. Чувства се добре при ищеца заедно с по-голямата си сестра. Споделят, че при опити на майката да я вземе С. не искала да ходи при нея.

От показанията на св. Н. – майка на съжителстващия с ответницата мъж, се установява, че тя е поела грижите за С., но поради заболяване се наложило детето да бъде обгрижвано от С., който бил далечен роднина на С.Г.А..

Свидетелката твърди, че С. се е грижила много добре за дъщеря си, била записана на детска градина в Русе, лекувана при необходимост. Пълномощното за детето майката оставила основно с цел да я запише в първи клас в училище в гр. Русе.

Св. Н.– баща на ответницата твърди, че ищецът е с буен нрав и постоянно създавал скандали.

Твърди, че С. е идвала да му гостува в гр. Кубрат, но бащата и неговите роднини не търсели детето, за да се видят с него. Заявява, че дъщеря му е грижовна майка.

От показнията на св. В. – полицейски служител, присъствал при предаване на детето С. на бащата на 19.05.2019 г., се установява, че детето е било закарано в дома му от неговата майка и приятеля й и са го поставили пред свършен факт – „ще се грижиш за него докато нас ни няма“. Твърди, че момичето е било предадено в добро здравословно състояние и не е имало видими наранявания.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В., който е без родствени връзки със страните и не е заинтересован от изхода на делото. Неговите показания опровергават твърдението на св.Н., че детето е било оставено на нейните грижи, но тъй като заболяла, не можела да го обгрижва и поради това го предала на С..

Съдът не дава вяра и на показанията на св. Д. и св Р. в частта им, че детето било с видими следи от физическо насилие. Тези техни твърдения се опровергават от показанията на св.В. и от представения приемопредавателен протокол носещ и подписа на ищеца. Безспорно е, че в тази насока има и СМУ, но съдът приема, че това не са синини от нанесен побой на момичето, тъй като тогава е резонен въпроса от къде са синините, констатирани от д-р Горанов на 25.06.2019 г., по времето когато е при баща си. Очевидно детето е по-буйно, активно и тези синини са в резултат на игри и физическа активност.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 132 от СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, се имат предвид особено тежките случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.