Решение № 65 от 13.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900257 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „К.Е.“ ЕООД срещу „Х.В.А.Н.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 60506,00 лв., представляваща възнаграждения за осъществяване на физическа охрана на обект „FAMILY LIFE NEVIS RESORT“ за периода от м. януари 2020 г. до м. юни 2020 г. по договор за охрана № 2/17.10.2016 г., сключен между ответника в качеството на възложител и „М.С.“ ЕООД, в качеството на изпълнител и сумата от 17 260,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.02.2020 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, които вземания ищецът е придобил по силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 19.01.2023 г., сключен между „М.С.“ ЕООД като цедент и ищеца „К.Е.“ ЕООД като цесионер.

В исковата молба ищецът „К.Е.“ ЕООД твърди, че между ответника „Х.В.А.Н.“ АД, в качеството на възложител и „М.С.“ ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор за охрана № 2/17.10.2016 г., по силата на който изпълнителят „М.С.“ ЕООД, се е задължил да предостави в полза на възложителя „Х.В.А.Н.“ АД услуги, изразяващи се в осъществяване на 1 физическа охрана на обект „FAMILY LIFE NEVIS RESORT“ в УПИ *** по устройствен план на Община Несебър с административен адрес: Община Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, „О.Н.Х.“. Съгласно чл. 1 от сключения договор описаните услуги се предоставяли срещу заплащане, като изпълнителят се задължавал да издава фактура на възложителя (чл. 8), който от своя страна следвало да заплаща цената по издадената фактура по банков път месечно до 10 - то число на месеца, следващ предоставянето на услугите.

Съгласно уговореното изпълнителят „М.С.“ ЕООД е изпълнило точно в качествено и количествено отношение задълженията си. Въпреки изпълнение на своите задължения до момента не били получени дължимите суми за предоставените охранителни услуги.

За процесните вземания, представляващи възнаграждения за осъществена физическа охрана за периода м. януари 2020 г. – м.юни 2020 г., били издадени следните фактури: фактура № 0000000318/04.02.2020 г. - 12 082,00 лв.; фактура № 0000000321/02.03.2020 г. - 11 830,00 лв.; фактура №0000000324/03.04.2020 г.- 11 128,00 лв.; фактура №0000000326/04.05.2020 г.- 11 518,00 лв.; фактура № 0000000328/ 02.06.2020 г.- 13 258,00 лв.; фактура № 0000000330/02.07.2020 г. – 690,00 лв.

Ищецът твърди, че с договор за цесия от 19.01.2023 г. „М.С.“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество „К.Е.“ ЕООД вземанията си от „Х.В.А.Н.“ АД в размер на 60 506,00 лева, представляващи незаплатена главница по гореописаните фактури. Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава, считано от 10-то число на месеца, следващ предоставянето на услугите в общ размер на 17 260,22 лв., за периода от 10.02.2020 г. до 03.02.2023 г., както следва: сумата от 3641,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 12 082,00 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 03.02.2023 г.; сумата от 3486,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11830,00 лв. за периода от 10.03.2020 г. до 03.02.2023 г.; сумата от 3183,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11128,00 лв. за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2023 г.; сумата от 3199,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11518,00 лв. за периода от 10.05.2020 г. до 03.02.2023 г.; сумата от 3568,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 13258,00 лв. за периода от 10.06.2020 г. до 03.02.2023 г.; и сумата от 179,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 690,00 лв. за периода от 10.07.2020 2 г. до 03.02.2023 г.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Х.В.А.Н.“ АД /Х. АД/ оспорва предявените искове. Твърди, че уведомлението по чл. 99 ЗЗД от цедента „М.С.” ЕООД, е получено от ответника на 07.02.2023 г., като в отговор било извършено насрещно връчване на изявление от страна на ответника, с което той е оспорил цедирания дълг. Ответникът не оспорва сключването и изпълнението на договора за охрана с предишния кредитор, както и осчетоводяването на издадените фактури от негова страна. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като било настъпило пълно погасяване на претендираното вземане чрез извършване на извънсъдебно прихващане на насрещни вземания от ответника преди сключването на процесния договор за цесия. В случая на 03.01.2023 г. между „Е.Д.” АД, ЕИК ****, в качеството му на цедент, и ответника Х. АД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия. По силата на този договор „Е.Д.” АД е прехвърлило на ответника свое вземане срещу „М.С.” ЕООД в размер на 75 111, 99 лв., от които 63 000,00 лв. - главница, и 12 111,99 лв. - лихви. Цедентът е уведомил третото задължено лице „М.С.” ЕООД за осъщественото прехвърляне на вземането. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД с уведомяването на длъжника за извършената цесия тя е произвела действие спрямо него и третите лица.

Прехвърлянето на вземането не е било оспорено от длъжника.

На 10.01.2023 г. ответникът Х. АД е отправил до “М.С.” ЕООД писмено изявление за прихващане на насрещните си вземания към това дружество.

Ответникът твърди, че е извършено извънсъдебно прихващане на вземането на „М.С.” ЕООД, произтичащо от сключения между двете дружества договор за охрана от 17.10.2016 г., в общ размер на 60 506,00 лв. съгласно процесните фактури, заедно с дължимите лихви, с насрещното вземане на ответника Х.

АД в размер на 75 111,99 лв., до размера на по-малкото от тях. Изявлението е изпратено до „М.С.” ЕООД на посочения в ТРРЮЛНЦ актуален адрес на управление към м.01.2023 г.- к.к. Златни пясъци, Парк Хотел Одесос. Тъй като на адреса не са открити никакви представители на дружеството или указания за друг адрес, е залепено уведомление до управителя, заедно със самото изявление за прихващане. Същите не са получени в 14-дневен срок, поради което по аргумент от чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК изявлението е редовно връчено, респективно - ефектът от прихващането е настъпил. В условията на 3 евентуалност, в случай че бъде прието, че погасителният ефект на изявлението за прихващане не е настъпил, ответникът Х. АД релевира възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца „К.Е.“ ЕООД с вземането си към цедента “М.С.” ЕООД в размер съгласно сключения договор за цесия от 03.01.2023 г., тъй като не се е съгласил с прехвърляне на вземането по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД .

По изложените съображения ответникът Х. АД моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като вземанията на ищеца „К.Е.“ ЕООД до размера на предявеното с възражението насрещно вземане се погасявали с извършеното възражение за прихващане.

В допълнителна искова молба ищецът „К.Е.“ ЕООД оспорва твърденията на ответника. Счита, че не е било извършено надлежно прихващане, тъй като не са налице предпоставките за компенсация. Ищецът оспорва съществуването на вземанията на ответника по Договори за парични заеми от 05.11.2018 г., 13.11.2018 г., 19.11.2018 г., 26.11.2018 г., 03.12.2018 г., 10.12.2018 г., 19.12.2018 г., придобити по силата на Договор за цесия от 03.01.2023 г., тъй като „Е.Д.“ АД не е давало заеми на „М.С.“ ЕООД. Ищецът оспорва между „Е.Д.“ АД и „М.С.“ АД да са били предавани парични суми с основание „заем“. Заеми не са били осчетоводявани от двете дружества, както и не са били включвани в ГФО за съответната финансова година и годишната данъчна декларация.

На следващо място, ищецът твърди, че не е налице ликвидност на вземанията, които претендира за прихващане ответника, тъй като ищецът изрично оспорва съществуването на вземането на ответника по Договора за цесия от 03.01.2023 г., и отделно няма влязъл в сила съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо съществуването на това вземане.

Ищецът оспорва достоверността на датата на Договора за цесия от 03.01.2023 г. между „Е.Д.“ АД и ответника Х. АД, включително законосъобразността на цялата процедура по връчване на книжа от двете дружества спрямо „М.С.“ ЕООД, като твърди, че всички частни документи, представени с отговора на исковата молба са били съставени за целите на настоящото производство. Ищецът твърди, че „Е.Д.“ АД и ответника са свързани лица по смисъл параграф 1 на Търговския закон, тъй като изпълнителен директор на двете дружества е едно и също лице, като и двете 4 дружества имат един и същ адрес на управление. Ищецът оспорва „М.С.“ ЕООД да е бил надлежно уведомен за цесията и за прехвърлянето на вземането, както и за извършеното извънсъдебно прихващане. Ищецът изрично оспорва законосъобразността на проведената процедура по връчване на книжа, а именно уведомление за цесия от страна на „Е.Д.“ АД, както и липса на получено валидно изявление за прихващане от длъжника. Ищецът оспорва, че „М.С.“ ЕООД е уведомено за цесията от 03.01.2023 г. преди уведомлението по чл. 99 ЗЗД, което то е изпратило и е получено от ответника Х. АД. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърленото вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 103, ал.

3 ЗЗД поради липса на насрещност на вземанията между ищеца и ответника и с оглед ненадлежното връчване на уведомлението за цесия по сключения договор за цесия от 03.01.2023г., ответникът не би могъл да направи валидно правопогасяващо възражение за прихващане съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Такова би могъл да направи само в случай, че неговия цедент „Е.Д.“ АД е бил уведомил първи по време за прехвърленото вземане в патримониума на ответника.

В отговор на допълнителна искова молба ответникът Х. АД поддържа, че договорите за заем са били надлежно сключени, осчетоводени, включени в ГФО и в годишната данъчна декларация за съответния период. Сочи, че страните по материалното правоотношение, отнасящо се до договора за цесия от 03.01.2023 г., са „Е.Д.” АД и “Х.В.А.Н.” АД, поради което между тези страни по материалното правоотношение няма спор относно съществуването на вземането. Поддържа също така, че уведомлението не е елемент от договора за прехвърляне на вземането, като легитимиран да възразява за липсата на уведомяване е единствено длъжникът. Ето защо ответника счита за недопустимо възражението относно обстоятелството, че „М.С.” ЕООД не е било надлежно уведомено за цесията и извънсъдебното прихващане.

По отношение на релевираното от ответника възражение за прихващане съдът е дал указания на ответника с определение № 2465/20.07.2023 г. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК да индивидуализира твърдяното насрещно имуществено право, предявено чрез възражението за прихващане като наведе конкретни фактически твърдения за неговите правопораждащи факти, да индивидуализира вземането за лихва и да посочи дата на уведомяване на 5 длъжника за извършената цесия. Със заявление вх. № 74193/09.08.20223 г. ответникът е направил уточнение на възражението за прихващане, като е посочил, че между „Е.Д.“ АД като заемодател и „М.С.“ ЕООД като заемател са сключени седем отделни договора за заем, всеки на стойност 9000,00 лв., както следва: Договор за заем от 05.11.2018 г., Договор за заем от 13.11.2018 г., Договор за заем от 19.11.2018 г., Договор за заем от 26.11.2018 г., Договор за заем от 03.12.2018 г., Договор за заем от 10.12.2018 г. и Договор за заем от 19.12.2018 г. В договорите за заем били уговорени 5 % годишна лихва върху главницата. Предоставените в заем суми по всеки договор били предадени в брой в самия ден на сключване на договора, като лихвите по всеки договор били дължими за периода от предоставяне на заемната сума - датата на сключване на съответния договор до датата 31.12.2022 г., като е уточнен размера на вземането за лихва по всеки договор за заем за посочения период.