Решение № 225 от 24.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Русе, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора В. Л. Л. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600796 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №80 от 21.07.2025 г. по НОХД №720/2025 г., Русенски районен съд, НО, 7-ми наказателен състав е признал подсъдимия В. Л. Б. за виновен в това, че на 17.09.2023 г. в град Русе отнел чужди движими вещи - два броя дръвчета от вида „Иглолистни – Западна туя Смарагд“ /Thuja occidentalis Smaragd/ с декоративно оформен връх във формата на топка на стойност 90.00 /деветдесет/ лева, собственост на „E.E.“ ООД от владението на С.Я.Ц., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са били под постоянен надзор, като случаят е маловажен, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати, поради което и на основание 197, т.2 от НК, във вр. чл. 195, ал.4, вр.с ал. 1, т.2, вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.36, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на наказание Пробация, включваща пробационните мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 от НК.

Постановил писмените доказателства и вещественото доказателство – 1 бр.

1 оптичен носител CD-R, с капацитет 700MB да останат по делото.

РРС се произнесъл и на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. В. Л. Б. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Русе сумата в размер на 747.51 лева (седемстотин четиридесет и седем лева и 51 ст.) – разноски по делото, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимият бил осъден и на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Русе сумата в размер на 2032 (две хиляди тридесет и два) лева, представляваща направени на съдебна фаза разноски, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият В. Л. Б. на основание чл.371, т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Недоволен от постановената присъда е останал представителят на Районна прокуратура – Русе, който в законоустановения срок е депозирал протест с твърдение за неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност. Моли присъдата да бъде отменена в опрадателната част като подсъдимият Б. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и му бъде наложено наказание съобразно поисканото пред първата съдебна инстанция.

В разпоредително заседание на 21.10.2025 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна прокуратура заявява, че не поддържа протеста. Сочи, че се касае за деяние, което правилно и законосъобразно е било квалифицирано като такова по чл.197, т.2 във вр. с чл.195, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НК, поради което моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде изцяло потвърдена.

Пред въззивния съд упълномощеният защитник адв. С. С. твърди, че протестът е неправилен.

Подсъдимият Б. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли присъдата да бъде оставена в сила.

Русенски окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста доводи‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Въззивният протест е подаден от надлежна страна в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

2

Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен.

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на съкратеното съдебно следствие – по реда на чл.371, т.2 от НПК, в рамките на която процедура е съобразил направените от подсъдимото лице в хода на съдебното следствие признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и способите им за приобщаване, а именно: показанията на свидетелите С. Ц., Я.Р., И. П., заключенията на ценова икономическа, ботаническа и техническа експертизи, както и от писмените доказателства и доказателствени средствапротокол за оглед на веществени доказателства; съдебно-ботаническа, разписка, справка за съдимост, биографична справка, декларация за семейно, материално положение и имотно състояние, веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител CD-R, c капацитет 700МВ, съдържащ видеозаписи от камери за видеонаблюдение, предоставени от "E.E." ООД.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на признанието на фактите по обвинителния акт от страна на подс. Б. и подкрепящите го показания на свидетелите С. Ц., Я.Р., И. П., писмените доказателства по делото, експертните заключения на ценова икономическа, ботаническа и техническа експертизи и вещественото доказателство.

Изброената доказателствена съвкупност ведно с признанието по чл. 371, т. 2 от НПК от страна на подс. П. въззивният съд преценява като достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въз основа на тях се установява, че на 17.09.2023 г. късно вечерта, около 23:07 часа подс. Б., след като употребил значително количество алкохол, минал по ул. „Добруджа“ в гр. Русе. Пред естетичен център на „E.E.“ ООД, с управител св. С.Я.Ц., находящ се в гр.

Русе, ул. "*******"№* забелязал два броя дръвчета, от двете страни на входната врата на търговския обект, поставени в саксии. Подсъдимият решил да ги вземе. Извадил растенията от саксиите, поставил ги в черен найлонов чувал, който носел със себе си, и се прибрал в дома си.

На 18.09.2023 г. сутринта, отивайки на работното си място, св. С.Ц. установила липсата на двете растения и уведомила по телефона за това баща си — св. Я.Р.. След като прегледал записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани на фасадата на центъра, свидетелят подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се.

По този повод на 19.09.2023 г. той посетил административната сграда на РУ 01 при ОДМВР — гр. Русе и депозирал заявление, към което приложил оптичен носител (флашпамет) с видеозаписи от охранителните камери на търговския обект на "E.E." ООД, както и на записи от друг близък по местонахождение търговски обект на заведението 3

„Чифлика“, с адрес ул. „Отец Паисий“ № 2. По случая била заведена преписка и извършена полицейска проверка, в хода на която била установена съпричастността на подсъдимия към извършеното престъпление. След като бил установен, подсъдимият Б. на 20.09.2023 г. се явил в РУ 01 при ОДМВР – гр.Русе и признал за стореното под въздействието на алкохол на 17.09.2023 г., както и за факта, че бил продал движимите вещи за цена от десет лева на свой познат. Заявил, че в срок до 21.09.2023 г. ще върне растенията. На посочената дата подс.Б. занесъл и предал двете растения в РУ 01 при ОДМВР – гр.Русе, като същия ден били върнати срещу разписка на св. Р..

Правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и съпоставка, както и на нарочно обсъждане доказателствените материали, въз основа на които е установил фактическата обстановка, като е посочил единствено, че в събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. По естеството си това позоваване не представлява доказателствен анализ, тъй като в диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съдът не следва да извършва подобна дейност. След произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствена оценка на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в предсъдебната фаза на производството доказателствени източници са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.

Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата. Този извод се обосновава не само чрез законните цели и съдържание на 4 разглеждания диференциран ред, но и от принципа, че, за да постигне справедлив и ефективен наказателен процес, съдът може да обсъжда единствено доказателствени материали, които е събрал непосредствено. А в процедурата по глава ХХVІІ НПК във варианта й по чл. 371, т. 2 НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо, ефективно и справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед фактическата им специфика и качеството на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, не налага изобщо непосредствено събиране от съда на доказателства за фактите на обвинението, нито приобщаването им по реда на чл. 283 НПК. В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.

Въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал. 4 НПК в контекста на събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство, които хронологично и логически обвързано установяват последователността на фактите на осъществяване на деянието и неговото авторство. Последователно и изцяло в унисон с депозираното признание на подсъдимото лице са показанията на св. А., писмените доказателства и експертните заключения.