Решение № 510 от 01.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500400 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 428/29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1619/2022г. по описа на РС Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Р. Б., пълномощник на „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК 101683411, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, жк „Еленово“, бл. 37, вх. Б, ет. 1, ап. 3, представлявано от Управителят Г.Г.И.- ищец пред първоинстанционния съд.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за необоснованост от събраните доказателства, като се иска от въззивния съд на основание чл.

271 ал.1 от ГПК да отмени Решение № 428/29.11.2023г., постановено по гр.д. № 1619/2022г. по описа на РС Петрич, да реши спора по същество, да уважите предявения първоначален иск и да отхвърли предявения насрещен иск.

Пред РС Петрич са предявени- установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1, във вр. с чл.266 ал. 1, изр. 1, във вр. с чл.258 пр. 2 от ЗЗД относно неплатена част от възнаграждение по сключен устен договор за изграждане на сондажен кладенец и -насрещен 1 осъдителен иск по чл. 55 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД относно връщане на парична сума на отпаднало основание.

Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли главният иск и уважи насрещната претенция съставът на РС Петрич е приел, че ищецът- „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК 101683411, не е провел успешно доказване относно точното изпълнение на поръчката и приемането и от възложителя, което е било в негова процесуална тежест. За да стигне до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 422 от ГПК, първоинстанционният съд е кредитирал съдебно-техническата експертиза, кето е приел че положените тръби не са били годни за монтиране в сондаж, поради тяхната малка дебелина, както и че тръбите са доставени от ответника, но е приел също така, че ищецът е бил длъжен, съгласно чл. 260 ал.

1 от ЗЗД да го предупреди, че те не са годни за изпълнението на възложената работа.

Поддържа се с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което е довело до отхвърляне на предявения иск по чл.

422 от ГПК като недоказан и неоснователен. Навадени са доводи от въззивната страна, че до този неблагоприятен краен резултат за дружеството ищец се е стигнало поради невъзможността да бъдат установени съществени обстоятелства от обективна страна, тъй като неоснователно е било отхвърлено своевременно направеното доказателственото искане на ищцовото дружество за изслушване на обяснения по чл. 176 ГПК на неговия управител и от невъзможността да бъдат осигурени допуснатите свидетели, тъй като единият е починал, а другият не е бил в страната. Твърди се че управителят на ищцовото дружество е присъствал на обекта и е извършвал лично дейности по изграждането на сондажа и поставянето на тръбите и при липсата на други свидетели, то той би могъл да установи относими факти по предмета на спора.

Сочи се с въззивната жалба, че от кооперацията ответник е признато обстоятелството относно осчетоводяване на фактура с №1000000099 от 13.07.2017г., както и че е използвало данъчен кредит по тази фактура. Това означава че ответното дружество е приело работата без възражения, а по делото се установява, че няма отправяни писмено никакви покани за неточно извършена работа.

Сочи се с въззивната жалба, че пред РС Петрич е установено от фактическа страна, че сондажният кладенец е изпълнен на определено от възложителя място. В тази връзка свидетелят А.Г. е заявил - „Ние бяхме сложили отбелязване къде на място трябва да бъде този сондаж", т.е. обстоятелството дали на това място сондажа ще има необходимият дебит е изцяло в отговорността на възложителя, защото той е определил точното място, където да бъде изграден сондажът.

От въззивната страна се излагат доводи, че задължение на възложителя е било и да изготви Проект за сондажния кладенец и да се снабди със съответното Разрешително за водовземане от подземни води. В случая, както е посочило вещото лице в заключението си, се касае за предварително зададени параметри от собственика ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ЦАР САМУИЛ" на изпълнителя "ХИДРОРЕСУРС" ЕООД за изграждане на сондажен кладенец с предварително избран диаметър на тръбите ф 315, предварително 2 избран дебит 60 куб.м. и предварително зададена дълбочина на сондажния кладенец 30 метра, като Възложителя не се е снабдил с необходимите документи за изграждането на сондажа, каквито се изискват по закон. Затова поддържа се от въззивната страна, че риска от липсата на искания дебит и евентуални проблеми със сондажа са изцяло за сметка на възложителя.

Сочи се още с въззивната жалба, че от доказателствата по делото е установено че тръбите за сондажа, които са монтирани са доставени от възложителя от фирма в гр.София, и те не са сондажни, а канализационни, както се установи и от заключението на вещото лице.

Поставянето на тръбите е станало със съгласието на възложителя, въпреки че му е съобщено, че тези тръби не са сондажни и може да възникне проблем при използването им.

Сочи се в жалбата, че в сондажа след монтирането на тръбите е поставен филц, както е било потвърдено от свидетеля А.Г. - „Тръбите бяха положени както и филцът". Оспорва се от дружеството въззивник заявеното в насрещната искова молба- че околотръбното пространство не е запълнено с филцов материал.

С въззивната жалба са развити правни съображения, че дружеството изпълнител е изправната страна по сключения договор за изработка и е изпълнило точно и в срок договорената работа, Пробит е сондаж на посоченото от възложителя място с диаметър Ф300 и са поставени тръби и филц.

Сочи се от въззивната страна, че най-големия повърхностен товар върху тръбите се получава при насипване на филцовата засипка и ако е имало компроментиране на конструкцията на сондажа, това би следвало да се случи именно при тази операция. Помпеното оборудване е спуснато в сондажа безпрепятствено и не са забелязани парчета от тръбите в сондажа преди монтажа. В показанията си свидетеля А.Г. казва че потопяемата помпа е спусната на 16 метра. На следващия ден по негово замерване сондажа е запълнен до 8-10 метра, което е явно доказателство че сондажа е повреден при спускането на потопяемата помпа с металния тръбопровод ф110. В експертизата на вещото лице се казва че потопяемата помпа се избира в Проект изготвен от хидрогеолог, което не е направено от Възложителя. В проекта се посочва и максималното допустимо понижение, гарантиращо правилната експлоатация на сондажа, което не е спазено поради липса на проект. Неправилно оразмерената помпа също може да доведе до разрушаване на сондажа.

Поддържа се с въззивната жалба, че на сондажа е направено и строително водочерпене с продължителност две машиносмени за прочистване от глинеста промивка и избистряне на водата. Ако това водочерпене не се извърши, помпата не може да заработи. В показанията си А.Г. не споменава за проблеми при пускането на помпата. Това е поредното доказателство за нормалната работа на сондажа преди монтажа на помпата. Сочи се в жалбата, че в показанията си свидетелят А.Г. сочи че през 2016г. се е сринал и друг сондаж, което е поредното доказателство, че причината за разрушаване на сондажите е неправилната му експлоатация.

Поддържа се от правна страна, че необсъждането на тези доказателства в цялост и 3 неизлагането на мотиви в тази съществена за делото насока, съставлява основание за необоснованост на обжалваното решение и е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Изложени са правни доводи, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Поради горното, на основание чл. 266 ал. 2 и ал. 3 ГПК, иска се от състава на ОС Благоевград да допусне направеното доказателственото искане на ищцовото дружество за изслушване на обяснения по чл. 176 ГПК на неговия управител, както и да допуснете в режим на довеждане допуснатият пред първоинстанционният съд свидетел, който тогава не е бил разпитан по обективни причини, тъй като не е бил в страната.

Въз основа на изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от въззивната страна от състава на ОС Благоевград- да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения установителен иск като основателен и доказан, като същевременно да отхвърли предявения насрещен иск, както и да присъди на ищцовото дружество направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- Земеделска кооперация „ЦАР САМУИЛ"-с.

Коларово, чрез пълномощника а. К. Й., с който се изразява становище че жалбата е допустима, но по съществото си неоснователна.

Оспорва се оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, поради неуважаване искането за становище на управителя по реда на чл. 176 от ГПК и за разпита на поисканите от ищцовата страна свидетели. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че съставът на РС Петрич е уважил това тяхно искане, но и е определил краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателства- следващото/второто по ред/съдебно заседание, с предупреждението, че след този срок производството ще продължи без неговото събиране. В следващото с.з. ищеца отново не води свидетеля и изрично е заявил, че не могат да го осигурят.

Излагат се доводи, че относно направеното искане за изслушване обясненията на управителя на ищцовото дружество, ответната страна се е противопоставила, тъй като доказване на фактите за изграждане, евентуално приемането на строежа подлежат на доказване с други доказателствени средства, а не с обяснения от самата страна. Първостепенният съд изложи подробни мотиви, защо не уважава това искане, а именно: Процесуалният способ на чл. 176 ГПК е предназначен за изясняване на факти, които имат отношение по предмета на доказване, чрез искане на една от страните в спора за задължаване на насрещната страна да 4 даде съответни обяснения. Следователно не се касае за хипотеза, в която страна желае, чрез собствените си обяснения, да доказва факти, относими към собствената й процесуална теза.

С отговора на въззивната жалба се оспорва твърдението на въззивната страна, че на възложителя било съобщено, че така доставените тръби не са били сондажни и при използването им може да възникне проблем. Не само, че няма такива доказателства по делото, но и няма такива твърдения нито в исковата молба, нито в отговора на насрещния ни иск.

От въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. П. Й. се поддържа становище, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила с доклада по делото. В проекта на доклада ясно е разпределена доказателствена тежест на всяка една от страните. Няма липса, непълнота или неточност на доклада. След обявяването на доклада за окончателен, ищцовото дружество е предприело и съответните доказателствени искания на основание чл. 146 ал. 3, а именно- поискано е предоставяне възможност в следващото с.з. да доведе свидетеля си, евентуално да бъде дадена възможност на управителя на „ХИДРОРЕСУРС“ ЕООД, ЕИК 101683411, да направи изявление по делото като представител на ищцовата страна. Предоставено е правото на ищцовото дружество да даде обяснения по чл. 176 ГПК. Заявено е от пълномощника на дружеството ищец, че на този етап няма други искания.