Решение № 761 от 13.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пазарджик, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102800 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД - за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.27 от Договор за паричен заем от 18.06.2022г., сключен между страните и иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД /частичен/.

Подадена е искова молба от М. Й. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №125-2, ет.5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - Управител против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от С. Н. Т., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 18.06.2022г. между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №845448. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 950.00 лева, а размерът на погасителния план е 12 вноски, като видът на вноската е месечна.

Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата сума, която 1 следва да върне е 1188,06 лева.

Твърди, че в чл.17 ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл.27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери.

Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 1190,30 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следна да върне е 2378,36 лева.

Твърди, че е погасила предсрочно сумата по сключения договор, като за срока на договора е заплатила по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка, а именно -1121,00 лв.

Ищцата смята, че процесният договор е нищожен на основание чл.10 ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1, т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се 2 формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1, вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.

Смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия по чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочени в договора.

Сочи, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Смята, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.2, пр.1 от ЗЗД.

Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение - двама поръчители /солидарен длъжник/, които отговарят на определени условия, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му 3 нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на Върховния касационен съд/.

Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Твърди, че с процесната клауза за неустойка, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Сочи, че следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на 4 закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143 ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Смятам, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19 ал.1, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, „Стик кредит“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза не както е посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Сочи, че според императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Ето защо счита, че на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни.

Счита, че с тези действия „Стик кредит" АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Твърди, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се 5 приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1, т.9, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Смята определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка") за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл.11 ал.1, т.9, във връзка с чл.22 от ЗПК.

Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, твърди, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита".

Дори и целият договор да не е нищожен, то твърди нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която й е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%.

Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.55 ал.1 от ЗЗД за претърпените 6 имуществени вреди в размер на сумата от 50 лв. - частичен иск от 1190,30 лева - недължимо платена сума по договор за потребителски кредит.