Решение № 79 от 18.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ловеч, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500809 по описа за 2024 година

С решение № 188/15.08.2024 г., по гр.д. № 429/2024 г. на РС Тетевен, съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против А. Д. Й. иск за установяване на вземане в общ размер на 1 899,34 лв.

(1122,81 лв. – главница; 382,23 лв. – договорно възнаграждение; 88,19 лв. – лихва за забава; 306,11 лв. – законна лихва), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 712/2023 г. по описа на РС Троян.

С решението съдът е отхвърлил и предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против А. Д. Й. осъдителен иск за заплащане на следните суми: 791,83 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 161,05 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за установяване на главницата по Договор за потребителски кредит № 30034272138 о т 10.01.2019 г. за следните суми: 382,23 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.; 88,19 лв. – лихва за забава за периода от 06.02.2019 г. до 03.12.2021 г. и 306,11 лв. – законна лихва за периода 03.12.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: несъгласие с извода на районния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване 1 разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в същата разпоредба и в закона като цяло, нямало изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен ГПР, нито изискване за конкретно посочване на други разходи, освен възнаградителната лихва, които да бъдат включени в ГПР, като се поддържа, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите; несъгласие с извода на районния съд, че е налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителния такъв, като се посочва, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, се включват и разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, а конкретните такива не са такова условия, с оглед на което те не попадали в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК; несъгласие с изводите на районния съд, че невключване на уговореното възнаграждението по предоставени допълнителни услуги съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водещо до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР, като се поддържа, че и при евентуално по-висок от допустимия по закон размер на ГПК, последицата не е недействителност на целия договор; несъгласие с изводите на съда за недействителност на целия договор (чл. 22, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК), като се поддържа, че при евентуална недействителност на конкретната уговорка, допускаща размер на ГПР, по-висок от допустимия по закон, последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава допустимия размер на ГПР, както и че нищожност на определени клаузи, то не следвало да влече нищожност на целия договор; несъгласие с извода на районния съд, че уговорката относно договореното възнаграждение противоречала на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което същата е приета за нищожна, ведно с договора, който я съдържа; несъгласие с извода на районния съд относно неравния характер на уговорките договора относно размера на ГПР, ГЛП и лихвения процент на ден, доколкото те са уговорени индивидуално, а не при общи условия. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което да се установи съществуване на вземания по Договор за потребителски кредит № 30034272138 от 10.01.2019 г. за следните суми: 382,23 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.; 88,19 лв. – лихва за забава за периода от 06.02.2019 г. до 03.12.2021 г. и 306,11 лв. – законна лихва за периода 03.12.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като се претендира присъждане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.

Въззивникът не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемата А. Д. Й. също не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против А. Д. Й. иск за установяване на вземания в общ размер на 1 899,34 лв. (1122,81 лв. – главница; 382,23 лв. – договорно възнаграждение; 88,19 лв. – лихва за забава; 306,11 лв. – законна лихва), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането ( за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 712/2023 г. по описа на РС Троян), както и с осъдителен иск за заплащане на следните суми: 791,83 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 161,05 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги. От приложеното ч.гр.д. № 712/2023 г. на РС Троян се установява, че за сумите по установителния иск е издадена заповед за изпълнение, по която от длъжника е постъпило възражение, а за сумата по осъдителния иск съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим, с оглед постъпилото в срок възражение против заповедта.

В писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на ответника, се дава становище за допустимост на исковете и за тяхната неоснователност.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.01.2019 г. А. Д. Й. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и получила Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартния европейски формуляр. В същия ден (на 10.01.2019 г.) между А. Д. Й. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подписан договор за потребителски кредит № 30034272138, по силата на който дружеството предоставило на Й. кредит в размер на 2 000 лв. със срок от 36 месеца, при размер на вноската за погасяване 94,27 лв., ГПР: 45.59 %, годишен лихвен процент 39.10 %, лихвен процент на ден: 0.11%. От договора е видно, че общият размер на дължимата сума по кредита е 3393,81 лв., че освен нея, А. Д. Й. дължи и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1848,24 лв. (месечна вноска от 51,34 лв.), както и че размерът на общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5242,05 лв. (месечна вноска от 145,61 лв.). С анекс № 1 от 17.05.2019 г. към договор за договор за потребителски кредит № 30034272138 е постигнато съгласие за нов погасителен план на отложените вноски, като с анекса е прието, че годишният процент на разходите след сключване на анекса е 42,98 %, а годишният лихвен процент по кредита след сключване на анекса се запазва в размер на 39,10 %.

С анекс № 2 от 27.02.2020 г. към договор за договор за потребителски кредит № 30034272138 е постигнато съгласие за нов погасителен план на отложените вноски, като с анекса е прието, че годишният процент на разходите след сключване на анекса е 41,15 %, а годишният лихвен процент по кредита след сключване на анекса се запазва в размер на 39,10 %.

С писмо от 06.12.2021 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД до А. Д.

Й. е направено изявление, според което поради нарушение на задълженията по 3 договор за кредит № 30034272138, съгласно общите условия към договора, размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.12.2021 г., като общата дължима сума възлиза на 2855,49 лв., от която непогасена част от задължението по договора 2296,87 лв., 158,62 лв. – лихви за забава и 400 лв.

– такса по тарифата. А. Д. Й. получила писмото на 17.06.2022 г.

От приетите вноски бележи на „Алианц Банк България“ се установява, ч е А. Д. Й. е извършваща вноски на различни суми по банкова сметка BG31BUIN95611000497818, че означеното във всички тях основание за плащане е договор 30034272138, като общият размер на сумите по вноските е 3387 лв., сметката по която те са превеждани, е една от означените сметки в погасителния план към договора за кредит.

Установява се от заключението на приетата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, че при изчисляването на ГПР се взети предвид следните разходи и допускания, посочени в процесния договор за потребителски кредит № 30034272138/10.01.2019 г.: размер на кредита 2000.00 лв.; брой погасителни вноски - 36 бр.; вид на погасителната вноската – анюитетна и лихвен процент - 39.10 %. Действително приложимият размер на ГПР по процесния договор е 142.25 %, определен с отчитане на всички преки и косвени разходи и допускания – овен горепосочените и такса по Тарифата, съобразно общите условия към договора за разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на просрочения дълг - 220.00 лв. Установява се от заключението, че ако при изчисляването му бъде съобразен като разход по кредита възнаграждението за допълнителни услуги (по пакета за допълнителни услуги) в размер на 1848.24 лв., размерът на ГПР е 115.05 %, а ако бъде съобразен като разход и таксата в общ размер на 220.00 лв., начислена от кредитора по Тарифата според общите условия - 54.49 %.

Възнаградителна лихва върху вноските за заплащане на допълнителна услуга не е изчислявана, а механизмът за начисляване от кредитора на лихвата за забава е веднъж чрез олихвяване на всяка просрочена месечна вноска (главница, договорно възнаграждение и допълнителни услуги) с ОЛП - 10% на годишна база за дните в просрочие и допълнително чрез олихвяване на главницата като част от просрочената месечна вноска е договорния лихвен процент - 39.10 % годишно за дните в забава.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предметът на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, е частта от решението на районния съд, с която се отхвърля претенцията за установяване на вземания по Договор за потребителски кредит № 30034272138 о т 10.01.2019 г. за следните суми: 382,23 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.12.2020 г. до 03.12.2021 г.; 88,19 лв. – лихва за забава за периода от 06.02.2019 г. до 03.12.2021 г. и 306,11 лв. – законна лихва за периода 03.12.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 712/2023 г. по описа на РС Троян.