Решение № 5 от 08.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е № 5

Гр. Пловдив, 8.01.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева

Христо Симитчиев при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията В. Иванова в.т.д. № 690 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 93, постановено на 30.07.2019 г. по т.д. 61/2018 г. на Окръжен съд – Х., в неговите части, с които е признато за установено по отношение на М.И.М. и М.И.М. съществуването на вземанията на „Б.П.Б.“АД-гр.С., за които е издадена заповед № **** от 27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2681/2017 г. по описа на

Районен съд – Х., произтичащи от договор за жилищен кредит № *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от

16.07.2010 год. и анекс №

***************год., включващи: 1. Вземане за главница в размер на

103 809.73 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 г.; 2.

Вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително в размер на 25 087.77 лв.; 3. Вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително в размер на 1 139.99 лв.; 4. Вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека в размер на 602.25 лв.; 5. Вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год. в размер на 1 024.25 лв., осъден е А.К.Я. да заплати на „Б.П.Б.“АД-гр.С. следните суми: 103 809.73 лв., представляваща вземане за главница по договор за жилищен кредит

№ *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от

16.07.2010 год. и анекс №

***************год., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 год.;

25 087.77 лв., представляваща вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително; 1 139.99 лв., представляваща вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително; 602.25 лв., представляваща вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека; 1 024.25 лв., представляваща вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., дължими при условията на солидарност с М.И.М. и М.И.М., осъдени са М.И.М. и М.И.М. да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“АД-гр.С. сумата 2 683.28 лв. – деловодни разноски, направени по ч.гр.д.№ 2681/2017 г. по описа на Районен съд – Х., осъдени са М.И.М., М.И.М. и А.К.Я. да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“АД-гр.С. сумата 5 163.28 лв. – деловодни разноски за исковото производство.

Жалбоподателят

А.К.Я. моли по съображения, изложени във въззивната жалба от 4.09.2019 г., решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално, да бъде отменено като неправилно в частта му, с която той е осъден да заплати на банката сумите 103 809.73 лв., представляваща вземане за главница по договор за жилищен кредит № *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от 16.07.2010 год. и анекс № ***************год., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 год.; 25 087.77 лв., представляваща вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително; 1 139.99 лв., представляваща вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително; 602.25 лв., представляваща вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека; 1 024.25 лв., представляваща вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., дължими при условията на солидарност с М.И.М. и М.И.М., както и в частта му, с която той е осъден да заплати на банката разноски, като бъде прекратено производството по предявения от банката против него осъдителен иск, евентуално, предявеният срещу него от банката осъдителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Като ответник в производството пред окръжния иск оспорва предявените срещу него искове като недопустими, евентуално, неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателите

М.И.М. и М.И.М. молят по съображения, изложени във въззивната жалба от 4.09.2019 г., решението да бъде отменено като неправилно в частта му, с която е признато за установено по отношение на тях двамата съществуването на вземанията на „Б.П.Б.“АД-гр.С., за които е издадена заповед № **** от 27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2681/2017 г. по описа на

Районен съд – Х., произтичащи от договор за жилищен кредит № *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от

16.07.2010 год. и анекс №

***************год., включващи: 1. Вземане за главница в размер на

103 809.73 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 г.; 2.

Вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително в размер на 25 087.77 лв.; 3. Вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително в размер на 1 139.99 лв.; 4. Вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека в размер на 602.25 лв.; 5. Вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год. в размер на 1 024.25 лв., както и в частта на решението, с което те са осъдени да заплатят разноски на банката, като бъде отхвърлен като неоснователен предявеният срещу тях установителен иск. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват иска като недопустим, евентуално, като неоснователен. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбите „Ю.Б.“АД-гр.С. (като правоприемник на „Б.П.Б.“АД-гр.С. вследствие на вливане, настъпило в хода на настоящото въззивно производство, вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.11.2019 г.) моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, изложени в писмени отговори от 31.10.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила иск с правно основание чл.

124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено спрямо тримата ответници, че дължат солидарно на банката следните суми: 103 809.73 лв., представляваща вземане за главница по договор за жилищен кредит № *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от 16.07.2010 год. и анекс № ***************год., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 год.; 25 087.77 лв., представляваща вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително; 1 139.99 лв., представляваща вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително; 602.25 лв., представляваща вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека; 1 024.25 лв., представляваща вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., за които суми в полза на банката е издадена заповед № **** от 27.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2681/2017 г. по описа на

Районен съд – Х., срещу която ответниците са възразили по реда на чл. 414 от ГПК. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен предявеният установителен иск, и иск по чл.430 от ТЗ за осъждане на тримата ответници да й заплатят солидарно следните суми: 103 809.73 лв., представляваща вземане за главница по договор за жилищен кредит № *********от **********год. и сключени към него анекс № ***********от 23.12.2009 год., анекс № **********от 16.07.2010 год. и анекс № ***************год., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 год.; 25 087.77 лв., представляваща вземане за изискуема възнаградителна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год., включително; 1 139.99 лв., представляваща вземане за изискуема наказателна лихва за периода от 23.09.2015 год. до 25.10.2017 год., включително; 602.25 лв., представляваща вземане за нотариални такси за връчване на нотариални покани и такси за подновяване на ипотека; 1 024.25 лв., представляваща вземане за годишни такси по кредита от 23.09.2015 год. до 19.10.2017 год. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на ОС-Х. ч.гр.д. № 2681/2017 г. на РС-Х., че по реда на чл. 417 от ГПК в полза на ищеца по делото „Б.П.Б.“АД-гр. С. е издадена на 27.10.2017 г. срещу ответниците по делото М.М. и М.М. заповед № **** за плащане на исковите суми ведно с разноските за заповедното производство, като вземането произтича от неизпълнение на договор за жилищен кредит от *********г. ведно с анекси към него от 23.12.2009 г., 16.07.2010 г. и 31.07.2013 г. Безспорно е също така, видно е и от посоченото приложено ч.гр.д. № 2681/2017 г. на РС-Х., че за тази заповед ответниците М.М. и М.М. са уведомени на 13.03.2018 г. и надлежно са възразили на 14.03.2018 г. по реда на чл. 414 от ГПК, след което (след като с разпореждане № 1699/16.03.2018 г. на РС е разпоредено да бъде уведомена банката и уведомлението е получено на 22.03.2018 г.) е бил заведен на 23.04.2018 г. установителният иск съгласно чл. 422 от ГПК. Не се спори също така между страните, видно е и от посоченото по-горе гражданско дело на районния съд, че посочената заповед не е била издадена и срещу ответника А.Я., въпреки заявеното искане в заявлението до районния съд, като по молба на банката с разпореждане № 9243/21.11.2017 г. на районния съд заповедта е била допълнена и по отношение на него, а с разпореждане от 29.01.2018 г. районният съд е оставил без уважение молбата на банката за издаване на изпълнителен лист срещу А.Я.. Безспорно е, видно е и от приложеното ч.в.гр.д. 294/2018 г. на ОС-Х., че с определение № 420/29.05.2018 г. окръжният съд е отменил разпореждане № 9243/21.11.2017 г. по ч.гр.д. 2681/2017 г. на РС-Х., поради което следва да се приеме, че спрямо А.Я. в заповедното производство няма постановена заповед за изпълнение.

С подадената на 23.04.2018 г. искова молба банката твърди, че между нея и ответниците М.М. и М.М. като кредитополучатели и ответника А.Я. като солидарен длъжник е сключен договор за жилищен кредит на *********г., съгласно който банката е предоставила сумата 103 500 лв., като кредитът е обезпечен с ипотека. Твърди, че между страните са били подписани три анекса, от 23.12.2009 г., 16.07.2010 г. и 31.07.2013 г. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита е 23.07.2031 г.

Твърди, че банката вече е осъдила тримата длъжници да заплатят част от дълга, като по заявление на банката от 28.08.2015 г. са издадени изпълнителен лист от 2.09.2015 г. и заповед за незабавно изпълнение от 31.08.2015 г. по ч.гр.д.

1864/2015 г. на РС-Х. за сумите 3 384,68 лв.-част от падежирала, изискуема главница, 16 036,87 лв. – просрочена възнаградителна лихва за периода 23.05.2014 г.-23.08.2015 г., 24,10 лв. – наказателна лихва за забава върху главницата за периода 11.08.2015 г.-27.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.08.2015 г. и ведно с разноските. Твърди, че тримата длъжници са подали възражения против заповедта и банката е предявила установителен иск, като по гр.д. 2872/2015 г. на РС-Х. искът е уважен и решението на районния съд от 26.01.2017 г. е потвърдено от окръжния съд с решение от 12.07.2017 г. по в.гр.д. 236/2016 г. на ОС-Х.. Моли да бъдат зачетено влязлото в сила решение съгласно чл. 297 от ГПК. Твърди, че след приключването на това дело банката се е снабдила с изпълнителен лист за направените по него разноски в размер общо на 2 659,14 лв. Твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение от 31.08.2015 г. и на изпълнителния лист на 2.09.2015 г., след образуването на гр.д. 2872/2015 г. на РС-Х. длъжниците направили доброволно две плащания - на сумата 2 000 лв., внесена от името на М.М. на 13.11.2015 г., и на сумата 1200 лв., внесена също от името на М.М. на 30.11.2015 г. Твърди, че тези две суми са отнесени от банката за погасяване на задължения по посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като на 16.11.2015 г. са погасени 794,95 лв. за лихви и 1205,05 лв. за такси, а на 1.12.2015 г. са погасени 1200 лв. за лихви. Твърди, че след плащането на тези две суми длъжниците не са платили никакви суми, поради което са изпаднали в забава в плащането на дължимите вноски по остатъка от кредита и им е била връчена лично нотариална покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила на 20.10.2017 г. Твърди, че за дължимите суми по обявения за предсрочно изискуем кредит е подала заявление и са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М.М. и М.М. по ч.гр.д. 2681/2017 г. на РС-Х., като допълнително е издадена заповед и срещу А.Я.. Твърди, че тримата длъжници са подали възражения против заповедта за изпълнение, но против Я. районният съд е отказал да издаде изпълнителен лист, банката е обжалвала определението на ХРС и към момента на подаването на исковата молба производството по жалбата е било висящо. Моли да бъде признато за установено спрямо тримата ответници, че те дължат солидарно на банката посочените в исковата молба суми, дължими по договора за кредит и анексите към него. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен установителният иск, моли да бъдат осъдени тримата ответници да заплатят солидарно на банката същите суми.