Определение № 3254 от 27.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3254 гр. София, 27.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100842 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Спектрон” ЕООД гр. Перник, чрез юрисконсулт М. Д. срещу решение № 339/26.10.2022 г. по в.гр.дело № 425/2022 г. на Окръжен съд Перник, в частта, с която е потвърдено решение № 374/14.04.2021 г. по гр.дело № 4196/2021 г. на Районен съд гр. Перник в уважената част на предявен евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

В изложението е формулиран правният въпрос: За кого е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД – за собственика на топлофициран имот, който не го е ползвал в процесния период, или за ползващия го на основание действащ договор за наем наемател, по отношение на топлофикационно дружество за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от 1 значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба „Топлофикация-Перник” АД не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че предявените искове пред Пернишки районен съд са положителни установителни и са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК - за установяване дължимост на вземанията удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2658/2021 г. на Пернишки районен съд. В условията на евентуалност е предявен иск на основание чл. 59 от ЗЗД, при условие, че съдът не установи наличие на валидно облигационно правоотношение между страните да приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество с процесните суми.

Прието е, че ищецът „Топлофикация - Перник“ АД е изложил в исковата молба следните твърдения: ответникът „Спектрон“ ЕООД дължи удостоверените в заповедта за изпълнение суми, представляващи стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за собствен на дружеството имот, находящ се в град П., ул.“К.”, бл. , ап. ; ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, поради което и доставянето на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмен договор при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за такива нужди; в случая такъв писмен договор не е сключен, но за имота е доставяна топлинна енергия, която не е заплатена от ответника, който е потребител на топлинна енергия съгласно действащата през процесния период правна уредба. В условията на евентуалност е посочено, че през процесния период ответникът е потребявал ТЕ в имота, поради което и се е обогатил неоснователно със стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Искането в исковата молба е ответникът да плати цената на доставеното количество ТЕ на стойност сума от 9683,38 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.

2 включително изравнителни сметки за м. август 2020 г., касаещи целия период; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 1846,90 лева за периода от 09.07.2017 г. до 12.04.2021 г.

Посочено е, че с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Спектрон“ ЕООД е оспорил предявените искове по основание и размер с твърдението, че не е клиент на ищеца и качеството собственик на топлоснабдения имот не го прави такъв, че не е ползвал реално имота, тъй като в него е имало наемател. Оспорил е получаването на месечни фактури и приложеното по делото извлечение от сметка. Въведено е възражение за погасяване на част от вземанията по давност, като се е позовал на кратка тригодишна такава.

Въззивният съд е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че исковете са допустими, а по същество главните искови претенции неоснователни, че ответникът дължи стойността на количеството топлинна енергия, която е била доставена до недвижимия имот през процесния период, като е уважена предявената при условията на евентуалност искова претенция по чл. 59 от ЗЗД, поради липсата на писмен договор между страните.

Прието е, че релевираните по делото отношения между страните се развиват в периода от месец 01.05.2017 г. до месец 30.04.2020 г. Прието е още, че през посочения период отношенията се регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г. / и съответните наредби за отчитане на ТЕ, за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ), изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу тях. Според съда по делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл. 106а,ал.3 ЗЕЕЕ/отм./ или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между страните.

Съдът е приел, че ищецът освен производител на ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал, 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.

Посочено е, че при осъществяването на дейността си по централизирано 3 подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Прието е за безспорно между страните и установено по делото, че по силата на договор за покупко-продажба ответникът „Спектрон“ ЕООД е придобил собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент № , находящ се в гр. П., ул. „К.“ № , обективиран в нотариален акт № от г.

Поради неизпълнението от ответника като собственик на имота на задълженията му за предприемане действия за откриване на партида и сключване на договор с ищеца за последния е възникнало правото за служебно откриване на партида за имота на името на ответника като негов собственик.

Съдът се е позовал на разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), според които потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация - Перник", ЕАД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби е изведен извод, че потребител на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди.

Въззивният съд е приел, че в настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните 4 и наличието на неоснователно обогатяване. Приел е за безспорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, поради което страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.

Относно размера е прието, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ в размер на 9466,70 лева (при 331,05 куб.м отопляем обем). Посочено е, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на изслушаните заключения на експертите, като ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период са дадени в разпечатка за отчетената и начислена енергия, записани са показанията на общия топломер в АС - доставената енергия, технологичните разходи в АС и енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена между абонатите на топлинна енергия.

Приел е, че ответникът не е опровергал отчетените стойности за реално потребена ТЕ в имота за сочения период по съставените фактури и не е ангажирал доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените суми.

Съдът е приел за установено по делото доставка на ТЕ за горепосочената сума, с която ищцовото дружество е намалило имуществото си, поради това, че не е получило равностойността на същата и обогатяване на ответника с посочената сума за сметка на ищеца.

Прието е, че на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочено е, че ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия. Според съда при осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на 5 благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.

Като е взел предвид тези съображения е преценен за правилен извода на първоинстанционният съд за основателност на предявените от ищеца осъдителен иск за доставена за имота ТЕ в размер на 9466,70 лв., представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“К.”, бл. , ап. , в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. включително изравнителни сметки за м. август 2020 г., ведно със законна лихва от 05.08.2021 г. до окончателното плащане на вземането.

Преценен е за правилен извода на първоинстанциянния съд, че в настоящия случай не се касае за периодични плащания и не е приложима кратката тригодишна погасителна давност, че вземането е с източник неоснователно обогатяване, че не е вземане за периодични плащания по договорна връзка, поради което се погасява с изтичането на петгодишна давност (вж. и т. 7 от ППВС № 1/1979 г.). Посочено е, че началната дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.05.2017 г., а искът е предявен на 05.08.2021 г., преди изтичане на давностния срок.

При тези съображения съдът е формирал извод за неоснователност на въззивната жалба и е потвърдено първоинстанционното решение в частта по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Посочено е, че в необжалваната отхвърлителна част, решението е влязло в сила.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0130f02c-01e2-432d-9e63-1698f84f1949