Акт от 18.04.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Перник, 18.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И. при участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05650/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Е.И.Т.

*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5 331,98 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 08.01.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20187530401123/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник била осъдена за заплати на ответното дружество сумата от 5 331,98 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания, по молба на кредитора „Топлофикация – Перник“ АД срещу нея било образувано изпълнително дело № 117/ 2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. Поддържа, че в хода на същото не били извършвани никакви изпълнителни действия, като на ищцата, в качеството ѝ на длъжник, на 20.10.2011 г. била връчена покана за доброволно изпълнение. Твърди, че това производство било прекратено с постановление на частния съдебен изпълнител от 02.04.2018 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира процесните вземания за недължими поради погасяването им по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителното основание и изтекла към месец октомври 2014 г., доколкото в хода на изпълнителния процес не са извършвани действия, които да доведат до нейното спиране или прекъсване. Посочва, че в случая е приложим тригодишният давностен срок, предвид периодичния характер на процесните задължения. С тези съображения обоснова интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, излагайки твърдения /доразвити в депозирана по делото писмена защита/, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като в хода на първоначално образуваното изпълнително дело № 117/2010 г., както и в последвалото изпълнително дело № 1123/2018 г., в което същото е било преобразувано, са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсването на давностния срок. Счита, че в случая същият е петгодишен, предвид стабилизирането на изпълнителното основание – заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник в полза на ответното дружество „Топлофикация – Перник“ АД и срещу ищцата Е.И.Т. е издадена Заповед № 2648 от 12.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от сумата от 5 331,98 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ № 41, ап. 7, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г., както и сторените разноски по делото в размер на сумата от 267,56 лв. Изяснява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 16.11.2009 г., както и, че по разпореждане на съда от 08.01.2010 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила, за сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. № 01848/25.02.2010 г. било образувано изпълнително дело № 07510400117/2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова с рег. № 751 и с район на действие Окръжен съд – Перник. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване размера на получаваните от длъжника Е.Т. пенсия или трудово възнаграждение и при налични такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка за налично недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и за съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат спрени от движение за срок от три месеца.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от нея на 04.04.2011 г.

Изпратено е запорно съобщение от 22.04.2010 г. до „Ученическо общежитие“ – гр. Перник, като трето задължено лице, за налагане на запор върху получаваното от Е.Т. трудово възнаграждение. По делото няма данни това съобщение да е получено от адресата, съответно реално да е наложен запор върху вземания на длъжника.

Установява се, че от органа по принудително изпълнение е изпратено запорно съобщение до Кметство „Църква“, в качеството му на трето задължено лице, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от 16.12.2010 г. адресатът е уведомил ЧСИ, че лицето Е.Т. не работи в кметство Църква от 2003 г.

С

Постановление от 02.04.2018 г. /обективирано на гърба на процесния изпълнителен лист/ ЧСИ Елена Добренова е прекратила изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8

ГПК.

От материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от изпълнително дело № 20187530401123/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев следва, че същото е образувано по молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. № 10304/04.05.2018 г. и разпореждане на органа по принудителното изпълнение от 08.05.2018 г. за събиране на вземанията срещу длъжника Е.Т. по процесния изпълнителен лист от 08.01.2010 г. Изяснява се, че с молбата взискателят е поискал да бъдат извършени справки за открити банкови сметки на длъжника и секвестируем трудов/приравнен на него доход, респ. пенсия и при установяване на такива да бъде наложен запор върху вземанията до погасяване на дълга.

В хода но производството по това изпълнително дело до длъжника Е.Т. е изпратено съобщение с покана за доброволно изпълнение, връчена чрез уведомление от 18.07.2018 г. Изпратени са и: запорно съобщение от 15.05.2018 г., адресирано до трето за процеса лице – „Експанжън“ ООД, в качеството му на работодател на длъжника, с което е наложен запор върху получаваното от същия трудово възнаграждение и запорни съобщения от 15.05.2018 г., адресирани до „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена Българска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху вземанията на Е.Т. по откритите ѝ банкови сметки.

В отговор на тези запори до ЧСИ е изпратено писмо с изх. № 58/17.07.2018 г. от „Експанжън“ООД, с което го уведомява, че не следва да се превеждат удръжки, тъй като работникът е в болничен отпуск, писмо с вх. № 13352/12.06.2018 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, че е наложен запор по наличната сметка на длъжника, открита в търговската банка, съобщение с вх. №

13839/12.06.2018 г. от ОББ АД за невъзможност да бъде наложен запор поради липсата на авоари по сметката, писмо с вх. № 13469/12.06.2018 г. от „УниКредит Булбанк“ АД за невъзможност да бъде наложен запор по сметката на Т. в търговската банка поради липсата на свободен авоар, писмо с вх. № 13716/12.06.2018 г. от „Юробанк България“ АД за липсата на авоари по сметката и писмо с вх. № 13314/12.06.2018 г. от „Централна кооперативна банка“ АД, с което уведомява съдебния изпълнител, че във връзка със запорното съобщение, получено от банката на 29.05.2018 г. върху сметката на Т. е наложен запор.

От съдържащите се в изпълнително дело № 1123/2018 г. материали се установява, че във връзка с наложените запори са постъпили суми в общ размер от 343,50 лв., внесени по сметка на ЧСИ, с които са погасени такси по делото /с оглед отбелязването на гърба на изпълнителния лист/.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищцата Е.Т., както и проведеното оспорване на исковите претенции, релевирано от ответната страна, свидетелства за правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателни установителни искове и за нейната активна материалноправна легитимация в процеса.

В настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0130a101-7f7d-453d-b0ba-681f59f5a605