Определение № 8569 от 30.06.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8569

Варна, 30.06.2026 г.

Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Таня Димитрова административно дело № 1370/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по делото е реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба от С. Т. С., с [ЕГН], от гр. Варна, уточнена на 07.05.2026 г., срещу Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“, с която е утвърден Протокол № 2/09.04.2026 г. от заседание на Комисия по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища в Община Варна /Наредбата/, в частта за приетото и изпратено по отношение на оспорващата решение.

С жалбата е изразено несъгласие със заповедта, заявява се, че оспорващата не разполага със заповедта, а за текста й разбира от писмо до нея с рег. № ОСИСД26001217Пр-001ПР/27.04.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“, но счита същата за незаконосъобразна и иска нейната отмяна. Оспорващата настоява, че е в тежко социално, материално и здравословно положение и заедно със синовете си – заедно и/или поотделно, не могат да си позволят да излязат на свободен пазарен наем, предвид доходите им.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

В изпълнение на Разпореждане на съда № 5651/05.05.2026 г., оспорващия отстранява нередовността на жалбата, а ответникът представя административната преписка във връзка с издаване на оспорения акт.

С Определение № 5743 от 07.05.2026 г. са оставени без разглеждане жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, като съдът е приел, че както заповедта, така и утвърдения с нея протокол на комисията, в частта на решението, отнасящо се до оспорващия, не създават задължения и не засягат правата на оспорващия, а се явяват актове, които са част от производството по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОбС и чл. 21, ал. 6 от Наредбата. Направен е извод, че следва да се издаде в случая заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОбС и именно срещу такава заповед, оспорващият ще следва да се защитава.

Съдебният акт на АдмС – Варна е отменен с Определение № 6735 от 17.06.2026 г. по адм. дело № 5283/2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) и е върнато делото за продължаване на процесуалните действия, като е прието, че с оспорената заповед е постигнат ефектът на прекратяване на съществуващия договор за наем и за оспорващия е налице правен интерес от оспорването.

Предмет на произнасяне на съда с настоящото определение е искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С първа настанителна Заповед № 324 от 06.11.1990 г. на Кмета на Кметство „Чайка“ Варна С. Т. С. временно е настанена в общинско жилище до окончателното решаване на жилищния й въпрос. През годините срокът на наемното правоотношение е бил продължаван, като със Заповед № 226 от 13.04.2011 г. е извършено и пренастаняване в сегашното общинско жилище, находящо се на [улица], ет. 1.

Въз основа на Заповед № 147 от 25.04.2023 г. на Кмета на Район „Приморски“ за настаняване на оспорващата, заедно с членовете на домакинството й – двамата й сина в сегашното общинско жилище, находящо се на [улица], ет. 1, на 28.04.2023 г. е сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“, със срок от 3 години.

На 13.03.2026 г. оспорващата подава заявление за подновяване на наемното правоотношение за същото общинско жилище, за срок от три години.

Видно от Протокол № 02 на заседание на комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата, проведено на 09.04.2026г. по първа точка са разглеждани заявления на наематели на общински жилища за подновяване на наемни правоотношения. По т. 5 е разгледано заявлението на оспорващата, като е взето решение поради изтичане на срока на договора за отдаване под наем на общински жилищен фонд „Настаняване на наематели“ към дата 30.04.2026 г. и на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС и чл. 21, ал. 2 от Наредбата, по преценка на комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата и предвид критериите за подбор на картотекираните граждани за наематели на общински жилища от Правилата за работа на комисията, че следва С. Т. С., заедно с членовете на домакинството й да освободи общинското жилище на [улица], като жилището трябва да бъде предадено в 10-дневен срок от изтичане на договора, съгласно чл. 29 от Договора за отдаване под наем, който е от дата 28.04.2023 г. В решението е посочено, че в случай, че общинското жилище не бъде освободено доброволно в 10-дневния срок, съгласно договора за отдаване под наем на общински жилищен имот, следва Кметът на Район „Приморски“ да издаде заповед за принудително изземване на имота, съгласно чл. 22 от Наредбата.

Със Заповед № 129 от 22.04.2026 г. Кметът на Район „Приморски“ утвърждава Протокол № 2/09.04.2026 г. на Комисия по чл. 6, ал. 1 от Наредбата.

С писмо с изх .№ ОСИСД26001217ПР_001ПР от 27.04.2026 г. Кметът на Район „Приморски“ уведомява оспорващата за съдържанието на взетото по отношение на оспорващата решение на Комисия по чл. 6, ал. 1 от Наредбата по Протокол № 2/09.04.2026 г., утвърден със Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на Кмета на Район „Приморски“.

Отнесени към правото, фактите по казуса, обуславят следните правни изводи:

Съгласно чл. 45а, ал. 1-3 ЗОбС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. В същата се определят и условията и редът за настаняване във ведомствените жилища на общината.

В чл. 46 ЗОбС са регламентирани основанията за прекратяване на наемните правоотношения като за други, извън посочените в тази разпоредба, законът предвижда уредба с наредбата по чл. 45а ЗОС. Изрично обаче в ал. 2 на чл. 46 е регламентирано, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в нея се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В ал. 5 е уредено, че заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Съгласно чл. 6 от Наредбата кметът на район назначава със заповед Комисия в състав от 5 члена за картотекиране на гражданите, подали молби за настаняване под наем в общинско жилище и одобрява правилата за нейната работа. В ал. 2 е регламентирано, че комисията: 1.разглежда подадените заявления и декларации в едномесечен срок от постъпването им, взема решения за картотекиране или отказва картотекиране на гражданите в картотеките; 2. взема решения за изваждане от картотеките при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата; 3. определя степента на жилищна нужда на отделните семейства по групи съгласно чл. 5, ал. 1 от настоящата Наредба; 4. прави предложение до Кмета на района за настаняване на нуждаещите се граждани и техните семейства съобразно наличния свободен жилищен фонд. Настаняването се извършва със заповед на кмета на района, издадена по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредбата; 5. прави предложения за прекратяване на наемните правоотношения с наематели отговарящи на условията на чл. 21, ал. 1 от Наредбата; и 6. дава становища доколко наемателите, подали заявления за закупуване отговарят на всички условия съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Съгласно ал. 3 решенията на комисията се утвърждават със Заповед на Кмета на района.

Основанията и редът за прекратяване на наемните правоотношения са уредени в чл. 21 от Наредбата, като отново в ал. 6 е предвидено, че това става със заповед на кмета на района, като жалбата не спира изпълнението.

Въпреки че искането на оспорващата за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед не е конкретно обосновано, с жалбата се настоява, че оспорващата и двамата й синове не могат да си позволят да излязат на свободен пазарен наем, предвид доходите им, а и че оспорващата е с компрометирано здравословно състояние, за което представя ЕР № 1110/24.06.2008 г. на ТЕЛК при „МБАЛ „Света Марина“ ЕОД – Варна, с 66% трайна неработоспособност, както и два амбулаторни листа от 30.04.2026 г. за извършени прегледи от лекар - офталмолог и лекар – уши, нос гърло, от които се установяват съответните диагнози: основна диагноза - старческа нуклеарна катаракта, с придружаващо заболяване – суспектна глаукома и загуба на слуха.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява само временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

Доколкото в случая искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е направено заедно с жалбата срещу процесната заповед, която жалба е редовна, то е налице първата законоустановена предпоставка за разглеждане на искането по чл. 166, ал. 2 АПК – висящо съдебно производство по адм. дело № 1370/2026 г. на АдмС – Варна, с предмет: разглеждане законосъобразността на въпросната заповед.

Съдът намира, че предвид възрастта на оспорващата – 75 години, здравословното й състояние, както и наличните по административната преписка доказателства за финансовото състояние както на оспорващата, така и на двамата й синове, вредите, които би понесла от предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да се определят като значителни и трудно поправими. Следва да се съобрази и че представените от оспорващата доказателства за актуалното й здравословно състояние (диагнозите, дадени при извършените медицински прегледи) представляват именно изискуемите от нормата на чл. 166, ал. 2 АПК – нови обстоятелства. Липсват данни по делото жалбоподателката да притежава недвижими или движими вещи и да разполага с достатъчно средства за заплащане на свободен наем.

Освен това решението на комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата е от 09.04.2026 г. и с него е определен срок за предаване на жилището 10 дни от изтичане на договора, който изтича на 28.04.2026 г., т.е. най-късно на 08.05.2026 г. оспорващата следва да освободи жилището. Същевременно оспорената заповед е издадена на 22.04.2026 г. и едва на 27.04.2026 г. е пристъпено към съобщаването й на оспорващата, поради което не е налице и необходимото техническо време за организиране фактическото освобождаване на жилището, което от дълги години обитава оспорващата.

В случая са застрашени субективни права и законни интереси на оспорващата – няма възможност да излезе на свободен пазарен наем, а поради възрастта си и здравословното си състояние не може да полага труд, пенсионер е и доходите й не позволяват да заплаща наем на свободния пазар.

Предварителното изпълнение на заповедта в случая би довело до значителни и трудно поправими вреди за лицето, свързани с оставането му без жилище. Прекратяването на наемния договор за общинския имот засяга пряко жизненоважни интереси на жалбоподателката, противопоставими и непропорционални на защитавания от законодателя с допуснатото по закон предварително изпълнение на процесните заповеди обществен интерес.