Решение № 8710 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8710 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110138559 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. към трудов договор № 721293/20.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното плащане, както и 45,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 4437/2023 г. по описа на РС – Варна, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.

Ищецът .... твърди, че е сключил трудов договор № 721293/20.04.2022 г. с ответника Г.

Д. Д., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „ресторантски работник“, с работно място ресторант „... в гр. Варна. Поддържа, че с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и успешно е провело обучение на същия, за което страните са сключили последващ договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., като с чл. 12 от него ответникът е поел задължение да не прекратява съществуващата трудовоправна връзка между страните по време на обучението, както и 18 месеца след неговото сключване. Допълва, че в чл. 13 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер независимо от това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че на ответника е проведен курс ..., който той бил завършен успешно на 09.09.2022 г., но считано от 19.10.2022 г. той едностранно е прекратил трудовото си правоотношение с него, за което е издадена заповед № 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г. С оглед на гореизложеното, претендира уговорената в чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията неустойка в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното плащане. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 7-дневен срок, считано 1 от получаването, за заплащането му, като същата е надлежно получена на 17.12.2022 г., но въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като претендира и обезщетение за забава в размер на 45,42 лв. за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че договорът за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. е недействителен, тъй като към момента на подписването му е бил на 16 години, т. е. непълнолетен, а с това и ограничено дееспособен, поради което същият е следвало да се сключи със съгласието на негов родител или попечител в съответствие с чл.

4, ал. 2, пр. 1 от ЗЛС. По изложените съображения счита, че липсва валидно поемане на задължение, респ., че договорът за повишаване на квалификацията е унищожаем, на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД. Оспорва да е постигнато повишаване на квалификацията му, поради което счита, че ищецът сам е допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. Счита неустойката за прекомерна. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 02.10.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор № 721293/20.04.2022 г., по силата на който на ответника Г. Д. Д. е възложено изпълнението на длъжността „ресторантски работник“, с работно време ресторант „... в гр. Варна, като със заповед № 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г., същият е бил прекратен. За безспорно е отделено още сключването на договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. с твърдяното съдържание.

Видно е, че последният е сключен на основание чл. 234 КТ, като по силата на същия работодателят се е задължил да проведе на служителя обучение и курс за повишаване на квалификацията за длъжността „мениджър“, чрез организиране на обучение ... (Основен курс за управление на смяна) и „.. Class“ (Курс за управление на смяна за напреднали).

Предвидено е, че курсовете ще бъдат с продължителност от 3 дни и ще се проведат на място и време, за които служителят ще бъде уведомен поне 3 дни преди тяхното начало. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от договора всички разходи за провеждане на обучението са за сметка на работодателя, като след успешно завършване на курса, служителят получава сертификат, издаден от работодателя и удостоверение от Център за професионално обучение (ЦПО). В чл. 12 от договора се вменява задължение на служителя да не прекратява трудовото правоотношение по време на обученията и 18 месеца след датата на тяхното завършване, а с клаузата на чл. 13 от същия се предвижда, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1 500 лв.

Представена е справка за отчитане на резултатите от ..., в която в табличен вид е отразено, че курсът е проведен в периода от 07.09.2022 г. до 09.09.2022 г., а едно от участвалите в него лица е служителят Г. Д., работещ в ресторант „..., получил финален резултат от 98,44 %, както и награда за най-активен участник.

Видно от справка от регистъра на ... по отношение на лице с инициали „Г. Д.“ е вписано проведено в периода от 07.09.2022 г. до 09.09.2022 г. обучение от 18 часа по специалност „Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения“, за което е издадено удостоверение за професионално обучение.

2

При ищцовото дружество е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „мениджър в ресторант „Макдоналдс“ – код 003, като със съдържанието на същата служителят Г. Д. е удостоверил, че се е запознал на 04.10.2022 г.

С писмо с изх. № 22082996/03.10.2022 г. на Инспекция по труда – гр. Варна, адресирано до ...., на основание чл. 303, ал. 3 КТ е дадено разрешение за приемане на работа на ненавършилото 18 години лице Г. Д. Д., роден на 18.11.2005 г., на длъжността „салонен управител“ в ресторант „Макдоналдс“, находящ се в гр. Варна, гранд Мол Варна.

Видно от справка с изх. № 29388223142651/04.10.2022 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 2 КТ работодателят .... е декларирал пред НАП сключването на допълнително споразумение със служителя Г. Д. Д. по отношение на длъжността „салонен управител“.

Със заповед № 7991/19.10.2022 г. трудовото правоотношение с ищеца Г. Д. Д., заемащ длъжността „салонен управител“ е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, като по делото не се спори, че копие от заповедта му е връчено на 18.11.2022 г., който факт той е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне към нея.

С покана с изх. № 104/15.12.2022 г., адресирана до ответника Г. Д. Д., последният е поканен в 7-дневен срок от получаването й да заплати на ищеца .... сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. по посочена в документа банкова сметка, ведно със законната лихва считано от получаването, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред.

По делото не се спори, че поканата е получена от ответника на 15.12.2022 г., който факт той също е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне на към нея.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задължението си по договора, при което за ответника е възникнало задължение да полага труд по трудово правоотношение за определен период от време; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му.

В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените погоре писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че страните по него са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 721293/20.04.2022 г., в рамките на което ответникът Г. Д. Д. е изпълнявал длъжността „ресторантски работник“, при ищеца ...., с място на работа: ресторант „... в гр.

Варна. Установява се също така и сключването към него на договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. с твърдяното съдържание, част от което е и клаузата на чл.

13 от същия, предварително установяваща размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение на задължението по чл. 12, а именно: 1 500 лв. На следващо място, доказано е и твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение между страните за последно заеманата от ответника Д. длъжност „мениджър-салонен управител“, считано от 19.10.2022 г., на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ – поради подадено предизвестие от страна на служителя, обективирано в издадената заповед 3

№ 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г.

В случая, с оглед заявените от ответника оспорвания, свързани с довода за унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., обоснован с твърдението, че същият е следвало да се сключи със съгласието на негов родител или попечител, спорен по делото се явява най-напред въпросът поето ли е въз основа на него валидно възникнало задължение за заплащане на процесната неустойка по чл. 13 от същия, доколкото исковата претенция се основава именно на изложени твърдения за допуснато от страна на служителя неизпълнение на задължението му по чл. 12 от договора, а именно: да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване.

Правната възможност на ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на договора чрез възражение до и след изтичане на давността произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В случая, макар давността за предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от интереса на ответника зависят начинът и средствата, до които същият ще прибегне за защита на своите материални права. Ето защо, с оглед изричното позоваване за наличието на порок при сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, заявеното от него възражение по чл. 27, пр. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. следва да се приеме за допустимо процесуално средство за защита, като в негова тежест е да докаже, че към момента на сключването му е бил недееспособен.