Определение № 567 от 03.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900775 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С. С. Д. от гр.Варна срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,бул.Цариградско шосе №47А, бл.В, ет.3, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл.456, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 11312,33 евро / равностойност на 22125лв/, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г., за обезпечаване плащането на които в полза на БАНКА ДСК АД е сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-12.12.25г. до оконч.изплащане; иск с право основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 6646.79 евро /равностойност на 13000лв/, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г.; иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за осъждане на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на БАНКА ДСК АД сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за ипотечен банков кредит от 05.11.18г., сключен между БАНКА ДСК АД и С. С. Д.. С исковата молба са направени и доказ.искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока за отговор ответникът

ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание.

Конституираният по делото съищец БАНКА ДСК АД, в дадения срок депозира становище, с което сочи, че не е станал повод за образуване на делото и не следва да понесе разноските за него.

По допустимостта на предявените искове:

1 допустими.

Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба, отговора и становището на съищеца, писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Направеното от ищцата искане за допускане на ССЕ съдът намира за допустимо и относимо и следва да се уважи.

Водим от горното и на осн. чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по т.д.№775/2025г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.26г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРАВИ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :

Постъпила е искова молба от С. С. Д. от гр.Варна срещу ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,бул.Цариградско шосе №47А, бл.В, ет.3, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл.456, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 11312,33 евро / равностойност на 22125лв/, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г., за обезпечаване плащането на които в полза на БАНКА ДСК АД е сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-12.12.25г. до оконч.изплащане; иск с право основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на С. Д. сумата от 6646.79 евро /равностойност на 13000лв/, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.21г. до 11.12.25г.; иск с правно основание чл.382, ал.1 КЗ за осъждане на ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на БАНКА ДСК АД сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща застрахователно обезщетение по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за ипотечен банков кредит от 05.11.18г., сключен между БАНКА ДСК АД и С. С. Д..

В исковата молба твърди, че между ищцата и БАНКА ДСК АД е сключен договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за сумата от 82600лв със срок на погасяване 360 месеца, като ищцата е включена като застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между БАНКА ДСК АД и ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за което е издаден сертификат *************************г. Твърди, че при сключване на договора за кредит към банката е издадено нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение 12-то число към ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, като е уточнен период на търсене на средства при липса на наличност – 20 дни. Твърди, че въпреки 2 наличието на средства по сметката от 30.11.20г. до 18.12.20г. не били извършени транзакции към ответника. Сочи, че едва на 18.12.20г. автоматично е усвоена сума от 18,50лв от ответника по друга полица на ищцата, а изплатената на 11.01.21г. сума от 30,56лв била върната на 19.01.21г. Твърди, че през 2020г. се разболява от бъбречно заболяване, като с ЕР на ТЕЛК №************. й е определена 100% ТНР. Излага, че на 11.03.22г. е заявила застр.претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор от 21.04.22г., че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Сочи, че на 12.10.23г. поради влошеното й здравословно състояние е освободена от работа и с ново уведомление от 16.10.23г. заявила претенция пред застрахователя за настъпил риск-Пълна трайна неработоспособност, като получила отговор, че застр.сертификат от 12.11.18г. е предсрочно прекратен на 12.11.20г. поради неплащане на дължимата застр.премия. Счита, че неплащането на застр.премия не дерогира общите правила на чл.87, ал.1 и 3 ЗЗД, поради което и договорната връзка не е надлежно прекратена към момента на настъпване на застр.събитие. Твърди, че банката не упражнила правата си на застрахован, поради което ищцата упражнява правата й. Сочи, че в периода от настъпване на застр. събитие 01.02.21г. е заплатила сумата от 22125лв на банката и тъй като ответникът бил в забава за изплащане на вноските по кредита, считано от настъпване на застр.събитие, същият дължал лихва за забава. Възразява и за нищожност на клаузата на т.86 от Раздел Х „Дефиниции“ от ОУ към застраховката, в частта, в която се поставя условие за неспособност на лицето да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, считайки я за неиндивидуално договорена и неравноправна, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В срока за отговор ответникът

ГРУПАМА

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 131272330, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание. Не оспорва факта на сключване на застр.договор на 12.11.18г., но твърди, че към датата на застр.събитие е настъпило предсрочно прекратяване на процесния сертификат в резултат на неплащане на уговорената застр.премия с падеж 12.11.20г.

Излага, че по процесния сертификат страните са договорили заплащане на месечна застр.премия от 30,56лв, като при неплащане на всяка следваща/ след първата/ застр.премия на падежа й сертификатът се прекратява след изтичане на 25-дневен гратисен период от датата на падежа, като допълнително писмено изявление от страна на застрахователя не е необходимо. Счита, че клаузата съответства на чл.368 КЗ, като застрахователят е избрал правото по ал.2, т.3 и изрично е посочил фингирано връчване в сертификата. Сочи, че последната платена от ищцата премия е постъпила на 12.11.20г. и се отнасяла за периода 12.10.20г. -12.11.20г., а на падежа 12.11.20г. дължимата премия за периода 12.11.20г.-12.12.20г. не е постъпила в договорения 25-дневен гратисен период, поради което сертификатът бил прекратен, считано от 12.11.20г.

Излага, че застрахователят не е участик в процеса на плащане и няма право да търси такова плащане от доставчика на платежни услуги. Оспорва твърденията за приложимост на правилата на чл.87 ЗЗД, тъй като КЗ е специален закон спрямо ЗЗД, като навежда довода, че при избрано право по чл.368, ал.2,т.3 КЗ допълнително изрично писмено изявление до застрахования не е необходимо. Оспорва твърдението за неприложимост на 3 фингираното връчване, като излага, че в случая е налице пълно неплащане на месечната премия. Оспорва материалноправната легитимация на ищцата, считайки, че правото да претендира остатъка от кредита принадлежи на банката. Оспорва възражението за неравноправност на клаузата на т.86 от ОУ, считайки че лимитирането на покрития риск представлява самия предмет на договора и не може да създава неоправдан дисбаланс, като такава уговорка остава извън приложното поле на потреб.закрила. Счита, че процесното събитие не представлява покрит риск поради неизпълнение на условиетоневъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд от застрахованото лице, като излага довода, че определящи са последиците на пълна трайна неработоспособност– вероятна постоянност на състоянието и невъзможност за осигуряване на доход чрез личен труд, свързана с това състояние. Излага, че факт.състав за установяване на ТНР завършва с експертно решение на ТЕЛК, в което се определят процента намалена работоспособност и възможността за полагане на личен труд, като така е изключена възможността за субективна преценка и оказване на влияние от страните. Позовава се и на решението на ТЕЛК на ищцата, според което тя може да работи при спазването на противопоказания, посочени в него.

Конституираният по делото съищец БАНКА ДСК АД, депозира становище, с което сочи, че не е станал повод за образуване на делото и не следва да понесе разноските за него. Навежда твърдения за актуалния размер на задълженията на ищцата по договора за кредит, като към 01.02.21г. той е в размер на 80027,88лв, към 11.12.25г. е 73154,72лв, а към 11.03.26г. – 37153,29 евро. Излага, че размерът на извършените от ищцата плащания по договора за кредит за периода 01.02.21г. до 11.12.25г. е в размер на 10666,62 евро. Сочи, че банката е поела ангажимент да извършва периодични кредитни преводи с бъдеща дата на изпълнение, при условие, за което ищцата е уведомена, преводът да бъде изпълнен при достатъчна наличност по банковата сметка и при съобразяване на уговорената между страните поредност – след погасяване на дължимите се суми по кредити, такси, постъпили нареждания за суми по предоставено от наредителя съгласие за плащане и запори. Оспорва, че през м.11.20г.-01.21г. по банковата сметка на ищцата е била налична достатъчна сума за извършване на превода след погасяване на дължимите задължения по кредити, такси и др.разходи, и след извършени от нея тегления. Излага, че между ищцата и банката съществуват и други кредитни правоотношения, по които са сключени застр.правоотношения и по тях са извършвани преводи.

Счита, че ищцата не е изпълнила задължението си да осигури достатъчна наличност по сметката си, а банката изцяло е изпълнила поетите от нея задължения.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.456, ал.1 КЗ, чл.86 ЗЗД и чл.382, ал.1 КЗ.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването на договор за ипотечен кредит от 05.11.18г. за сумата от 82600лв със срок на погасяване 360 месеца между ищцата и банката; включването на ищцата като застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между БАНКА ДСК АД и ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за което е издаден сертификат *************************г.; наличието на отправени от ищцата застрахователни претенции към застрахователя.