Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 50/2026
Вид
Определение № 45
Подписан
20.01.2026
В сила
24.01.2026
Състав
ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20264400200050 по описа за 2026 година Производство по чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.

Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Ф. М. Н. с ЕГН *** /румънско/, по Досъдебно производство № 00295/2026 година по описа на Окръжна прокуратура – Плевен (ЗМ 34/2026г. и ЗМ 35/2026г., и двете по описа на Второ РУ на МВР – Плевен). Искането е мотивирано с обстоятелството, че на обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.

194, ал. 1 от НК. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като се касае за две тежки престъпления с висока степен на обществена опасност, а също от данните по делото може да се направи извод за реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Искането се поддържа изцяло в съдебно заседание от прокурора, като същият добавя, че по-голяма част от доказателствата са събрани в хода на разследването до момента и същото е в неговия финален етап.

Защитникът на обвиняемия – адв. В. П. изразява становище, че искането е неоснователно. Същата заявява, че и друга, по-лека мярка за неотклонение би била полезна за нуждите на разследването предвид на това, че обвиняемият е оказал пълно съдействие за разкриване на обстоятелства по делото, като сам 1 е посочил на разследващия орган къде е укрил отнетата от пострадалия вещ – портмоне със съдържащите се в него други описани в обвинението вещи.

Желае изцяло да възстанови щетите, като в заключение се твърди, че обвиняемият има семейство и не би се укрил при евентуално призоваване, както в хода на разследването, така и при разглеждане на делото пред съдебна инстанция по същество.

В своя лична защита обвиняемият Ф. М. Н. заявява, че е съдействал до момента на разследващия орган, признава вината си и съжалява за извършеното. Твърди, че живее в гр. Брашов, Румъния и при всяко призоваване във връзка с образуваното наказателно производство ще се яви, тъй като разстоянието до гр. Брашов не е толкова голямо. Желае мярката му за неотклонение да не бъде „Задържане под стража“, а някаква по-лека.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните до момента доказателства по досъдебно производство № 00295/2026г. по описа на Окръжна прокуратура-гр. Плевен, намира, че са налице основанията по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Ф. М. Н..

Съображенията за това са следните:

Искането на Плевенска окръжна прокуратура е процесуално допустимо и основателно, разгледано по същество. Наказателното производство е образувано срещу обвиняемия Ф. М. Н. за това, че на 16.01.2026г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – дебитна банкова карта с титуляр В. Д. А. от гр. Плевен, издадена от „ОББ“ АД – гр. София, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че на 16.01.2026г. в гр. Плевен противозаконно отнел чужди движими вещи на обща стойност 200 евро от владението на В. Д. А. от гр. Плевен без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 249 от НК е осъществено посредством няколко деяния при които са причинени реални щети на пострадалия, тъй като обвиняемият е извършил разплащания с отнетите платежни средства.

Престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е тежко умишлено, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от две до осем години и с „Глоба“ до двойния размер 2 на получената сума.

Престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е тежко умишлено, наказуемо с „Лишаване от свобода“ до осем години.

Настоящият съдебен състав намира, че може да се направи обосновано предположение за авторството на престъпленията, извършени от Ф. М. Н. на база неговите самопризнания, а и показанията на пострадалия В. А., както и показанията на свидетеля З. М.. Също така видно от извършените следствени действия претърсване и изземване на вещи, оглед на местопроизшествие и приложените към тях фотоалбуми, установен е предмета на престъплението по чл. 194 от НК, както и се установява превозното средство с което обвиняемият е напуснал гр. Плевен след като е извършил престъпните деяния и се е отправил в посока гр. София. От показанията на разпитания свидетел М. се установява, че лицето е задържано на автомагистрала „Хемус“, в близост до гр. София. При тези доказателства съдът безспорно приема, че се съдържат достатъчно данни за това, че обвиняемият е извършил двете престъпления.

Налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НПК за това, че има обосновано предположение за авторството в лицето на обвиняемия Н..

Действително от правната квалификация на престъпните деяния се установява, че същите са наказуеми с лишаване от свобода, а и по своя характер са тежки умишлени престъпления. Отличават се действително с висока степен на обществена опасност.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод и за това, че веднага след извършване на престъпленията обвиняемото лице бързо се е отдалечило от местопроизшествието и очевидно е желаело да се укрие за да избегне наказателно преследване. Благодарение на бързата реакция на полицейските служители, същият е установен на път за гр. София, където очевидно е желаел да се укрие. Обвиняемият няма регистриран адрес в Република България и по делото е известен такъв само в Република Румъния.

Независимо, че при задържането му от полицейските служители същият е оказал съдействие за изясняване на обстоятелства по делото, като е посочил и къде е скрил отнетата вещ – портмонето на пострадалия, при вземане на друга мярка за неотклонение, различна от „Задържана под стража“ би се осуетило своевременното приключване на разследването, което е очевидно в своя финален етап. Причинените щети на пострадалия все още няма данни да са 3 възстановени и ако се вземе друга мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Н., не би се гарантирало явяването му пред съответния орган и своевременното приключване на досъдебното производство. По делото не са събрани данни за обстоятелства, свързани със съдебното минало на лицето или с неговото семейно състояние.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая единствената мярка за неотклонение, която би могла адекватно да обслужи нуждите на образуваното наказателно производство, към момента е „Задържане под стража“.

По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 5, във връзка с ал.

4, във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Ф. М. Н. с ЕГН *** /румънско/, обвиняем по досъдебно производство № 00295/2026г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд Велико Търново в тридневен срок от днес с частна жалба или частен протест.

В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред Апелативен съд – Велико Търново за 29.01.2026 година от 10:00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4