Решение № 240 от 04.10.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Сандански, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100450 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л., с ЕГН**********, с адрес- гр.С., ж.к.”С.”, №**, вх.*, ет.*,ап.**, срещу „Файненшъл България“ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 757,67лева, съставляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

С влязло в сила определение № 605 от 25.06.2024г. производството по делото е прекратено в частта относно вземане над сумата от 671,50лева до размер на 757,67лв., поради оттегляне на иска.

Сочи се в исковата молба, че на 15.07.2021г. ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № 4204052, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 3000лв., а видът на вноската-месечна. Твърди се, че в чл. 4 от този договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от следните три обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4204052, по силата на който дружеството е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 1343лв., която сума е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за заем. Твърди се, че с влязло в сила решение № 258 от 17.10.2023г., постановено по гр.д.№1174/2022г. по описа на РС-Сандански, е признат за нищожен договор за паричен за паричен заем № 4204052, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД, както и е признато за установено в отношенията 1 между „Файненшъл България“-ЕООД и В. Й. Л. недължимостта на сумата от 1343 лева, представляваща договорено възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4204052. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба В. Л. е заплатила по договора за предоставяне на гаранция сума в размер на 671,50лв., който договор е нищожен.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва сключването между страните по делото на договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г., който е бил обявен за недействителен с решение по гр.д.№1174/2022г., както и че платената от ищцата по този договор сума е в размер на 671,50лева.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и В.

Й. М. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 4204052, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 3000лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 10 месеца чрез 12 месечни погасителни вноски в размер на 357,70лв. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата (15.07.2021г.) В. Й. М. (Л.), в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД, в качеството му на гарант, договор за предоставяне на гаранция № 4204052, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на гаранта възнаграждение в размер на 1343лв.

С влязло в сила решение № 258 от 17.10.2023г., постановено по гр.д.№ 1174/2022г. по описа на Районен съд Сандански е прогласена нищожността на договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021г., сключен между В. Й. М. и „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, поради противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е признато за установено в отношенията между „Файненшъл България“-ЕООД и В. Й. М. (Л.), недължимостта на сумата от 1343 лева (хиляда триста четиридесет и три лв.), съставляваща договорено възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г. По този договор В. Й. Л. е заплатила сума е в размер на 671,50лева (безспорно между страните). Не се спори между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г. е недействителен.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по делото са страни по договор за предоставяне на гаранция, който договор е нищожен и по който ищцата е заплатила сума в размер на 671,50лева, която не е дължима.

Предявеният иск е основателен:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно, дължи се връщане на дадено при начална липса на основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Такава начална липса на основание е даденото по един нищожен договор, тъй като такъв договор не е породил правно действие.

Безспорно между страните е, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г. е недействителен, както и че по него ищцата е заплатила 2 на ответника сума в размер на 671,50лева. Следователно, извършването от ищцата плащане по този договор е при начална липса на основание и платената сума подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-01.04.2024г.

Относно разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М.М.. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (лист 71 по делото). В молбата от 03.09.2024г. процесуалният представител на ищцата- Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“ , претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото – Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М.М., адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 480лева с ДДС.

Възражението на ответника, че не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК въвежда изключение от принципа, че отговорността за разноски е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото.

За да се приложи тази разпоредба е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и признание на иска. Преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на иска е винаги конкретна. Установи се, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1174/2022г. по описа на Районен съд-Сандански е признато в отношенията между страните, че ищцата не дължи заплащане на договорено възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г. Ответникът не представя доказателства и дори не твърди, че преди подаване на исковата молба е върнал на ищцата неоснователно заплатената от нея сума за възнаграждение на гаранта по процесния недействителен договор. Вземането на ищцата е изискуемо от момента на неоснователно разместване на имущественото благо, а задължението на ответника да върне неоснователно получената сума е носимо, а не търсимо, поради което ответникът трябва да потърси ищцата с цел да изпълни, а не обратно. Следва да се отбележи за прецизност и че след получаване на исковата молба ответникът с поведението си не е обезсмислил провеждането на съдопроизводствотосъщият не представя доказателства, а и не твърди, че е заплатил претендираната с осъдителния иск сума, поради което следва да понесе разноските по делото.

Относно държавната такса по делото:

По делото не е внесена държавна такса при подаване на исковата молба от ищцата, тъй като същата е освободена от заплащането й на основание чл.83, ал.2 от ГПК (определение №415 от 23.04.2024г., постановено по настоящото дело).

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Сандански държавна такса по уважения иск в размер на 50лв.

Водим от горното и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Л., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, сумата от 671,50 лева (шестстотин седемдесет и един лв. и 50 ст.), съставляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021г., 3 ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.04.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под

№ 177492004, с адрес на упражняване на дейността-гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д. М.М.управител, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лв.), съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. Л..

ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 50 лева (петдесет лв.), съставляваща държавна такса по делото, както и сумата от 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4