Решение № 675 от 28.12.2018, Окръжен съд - Пловдив

РEШЕНИЕ

Номер 675/28.12.

Година

2018 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд XІII търговски състав

На 28.11.2018 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Боряна Костанева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 339 по описа за 2015 година намери за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.

288 ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът – „ВАГ – 99“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Говедарци, 2020, Община Самаков, обл. София, представляван от адв.

М.А. твърди, че на 31.07.2013г. е сключил договор за изпълнение на СМР, с който по възлагане от „Кричим Експрес“ ООД ищецът е следвало до изпълни строителство и монтажни работи на следните обекти:

Автогара, находяща се в гр.

Кричим, ПК № 4220, бул. Тракия № 26;

Ремонтна работилница, находяща се в гр. Кричим, ПК 4220, ул. Г. Кирков № 4

Пункт за технически, прегледи в гр. Кричим, ПК 4220, бел. Тракия № 26, задълженията, по който са изпълнени точно и в срока, а изпълненото е прието от възложителя, който е заплатил и стойността на изработеното. Твърди, че между страните е сключен и договор от 05.06.2014г., по който „Кричим Експрес“ ООД е възложил, а ищеца се е съгласил да извърши допълнителни СМР –та в обектите, предмет на договора от 31.07.2013г., които СМР-та са подробно описани в Приложение към договора срещу заплащане на цена в размер на 120 936.20 лв. без ДДС, а с Анекс от 02.10.2014г. страните са уговорили цената на изработеното да е в размер на сумата от 176 521.28 лв. без ДДС и са се съгласили вида на отделните СМР-та, единичните им цени и окончателния им размер да бъдат определени в подписан от тях акт – образец 19. Ищецът твърди, че е изпълнил качествено и в срок възложените му СМР-та, а работата е била приета от „Кричим експрес“ ЕООД без възражения, за което са съставени на 04.02.2015г. 9 бр. протоколи – акт образец 19 и са издадени фактури № 35 от 12.06.2014г. на стойност 60 468.10 лв. с ДДС; фактура № 36 от 22.07.2014г. на стойност 9000 лв. с ДДС; фактура № 37 от 04.08.2014г. на стойност 11 000 лв. с ДДС; фактура № 38 от 22.08.2014г. на стойност 22 000 лв. и фактура № 46 от 05.02.2015г. на стойност 111 357.43 лв. с ДДС, като ответника е заплатил сумите по първите четири фактури и неплатена е останала последно издадената фактура на стойност 111 357.43 лв. с ДДС.

Сочи, че в чл. 21 от договора страните са постигнали съгласие при неизпълнение на договорените условия, виновната страна да дължи неустойка в размер на 1% на ден, но не повече от 10% за дните на забавата върху стойността на съответната услуга или плащане. При съобразяване на уговореното ищецът твърди, че вземането му в размер на 111 357.43 лв. е станало изискуемо на 06.02.2015г., от който момент до 13.05.2015г. ответникът му дължи неустойка за 97 дни забава по 1113.57 лв. за ден или в размер на 108 016.29 лв., но предвид уговорения горен предел – не повече от 10 % - предявява иск за присъждане на 11 135.74 лв. Въз основа на изложеното, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди „Кричим Експрес“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кричим, 4220, Община Кричим, обл.

Пловдив, ул. Търговска № 44 да му заплати сума в размер на 111 357.43 лв., представляваща неплатена цена за извършени от „Ваг-99“ ЕООД и приети от ответника СМР, съгласно договор за изпълнение на допълнителни СМР от 05.06.2014г. и анекс към него от 02.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 11 135.74 лв., представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 21 от договор от 05.06.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски, вкл. и тези, направени в хода на производството по допускане обезпечение на предявените за разглеждане по настоящото дело искове по ч.т.д. № 50/2015г. по описа на СОС, ТО, 1 състав.

Ответникът – „Кричим експрес“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Кричим, 4220, Община Кричим, обл. Пловдив, ул. Търговска № 44 с депозирания от него отговор оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните е сключен на 31.07.2013г. договор за изпълнение на СМР на обща стойност 256 014.66 лв. без ДДС, гаранционния срок, по който твърди да е уговорен на 12 месеца и започва да тече от датата на подписване на приемо – предавателния протокол, което е сторено на 08.10.2014г., както и че дължимите суми по този договор за платени изцяло на ищеца. Твърди, че във връзка със сключения вече договор е бил сключен на 05.06.2014г. и договора за изпълнение на допълнителни СМР-та съгласно, който общата стойност на същите е в размер на 120 936.20 лв., а на 02.10.2014г. е подписан анекс, с който договорената стойност е в размер на сумата от 176 521.28 лв., без ДДС и съгласно чл. 17 от договора гаранционния срок е 12 месеца, след подписване на Акт образец 19 за извършените СМР-та, което е сторено на 04.02.2015г.. Твърди, че възложените работи по договора от 31.07.2013г. са приети с протокол от 08.10.2014г. или основните и допълнителни СМР-та са били извършвани едновременно и се отнасят до едни и същи обекти, поради което и са свързани. Възразява, че част от СМР-та, описани в акт Образец 19 от 04.02.2015г. като извършени по договора от 05.06.2014г. са извършени по основния договор от 31.07.2013г. и конкретно – топлоизолация на покрив на Автогарата от 202.00 кв.м. на стойност 9918.20 лв. е извършена по основания договор като топлоизолация на 378 кв.м. покрив, съгласно фактура № 42/ 09.10.2014г. издадена от ищеца. Аналогични възражения за изложени и по повод топлоизолация на стени на Автогарата за 82 кв.м. на стойност 4158.68 лв., за което е налице плащане по основания договор за 468 кв.м., поради което и оспорва отразеното в акт образец № 19. Оспорва и съдържанието на коментирания акт образец № 19 в частта, с която е описано полагането на армиран бетон Хале „Сервиз“ за 265 кв.м., като твърди, че реално са изпълнени 220 кв.м. и за хале „Пункт технически прегледи“ записани като 130 кв.м., а реално са изпълнени 110 кв.м.. По отношение на 1 бр. ролетна врата, поставена в Хале ГТП на стойност 1512 лв. твърди, че същата е била монтирана и заплатена по договора от 31.07.2013г. и въз основа на издадената фактура № 42 от 09.10.2014г. Освен изложеното, ответникът оспорва съдържанието на акт образец 19 от 04.02.2015г., поради грешка в пресмятането и конкретно за обект Автогара твърди, че е отразена като извършена обшивка на бордове на плосък покрив на 295.12 кв.м., а реално са изпълнени 245 кв.м. и така е недължима разликата от 1283.07 лв.; за обект Пункт технически прегледи са записани като извършени 198 кв.м. обшивка на бордове на плосък покрив, а реално са изпълнени 60 кв.м. и са недължими 3532 лв. и дограма със записани 113.40 кв.м., а реално са изпълнени 62 кв.м. и са налице недължими 6604.90 лв. и за обект Ремонтна работилница са изпълнени обшивка на бордове на плосък покрив на 24 кв.м., а не претендираните 179 кв.м. и е налице не дължима сума от 3968 лв. и дограма със реално извършени 66 кв.м., а не записаните 138.80 кв.м. и недължима е сумата от 9354 лв. Оспорва като дължими и записаните в съставения акт образец 19 транспортни разходи за обект Автогара – 2185 лв.; за обект Хале Сервиз – 3040 лв. и за обект „Пункт технически прегледи“ – 500 лв., като твърди, че същите не са извършени от ищеца, а извършените такива са платени по договора от 31.07.2013г. Възразява и по отношение на платени, но неизвършени СМР-та по договора от 31.07.2013г., изразяващи се в отстраняване на стара мазилка и частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми и конкретно – в обект „Автогара“ за отстраняване на стара мазилка на 278 кв.м. по 6.46 лв. или на стойност 1795.88 лв. и за частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на 354 кв.м. по 15.10лв. или на стойност 5345.40 лв.; в обект „Пункт технически прегледи“ за отстраняване на стара мазилка 284 кв.м. по 6.46 лв. на стойност 1834.64 лв. и частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на 346 кв.м. по 15.10. лв. на стойност 5224.60 лв. и за обект Ремонтна работилница – отстраняване на стара мазилка на 296 кв.м. по 6.46 лв. на стойност 1912.16 лв. и частично изкърпване на вътрешна и външна мазилка по фасади и около дограми на 280.70 кв.м. по 15.10 лв. на стойност 4238.57., както и за неизвършено на платено в същия обект е посочено и грундиране на стени на стойност 816 лв. и обръщане на прозорци с итонг отвътре с обща квадратура 1753 кв.м. по 15.05 лв. на кв. м. или на стойност 2633.75 лв.. Така твърди, че общата стойност на платените от ответника и неизвършени работи по договора от 31.07.2013г. е в размер на 23 801 лв., които определя като скрити недостатъци и с тази сума прави възражение за прихващане. Отделно твърди, че в гаранционния срок са констатирани недостатъци на изпълнените от ищеца СМР-та и конкретно по покривите на Автогарата, Пункта за технически прегледи и Ремонтната работилница има течове, които свързва с некачествено изпълнение и за първия обект посочва, че са на стойност 6043.60 лв., за втория в размер на 7544.08 лв.и за последния в размер на 13 355.20 лв. Твърди също, че поставените на обект Ремонтна работилница улуци са паднали, а стойността им е в размер на 3016.08 лв., поради което и настоява предявената от ищеца претенция на основание чл. 265, ал.1, пр. трето ЗЗД да бъде намалена със сбора на калкулираните недостатъци в размер на сумата от 29 958.96 лв. Оспорва и иска за присъждане на неустойка като твърди, че не е получил фактура № 46 от 05.02.2015г., нито е осчетоводил същата и затова вземането по нея не е изискуемо.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която като неоснователни са оспорени възраженията на ответника, че сочените от него СМР-та са изпълнени по договора от 31.07.2013г., а не по този, сключен на 05.06.2014г., както и че работите по двата договора са изпълнявани едновременно, като твърди, че това се опровергава и от съставените и подписани от ответника актове образец 19 от 04.02.2015г.. Твърди, че допълнително възложените СМР-та са във връзка с подписан на 18.12.2013г. договор между ответника и Министерство на икономиката и енергетиката за финансиране на предвиденото саниране на обектите Автогара, Ремонтна работилница и Пункт за технически прегледи и предвид некоректно подадената информация от бенифициета, досежно квадратурата на обектите, което и при приемане на обекта е било констатирано от Министерството и е наложило сключване на договора от 05.06.2014г., без който ответника не би могъл да осигури получаването на безвъзмездната помощ в пълен размер. Конкретно твърди, че общата площ на покрива на Автогара Кричим е 589 кв.м., от които върху 378 кв.м. ищеца е поставил топлоизолация по договора от 31.07.2013г., а върху разликата от 202 кв.м. е поставил топлоизолация по договора от 05.06.2014г., както и че реалната квадратура на стените на обект Автогара е 550 кв.м., от които върху 468 кв.м. ищеца е поставил топлоизолация по договора от 31.07.2013г., а върху 82 кв.м. е поставил топлоизолация по договора от 05.06.2014г. Заявява, че е поставил армиран бетон в хале Сервиз върху 265 кв.м., както и че е поставил същия бетон в хале Пункт за технически прегледи върху 130 кв.м. и най – сетне, че е доставил и монтирал 1 бр. ролетна врата по договора от 05.06.2014г., извън тези, доставени и монтирани по договора от 31.07.2013г., поради което и счита, че няма дублирани СМР-та и сумата от 18 656.88 лв. е дължима. Оспорва твърдението на ответника, касаещо обшивка на покриви, като сочи, че такива не са предмет на протокола от 04.02.2015г. Оспорва твърдението, че разходите за транспорт не са извършени реално, като счита за невъзможно неизвършването им, предвид необходимостта от извозване на материали и отпадъци. Оспорва възражението за недостатъци на приетата работа, като твърди, че съгласно чл. 12, пр.2 от договора от 31.07.2013г. когато дефекти се появят по-късно възложителя следва да уведоми изпълнителя незабавно в писмена форма, а в противен случай СМР-тата се считат приети, което в случая не е сторено, нито е отразено в подписания на 08.10.2014г. протокол.