Решение № 1739 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100510794 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20094583/16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 9345/21 г. по описа на СРС, 126 състав, „Мелиса Клаймът“ АД е осъдено да заплати на „Унипос“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ сумата от 8604,40 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура № 27043/17.12.2019 г. за направени разходи по осигуряване на изпълнението на договор за поредна поръчка от 23.03.2018 г. на 500 бр. нова партида от устройството ВОВВIE, подробно индивидуализирани по вид и брой във фактурата, ведно със законната лихва от 16.10.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в размер на 3010,00 лв.

Подадена е въззивна жалба от „Мелиса Клаймът“ АД срещу решение № 20094583/16.06.2023 г., постановено по гр. д. № 9345/21 г. по описа на СРС, 126 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице уговорка между страните 1 относно количествата, които „Унипос“ ООД може да закупува за изработване на 500 бр. продукти „Боби”. Твърди, че всички компоненти могат да бъдат поръчвани на единични бройки, които да бъдат монтирани на ролка, подходяща на машините за асемблиране, като не е необходимо да се закупува цялата фабрична опаковка. Поддържа, че съдът не е обсъдил възраженията, че закупените количества са в значително по – големи количества от необходимите за изработка на поръчката на дружеството. Твърди, че неоправданите количества от остатъчни електронни компоненти не представлява основание да се претендира заплащането им. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид и обстоятелството, че електронните компоненти, предмет на фактура № 27043/17.12.2019 г., не са предадени на ответното дружество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Унипос“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че материалите, които са закупени в повече от необходимото, са поради фабрични опаковки, минимални количества на закупуване, които търговците на компоненти определят, или за постигане на таргет цена, и са одобрени от клиента. Поддържа, че е имало съгласие между страните, че клиентът ще заплати равностойността на неизползваните и неусвоени, но закупени, с цел неговите поръчки материали, които се съхраняват на склад, за целите на поръчката. Посочва, че в процесната фактура не е посочен срок за плащане, но с оглед трайно установените отношения между страните, следва да се приеме, че същият е едномесечен – до 17.01.2020 г. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „Унипос“ ООД твърди, че между него, като изпълнител, и ответника, като възложител, били налице облигационни правоотношения по рамков договор за изработка на електронни устройства. Посочва, че по – голямата част от необходимите за изработката материали били закупувани от 2 изпълнителя – ищец. Твърди, че за своевременното и по – изгодно изпълнение ищецът закупил по – голямо количество материали от необходимия брой поръчани изделия, с оглед изпълнението на следващи поръчки. Посочва, че впоследствие необходимостта от материали на стойност 8604,40 лв. съгласно фактура № 27043/17.12.2019 г. отпаднала поради промяна на спецификациите на устройството, поради което страните се съгласили в този случай възложителят – ответник да закупи от ищеца тези материали. Последният обаче не заплатил стойността им. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 8604,40 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура № 27043/17.12.2019 г. за направени разходи по осигуряване на изпълнението на договор за изработка от 23.03.2018 г. на 500 бр. нова партида от устройството ВОВВI E , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.10.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Мелиса Клаймът“ АД оспорва да е налице споразумение между страните за предварително закупуване на материали с цел изпълнение на бъдещи договори за поръчки за изработки на електронни устройства.

Твърди, че процесната фактура № 27043 от 17.12.2019 г. е издадена без правно основание. Поддържа, че количествата, за които се претендира плащане, не кореспондират с необходимите количества за производство на 500 бр. устройства „ВОВВIE”. Претендира разноски.

От представената като доказателство по делото и неоспорена от страните електронна кореспонденция, разменена между тях, се установява, че между страните са били провеждани преговори за сключване на договор за изработка на изделия, проектирани от ответника, в които са включени различни компоненти.

Не се спори между страните по делото, че между ищеца, като изпълнител, и ответника, като възложител, е сключен неформален договор за изработка на 500 устройства „ВОВВI E ” , който е изпълнен от ищеца. Конкретните параметри на договора са обективирани в 2 бр. фактури от 29.03.2018 г. и 25.09.2018 г., които са платени изцяло от ответника.

От представената като доказателство по делото и неоспорена от страните електронна кореспонденция, разменена между тях, се установява, че на 3

25.06.2018 г. П.А. от „Унипос“ ООД е изпратил на М.С. от „Мелиса Клаймът“ АД писмо, в което са посочени цени на детайлите по предходна поръчка. В отговор на писмото е получено искане да се направи оферта за единична печатна платка за 1000 бр. и други компоненти. Установява се, че на 19.06.2018 г. е изпратена оферта, в която е посочена стойността на материалите. В писмото, изпратено от П.А. от „Унипос“ ООД, е посочено, че на 13.06.2018 г. е изпратен протокол от предходна среща, състояла се в офис на „Унипос“ ООД, както и справка за стойността на материалите. Освен това с писмото е напомнено на ответника, че очакват подписано споразумение.

Установява се от разменената между страните кореспонденция, че на ответника е изпратен проект на споразумение, както и че представителят на ответника е потвърдил дата и час за провеждане на работна среща на 12.06.2018 г.

Видно от доклад за проведената среща на 12.06.2018 г. между представители на страните по делото, изготвен от П.А. от „Унипос“ ООД, на срещата е бил обсъждан проект на споразумение между страните /т. 5.5. от доклада/.

Установява се, че на 12.02.2020 г., 02.07.2020 г., 17.12.2019 г. и 09.03.2019 г. и 23.08.2019 г. са изпращани от ищеца до ответника напомнителни писма за това, че не е платено в срок по приложените към имейлите проформа – оферти.

По делото е представено като доказателство проект на споразумение, което не е подписано от страните /л. 55 – 57/. Според т. 3.3.4. от него „клиентът е длъжен да изкупува материалите, доставени от доставчика за изделия, в случаи на липса на поръчка от клиента за производство на изделия в съответствие с предварително договорените обеми по партиди /200, 500, 1000 бр./ за период по – дълъг от четири календарни месеца“.

За установяване на обстоятелствата, свързани с провеждани срещи между страните и постигнатите договорености, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Х.Т.Д., П.В.А., М.Б.С. и П.М.К..

От показанията на св. Х.Д. се установява, че към момента на разпита му е заемал длъжността „Ръководител“ в звено „Развой и нови разработки“ на ищцовото дружество, а към 2017 г. е бил съсобственик на 1/3 част от дяловете на ищцовото дружество. Посочва, че през 2017 г. били проведени първите 4 срещи с представители на ответното дружество. През 2013 – 2014 г. започнали да предлагат на пазара допълнителна услуга – производство на продукти по поръчка или на „ишлеме“, като контактът им с ответното дружество бил в тази връзка. Заявява, че с ответното дружество имали три продукта в различни серии и на различни цени – „Боби“, „Вики“ и „Лора“, и с различни приложения, които представлявали електронни устройства, съдържащи платка, компоненти, наситени върху печатна платка, затворени в съответната кутия. Посочва, че към момента нямат търговски взаимоотношения – същите били прекъснати през 2018 г., тъй като не получили повече поръчки. Заявява, че спорът им възникнал за това, че в резултат на съвместната им работа останали в излишък компоненти, които са предназначени изцяло за техни продукти и са закупени предварително. Били водени разговори тези компоненти да бъдат изкупени обратно, като ищцовото дружество искало да подпишат споразумение, но ответното дружество не се съгласило. По тази причина била издадена фактура за стойността на закупените компоненти.

Заявява, че договорките били ищцовото дружество да закупи съответните материали, необходими за производството на определените количества, които било поръчало ответното дружество, а именно – 185 бр. от „Лора“, 185 бр. от „Вики“ и 500 бр. от „Боби“. Тези поръчки били изпълнени, предадени и платени. Посочва, че особеност на този бизнес е, че компонентите, с които се изпълняват поръчките, се купуват от пазара на компоненти, но не са точен брой. Заявява, че за дадена поръчка е възможно да са необходими само 500 бр. от даден компонент, но във фабричната опаковка има 5000 бр., поради което идеята била при следващи поръчки тези компоненти да се използват. Посочва, че първоначалната уговорка била всички тези материали да са собственост на клиента, като ищецът да ги купува за клиента. Заявява, че „каквото остане, се подразбира, че е за техния проект, и те трябва да го платят и ние да ги предадем“. Посочва, че е водил няколко разговора по телефона с Л.Я. по повод останалите компоненти и дали ще продължат да поръчват, но той му отговорил, че няма да поръчват, поради което ищцовото дружество издало проформа фактура. Заявява, че проектът на споразумение, който е представен по делото, е бил обсъждан с Л.Я., който бил поел ангажимент да го подпише, както и че не му е известно поради каква причина не е подписан. Посочва, че устройството „Боби“ съдържа над 100 компонента, а компонентите, които претендира да бъдат изкупени, са 129. Свидетелят заявява, че не може да 5 посочи колко от тях влизат в устройството „Боби“.

От показанията на св. П.А. се установява, че е служител на ищцовото дружество, като през 2017 г. е заемал длъжността „Специалист продажби“, а сега е на позиция „Ръководител продажби“. Посочва, че дружеството се занимава с производство на собствени продукти и продажба, както и с производство, развой и продажба на проекти на трети фирми. Заявява, че познава Л.Я. във връзка с взимоотношенията между двете дружества – ответното дружество било възложител по проекти – от дизайнерска гледна точка, а ищцовото дружество – изпълнител. Основните продукти, които те били представили за производство, били устройствата „Боби“ – за управление на бойлер от разстояние и „Вики“ – за управление на радиатор от разстояние.

Посочва, че ответното дружество им било възложило изработването на тези две устройства, но писмен договор не бил сключен. Основната част от материалите била закупена от ищцовото дружество, а малка част от компонентите – от ответника. Заявява, че компонентите, които се влагали във „Вики“ и „Боби“ били със стандартни опаковки. Посочва, че за да гарантира качествено производство и ниска цена на материалите, били закупувани цели опаковки от даден тип компонент – напр. 1000, 3000, 5000, 10 000 компонента от всеки тип. Заявява, че Л.Я. е бил поел ангажимент да изкупи останалите материали – на среща, която се състояла на 01.11.2017 г. в офиса на ответното дружество. На среща, проведена на 12.06., бил обсъждан проект на споразумение за работа между двете дружества, и изкупуването на материали от страна на ответното дружество, в случай, че устройствата повече не бъдат произвеждани или материалите не бъдат влагани в тях. На срещата бил представен проект на споразумение, който бил изпратен на ответното дружество, но не бил подписан. Посочва, че към момента останалите компоненти се намирали в склад на ищцовото дружество. Заявява, че не знае колко компонента съдържат устройствата „Боби“ и „Вики“, но е запознат със списъка от компоненти, за които се иска да се плати, и имат 120 – 130 уникални позиции. Работели по две изделия и материалите били за тези две изделия. Заявява, че от страна на ответното дружество е имало оплаквания за качеството на сглобените изделия.